Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Рашидов на 70: Трудно е да повярвам, духът ми е все същият, характерът ми – непроменен, мечтите ми – същите

Мнения

Рашидов на 70: Трудно е да повярвам, духът ми е все същият, характерът ми – непроменен, мечтите ми – същите

Снимка:

Дано не прозвучи силно, но почти всички срещи на премиера Борисов с Ердоган на четири очи са били всъщност винаги на шест очи, сподели големият български скулптор

Г-н Рашидов, днес празнувате своя 70-и рожден ден, как се чувствате и каква е равносметката Ви за изминалия житейски път до тук?

Наистина празнувам 70-ия си рожден ден – чак да не повярва човек, че доста е напреднал с времето. Дори самият аз трудно повярвах в това, защото духът ми е все същият силен, характерът ми – непроменен, мечтите ми същите. Изобщо усещането ми е, че това не са 70 години.

Личен архивЛичен архив

Вие сте световнопризнат творец, с изключително много престижни международни отличия, изложби в световноизвестни галерии, разкрийте ни как започна пътят ви като скулптор, през какви предизвикателства преминахте и гордеете ли се с това, което постигнахте?

Човек винаги започва с някаква случайност. Случайно се родих. Попаднах и избрах да се уча за художник, случайно попаднах в среда на големи творци, случайно срещнах галериста си в Париж, случайно ме поканиха да правя изложби по всички континенти, случайно се ожених, случайно имам деца и внуци, случайно станах министър и депутат, но единствено не зная дали случаен ще бъде моят край. Всичко при мен като че ли се случваше под диктовката на някой друг. Ако това е всевишният, аз коленопреклонно му благодаря за тази случайност, която за мен беше един живот приказка.

На 10 декември в Арт галерия Вежди беше открита изложбата „Вежди и приятели“, която е посветена на Вашия юбилей, разкажете ни малко повече за нея?

За нея се говори тези дни много, но идеята не е докрай моя. Тези прекрасни мои приятели и творци, когато аз бях с една тежка болест в Германия, чух в болничната стая, че в България тези мои приятели откриват една голяма изложба в галерия „Средец“ под надслов „Приятелите за Вежди“. Това човек няма как да го забрави. Ето че сега на 70 моята признателност ме накара юбилея си да прекарам заедно със същите тези прекрасни приятели. Получи се една превъзходна изложба на едни от най-големите, доказали се във времето артисти. За мен е чест днес да сме отново заедно. Благодаря им от сърце.

Изложбата „Вежди и приятели“Изложбата „Вежди и приятели“

Вие бяхте министър на културата в два кабинета на Бойко Борисов, с какво се сблъскахте, успяхте ли да осъществите всички набелязани цели?

Разбира се, че на такъв висок пост човек се сблъсква с какво ли не – перипетии много. Но нали това е мястото, където човек трябва да ги преодолява и решава. Направиха се много неща, решиха се проблеми, които десетки години са били оставени, все неща, които могат с пръст да бъдат показани. А сега остава да чакаме оценката на времето.

Успяхте да реализирате българската експозиция в парижкия Лувър – „Епопея на тракийските царе - археологически открития в България“. Тя бе обявена за една от водещите изложби в Европа за 2015 година според френското списание „Connaissance des Arts” („Проблеми на изкуството“), въпреки че бе съпътствана от скандали и спекулации и отне много време, за да се случи. По какъв начин се преборихте, за да стане реалност и България да намери място в най-посещавания и прочут музей в света?

Убеден съм, че това е небивал успех за българската култура – да бъде показана в музей като Лувъра. Смея да кажа, че за 1300 години никога това не се е случвало. Бяха подписани две петгодишни споразумения за представянето на нашата култура. Изложбата на тракийското изкуство беше първата, след това бе изложбата на Преславското съкровище в Лувъра, която също беше сензация, тъй като този музей се посещава всеки ден от близо 30 хиляди души Предстоеше и трета българска изложба на Второто българско царство, но тя бе провалена поради безхаберието на хората след мен. За съжаление мисля, че друга българска изложба трудно би се реализирала в Лувъра. Това ме кара да си спомня за думите на моя дядо, който обичаше много често да ми повтаря, че от всяко дърво свирка не става. Начинът, по който договорих присъствието на България в Лувъра, се дължи на мои стари познанства и приятелства и мъжките ръкостискания между сериозни мъже.

Кое е най-високото и ценно отличие, което сте получил за Ваше произведение в световен мащаб?

Няма отличие, което да не ме е радвало, защото всяко отличие е признание за нещо. А това признание и доверие на хора от цял свят много трудно се добива. Иначе всеки втори човек щеше да бъде с отличие.

Какви личности са сред вашите колекционери, разкрийте ни нещо любопитно за тях?

Колекционерът е много специален човек. Това са хора, които вместо да се радват на шума на финикийските знаци и всяка вечер като онзи сребролюбец Чичиков да чуват шума на парите, за да заспят спокойно, то те ги ползват за инвестиране в по-високи духовни цели. Ако целите на Медичи стигаха единствено до трупането на парите, днес нямаше да има и гробницата на Медичите, където стоят скулптурите на Микеланджело като шедьоври, заради които имената на тези меценати са издигнати в най-високата скала в паметта на историята. Това е ролята и на парите, и на шедьоврите, които градят паметта на историята. Радва ме, че по света има много колекционери и ценители на изкуството, инвестиращи своето богатство в култура, в която и до днес благодарение на таланта на велики творци като Браманте, Леонардо, Рафаело, Бернини, както и редом с тях имената на великите папи, родове светът желае да се докосне до блясъка на Рим. У нас примерите също са много. Убеден съм, че паметниците на Христо и Евлоги Георгиеви завинаги ще седят пред Университета, в който са инвестирали пари тези велики българи.

Личен архивЛичен архив

Как бихте коментирали действията на служебния културен министър проф. Велислав Минеков през последните дни, изпратихте писмо и до президента Румен Радев?

Писмото до Румен Радев е писмо с пълното ми уважение към институцията, поради това, че с негова грешка и избор бе назначен незнайно за какви заслуги един човек, който не е реализиран в нищо. Това писмо няма нищо общо с министъра по хигиенни съображения.

Какво смятате за коалиционното правителство, какви са перспективите на новите управляващи да съумеят да се справят с всички кризи, пред които страната ни е изправена? Това са коренно различни партии все пак, обединени по някакъв начин по неволя, биха ли били последователни в действията си и лоялни един към друг новите партньори, за да стабилизират държавата?

Трябва откровено да кажа, че близо година безхаберието и дори лигавенето доведоха енергийната криза, хаоса в здравеопазването, най-високата смъртност при ковид пандемията не при друг, а по това време, токът, водата, газта, хляба  и храните бяха увеличени пак при тях. Икономическата криза е налице благодарение на многомесечното забавление с избори. Днес виждаме нова власт пълна с обещания, без да знаем какъв ще е пътят напред и кой ще носи отговорност за спиралата от кризи. Една криза лесно идва, но с години си отива. Разбира се, че като нормален човек лично аз на всяка нова власт мога единствено да пожелая на добър час. Смятам, че всички равносметки трябва да са накрая. Ще  поживеем и ще  видим..

Вие участвахте в преговорите за овладяване на бежанската криза в Европа с турския президент Реджеп Ердоган през 2020 година, какви са взаимоотношенията Ви с него, какви впечатления остави той у вас?

Смея да кажа, че моите взаимоотношения с президента на Турция датират от повече от 20 години - от времето, когато Реджеп Тайип Ердоган беше кмет на Истанбул. Оттогава до днес сме запазили както приятелство, така и взаимно уважение. Дано не прозвучи силно, но почти всички срещи на премиера Борисов на четири очи са били всъщност винаги на шест очи. Скромно се надявам, че за да спят днес българите спокойно без бежанци, сигурно и аз имам поне мъничка заслуга. Аз лично мисля, че Ердоган е човек, който не е за подценяване, той е дългогодишен и много опитен политик.

БГНЕСБГНЕС

Това лято решихте да прекратите участието си в политическия живот на България, защо го направихте, изцяло на изкуството ли ще се посветите оттук нататък?  

Човек трябва да напусне удоволствието винаги преди то да го е напуснало. Когато един парламент губи доверието и най-вече когато се превърне в един арогантен цирк на безхаберните, то тогава той става неприятно място за хора, които имат по-висши цели.  Най-вече заиграването с мантрата за младостта, без да си даваме сметка за хората, които трябва да са реализирани - тогава човек избира по-далечния път. Някои лидери оглупяха до такава степен, че  забравиха, че държава се управлява не от стари или млади, а от умни и мъдри.                                              


Топ новини

виж още

Актуална тема