Валери Симеонов за ситуацията в Украйна: Българската държава не трябва да бъде зрител

Валери Симеонов, предприемач, политик и бивш вицепремиер с ресор икономическа и демографска политика в третото правителство на Бойко Борисов, ексклузивно пред Tribune.bg.

Какво реално може да направи страната ни, за да защити нашите сънародници в Украйна?

По конституция Украйна не допуска двойно гражданство. От тази гледна точка нашите сънародници, живеещи на територията на Украйна са украински граждани. Те подлежат на военна повинност и имат всички задължения, както и останалите националности в страната. За съжаление, това е така, но това не означава, че българската държава трябва да бъде зрител. Напротив, интересите на живеещите на територията на Украйна българи трябва да бъдат защитавани така, както го прави една Унгария, защото тя също има сериозна диаспора в Украйна, така както прави Румъния и така, както претенциозно мога да заявя правехме и ние през последните четири години /кабинета Борисов 3/. Отвоюването на целостта на Болградски район беше в резултат на много активна политическа дейност. В Народното събрание лично аз успях да предложа и да прокарам декларация на парламента срещу разделението на Болградския район. Това запази възможността българските граждани, които живеят преобладаващо в Болградски район да имат възможност да избират свои общински и областни съвети, свои депутати, те продължават да имат депутати и сега в украинската Рада. Успяхме да наложим изучаването на български език, но сега за съжаление с промяната на ситуацията в България,  на изборите миналата година се прекъснаха тези процеси на сътрудничество между българската и украинската държава на най-високо ниво.

Защо на най-високо ниво?

Защо на най-високо ниво, защото тези неща стават с контакти. Аз лично съм инициирал няколко срещи. С Борисов през 2018г. бяхме при президента Порошенко на юбилея - 140 годишнината от създаването на Болградската гимназия, там се договориха тези неща. После сме водили многократно  телефонни разговори, в т.ч. и с президента Зеленски, поемат се ангажименти на най-високо ниво и се изпълняват. Така се работи.

Даже имаше един кризисен момент 2014-2015г., когато започнаха преимуществено да мобилизират български граждани и да ги пращат на т.н. Източен фронт / срещу отцепилите се райони с преобладаващо руско население/. Тогава имаше дипломатическа реакция на нашето външно министерство и нещата се договориха.

Естествено, когато тези 300-500 хиляди наши сънародници не са защитавани от българската държава, ще бъдат третирани не особено равноправно и за съжаление с тези избори и смени на правителства в България, аз не виждам никакъв интерес, на който и да е от управляващите – било служебен външен министър, било служебен премиер, към тези хора, към тази най-голяма българска общност, която е с българско самосъзнание и традиции. Така че на въпроса – какво трябва да се направи, просто да се продължи това, което е направено до момента и не е завършено. Това е национален дълг. Тук няма значение кой е бил министър-председател и сега кой управлява. Родината – майка си има задължение към своите българи, които живеят зад граница.

От тази гледна точка вече трябва да се прогнозират нещата, да има много сериозен аналитичен щаб, както от Външно, така и от службите, от социалното министерство, който да предвиди какви процеси биха се развили при една евентуална война. Процесите са ясни – ще има мигранти, ще има бежанци – българи, които в голямата си част, да не кажа, че голямата част от младите хора учат висше образование в България, средно образование също учат. Всички от тях, които са завършили в България и имат контакти, но дори и да не е така, това са хора, които живеят с огромна любов и признателност към България и вероятно ще потърсят пътя към България. Ние трябва да сме готови да ги приемем, но не като бежанци от Близкия изток, а трябва да ги приемем като родни братя и сестри.

До момента единствената реакция на Външно – няма желание за емиграция от Украйна, но това е с вчерашна дата?! Президентът на 15 февруари свиква КСНС. Май сме между два стола?

Няма разбиране. Не виждам човек, който да более за тези проблеми. Може би единственият човек, който е вътре в нещата и който милее за тези наши общности, това е вицепрезидентът Илияна Йотова. Не знам доколко нейните възможности са практически, за да прокара някакви решения. Това е работа на изпълнителната власт. Там нито външната министърка я виждам нещо да работи и да подготвя някакви решения при евентуални кризисни ситуации, нито пък виждам някой някаква активност и в посолството да има. Нещата са оставени на произвола на съдбата. И така става, че най-голямата българска общност, както преди 30 години беше загърбена, сега – пак. Ще тичаме след събитията, което не е държавническо поведение.

Има ли възможност при нужда страната ни да осигури жилища за тези хора, както и преквалификация? Тази общност е православна и гледа към нас?!

Аз съм човек, който по няколко пъти пътува на година до Украйна за седма поредна година. В най-тесни връзки съм с Асоциацията на българите в Украйна - това е най-голямата и може би единствена организация, която обединява цялата ни диаспора. Лауреат съм на най-високата награда – „Човек на годината“, която ми бе присъдена 2018г. от Асоциацията на българите в Украйна, наясно съм с нещата. Нямайте никакво съмнение, за тези хора родината е България, те така са възпитавани от раждането си, от първите читанки. Те всички посещават неделните училища там, където българският език не се изучава. Прокарали сме да се изучава български език. Трябваше гимназия да се открие сега в Одеса и този процес спря в резултат на политическите промени тук в България - нестабилност и поредицата от служебни правителства. Тези хора, единственото на което се уповават, е България. Те живеят със самосъзнанието на българи. Те са много по-патриоти от нас, колкото и скандално и еретично да звучи. Те и сега очакват да продължи решаването на проблемите, които започнахме да ги решаваме след 28-29г. бездействие по време на прехода в България. Ето пътищата в Болградски район са оправени, всеки може да отиде да ги види, а който е ходил знае, че това беше най-изостаналият район като инфраструктура в източната част на Украйна. Сега районът е може би най-добре по отношение на пътищата, връзките с Молдова са оправени, КПП-тата също – там имаше едни черни пътища. Да не забравяме, че и в Молдова живеят наши сънародници, които имат роднини в Украйна. Те са там от 200г., когато между Молдова и Украйна не е имало граница, а сега от двете страни на границата живеят цели родове. Тези връзки помежду им също са много важни. Ето аз имам среща с областния управител на Тараклия, който е тук в София за среща с мен – г-н Иван Пафлар, и каквото мога ще се опитам да им съдействам, защото там също имат тежки проблеми за решаване, те няма към кого да се обърнат. Преди две седмици тук беше и председателят на Асоциацията на българите в Украйна Антон Кисе на лични срещи. Лошото е, че не знам с кого да говоря, не знам кого да търся.

Хубавата основа, която сте поставили, следва да се продължи.

Трябва да се продължи. Имах личен контакт със Зеленски по телефона, няколко разговора сме правили. Няма значение кой е на власт и какви проблеми има в България. България трябва да носи своята отговорност към всички тези наши сънародници.

Националният интерес е преди всичко?

Не дай Боже, ако се стигне до военен конфликт, тогава ще разберем, че имаме сънародници в Украйна, но ще го разберем по трудния начин, по най-неприятния начин и за България, и за тях, защото няма да сме подготвени! Ние трябва да имаме вече готов план за действие, да имаме стратегия при евентуалните развития на тази криза - как да бъде посрещната евентуална вълна от преселници. Ние не можем да им откажем – нито прехвърляне, нито приемане. Много от тях са работили в България, много от тях и продължават да работят благодарение на облекченията в Закона за трудовата миграция, който прокарахме от моя кабинет. С временната заетост спасихме няколко туристически сезона. Но тези хора са работили в България, живели са в България, те ще дойдат в България, няма къде да отидат. Да не говоря, че за всички случаи трябва да се мисли в дълбочина – по какъв начин ние да поискаме по-особен статут на тези хора, чисто по дипломатически път, а не Украйна да им прави определени проблеми при изселване, при напускане на граници и т.н. Много са деликатни нещата, много са сложни и не виждам някой въобще да ги мисли тези работи, да ги планира. Тази седмица вероятно ще направя пореден опит за връзка с външния министър, с вицепрезидента Илияна Йотова. Дано да бъде чут и моят глас, и гласът на хората от Украйна и Молдова!