Вече не е смешно

Смяхме се, забавлявахме се, чудехме как е възможно да се случи така, че нарушител на основния закон в държавата да ни стане премиер. Смяхме се, че БСП отново влезе във властта, след толкова години борба за демокрация и прогрес. Смяхме се, че ДБ, които уж се водят за демократи, се прегърнаха със социалистите. Смяхме се на новите министри и автобиографиите им. Смяхме се и се шегувахме с гафовете на Кирил Петков, които не може да допусне дори и дете. Е вече не е смешно.

Никак не е смешно, когато манастири и храмове остават на тъмно и студено.

Не е смешно, когато детските градини нямат пари да си платят тока, а иначе правителството на Петков ще ги прави безплатни.

Не е смешно, когато 1/3 от общините в България останаха на тъмно.

Не е смешно, когато инфлацията расте и вече е близо 8%.

Не е смешно, когато новата власт на промяната прави единствено подмяна. Експертните назначения се замениха със семейни партийни.

Не е смешно, когато цените на най-необходимите продукти са с тройна цена. Бизнесът издъхва, фалитите са ежедневни. Само за един месец хиляди останаха без работа.

Не е смешно, когато държавни предприятия се овладяват и разкостват по примера на онези време с РМД-тата и приватизациите. Този път обаче се приватизират от кръга Петков-Василев и всичко е точно.

Не е смешно когато след дълги години труд, страната ни отново е в дипломатическа изолация и то само заради тотално неадекватната политика първо на правителствата на Румен Радев, а после и избраното редовно.

Не е смешно, когато ни се обяснява, че ще се прави съдебна реформа, но в същото време с цел да се сложат отново семейни приятели. Ако днес страната ни се качва стремглаво в класацията за най-корумпирана държава, то след „промяната“ може и да няма класация, която да ни измери.

Никак не е смешно когато пандемията у нас всеки ден продължава да взима стотици жертви, болниците се пълнят, а лечебните заведения нямат пари за консумативи, защото трябва да плащат космически сметки за ток.

Не е смешно, защото именно заради разкрачената си политика, правителството на Кирил Петков е на път да ни вкара и във военен конфликт и всичко изброени по-горе ще ни се стори като рай.

Вече въобще не е смешна и усмивката на Кирил Петков и министрите му, приповдигнатото им настроение вече може да се разглежда като диагноза. Цената за лечението обаче плащаме ние.