Верноподанически сонет

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Откъде у народа този порив да възпява властта? Трябва да се допитаме до фолклорист. Може да се окаже, че в древни времена народът не е мразел властта, че не я е считал за свой враг, че човечеството не се е деляло на управляващи тарикати и управлявани шматки и че управляваните шматки не са викали на управляващите тарикати „боклуци“, а всичко това се е появило по-късно.

Вероятно знаете коя е Събинка Джулгарева от с. Видраре, Правешко, но аз научих едва днес – толкова съм изостанал. Тя, оказва се, е поетеса, която покрай останалото е нашумяла с това, че възпявала Бойко Борисов в стих, докато бил министър-председател:

Тласка Бойко България напред

обяхнал я е като мотопед.

Тласък след тласък след тласък –

така в очите ни той слага блясък

Понякога се питам какво кара народните поети да възпяват министър председателите, какво ги кара да мълвят: „Скъпи другарю Живков! Не можете да ми забраните да Ви обичам!“ (Л. Левчев), какво кара Събинка Джелгарева от Видраре да напише (позволил съм си да пипна малко пунктуацията):

Бойко е като пегас вълшебен,

върху крилете му животът – песен.

Седнали върху седлото на пегаса,

устремили сме се към екстаза.

Допустимо е да бе написала „екстаса“, но стореното – сторено. Пък и не съвършеното благозвучие е важното. Поетесата има мъка, една тъга разяжда сърцето ѝ – не е имала случай да се снима с Бойко Борисов. Но затова пък си е нарисувала автопортрет с него така, както би изглеждала една тяхна снимка:

Прилича ли ви на фетиш? Направила ли си е Събинка кумир от Бойко Борисов, въпреки строгото предупреждение във втората Божия заповед (Изх. 20:4)? На пръв поглед си е направила, но всъщност не е. Ако Борисов беше нейният кумир, след падането му от власт, възторгът щеше да премине в тъга, одата – в елегия, но любовта, преклоненото щеше да остане, макар и в друго, по-притомно измерение. Обаче вместо това Събинка пренастрои лирата си, сръга с пети кльощавия си пегас и възпя следващия министър-председател – Кирил Петков:

Хлапак красив

със поглед дяволит.

Политик е талантлив

и оратор даровит.

„Този път – споделя поетесата – използвам кръстосана рима, защото аз владея много видове рими“. И ако някой все още не познава Кирил Петков от художествената му страна, поетесата добавя още няколко щриха отново в кръстосана рима:

Той не е артист,

но е българският Джон Траволта.

Всъщност е икономист,

за премиер прие той поста.

Харвард е завършил с шест –

икономист великолепен.

За премиер изкара тест –

водач ще е чудесен.

„Опитах се и него да нарисувам – въздъхва Събинка, – но времето е много студено и ми се сковават ръцете, ако се опитвам да рисувам“.

Аз не съм професионален поет като Събинка Джелгарева от Видраре, Правешко. Не съм професионален поет, не съм бил и никога няма да бъда, но реших да предложа на всички професионални поети, възпяващи професионалните министър-председатели една по-обобщена творба, за да я ползват като шаблон и да не се налага да сменят музата си при всеки следващи предсрочни избори. Тъй като Събинка вече употреби кръстосаната рима, избирам формата на царски (френски) сонет от два катрена с обхватна рима и две терцини, римувани верижно като в „Божествена комедия“ на Данте.

На безименния министър-председател

Не знам чия си креатура

и кой е твоят господар,

но аз съм беден цигулар,

а ти си моя партитура.

По теб ще скърцам с мазни струни,

поне докато си на власт.

Когато паднеш, ах, тогаз

ще ти се смея: ей, кратуно!

От предния си ти по-тъп,

от следващия си по-умен,

ала за мен си пълна скръб.

Вървиш ли на властта по друма,

ще те възпявам, няма как,

че слуз е всяка моя дума.

Да се смея ли, да плача ли, но Събинка Джелгарева от Видраре, Правешко, е алегория на организираната българска интелигенция в нейния сложен танц с властта. Не ви харесва израза „организирана интелигенция“? Добре, сменяме го с „официална интелигенция“. Може, ако искате, и „професионална интелигенция“, все едно. Ще кажете: Събинка не е типичен представител на официалната, професионалната интелигенция. Още по-зле, защото много прилича. Познавам изтъкнати и славни български журналисти, които, макар и не в стих, се държаха точно така с Бойко Борисов, а сега проточиха грапави езици и към Кирил Петков. Ох, как лично ги познавам! Те си знаят кои са и сега нервно се гнездят на столовете да не би да спомена имената им. Няма, няма, не бойте се. Тези творци обърнаха палачинката, без окото им да трепне. Окото на българската професионална интелигенция не трепва лесно. Същите славословеха и Иван Костов, а по-старите – дори и Тодор Живков, защото дори и самият той не можеше да им забрани да го обичат. Те ще славят и следващия, защото е сладко да си официоз и горчиво да си опозиция. Ако това е професионалната българска интелигенция, аз предпочитам да си остана аматьор. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

***

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.