Виктор Димчев пред Tribune: Олигархията доволно потрива ръце, защото си избра за втори път президент

Радев е пълновластен господар на България и никой не му търси сметка защо се бави стартирането на работата на толкова важното 47-мо Народно събрание

Интервю на Tribune.bg с продуцента, фотограф и режисьор Виктор Димчев за преговорите за съставяне на правителство в Мола, новите спасители и техния вожд, изводите след поредните избори и народопсихологията на българския избирател

Г-н Димчев, как бихте коментирали преговорите в Мола, които водят Асен Василев и Кирил Петков?

- Знаково е, че след спирането на ползването на новата сграда на Парламента, сега вече и старата сграда не се ползва по предназначение. И докато Кръглата маса от 1990-та се провеждаше в сградата на Народното събрание, прави впечатление, че сегашното издание се провежда в същия Мол, в който се регистрираха партиите „Да, България!“ и „Републиканци за България“. Изглежда на партньорите от САЩ по някакви причини тази зала им е много удобна. Мисля си, че ако тази инициатива бъде успешна, ще е някак куриозно, след залата в Търново на Учредителното събрание и величествената сграда на старото Народно събрание как ли ще изглежда това решение. Може би ще поставим мемориална табела на паркинга на Мола, че тук е започнало новото българско възраждане.

Прави впечатление, че двамата лидери на „Продължаваме промяната“ сами водят преговорите по всички теми и нямат експерти за тази цел, вчера бяха разговорите по отношение на вътрешната сигурност, Асен Василев сякаш нищо не разбираше и не беше особено подготвен по тази тема. Реално те нямат партия, нямат и експерти, а правителство ще правят?

- Няколко пъти самите участници в преговорите обръщат внимание, че сякаш целта на форума е просто да се извадят по няколко изречения като заключение от процеса и така да се отчете „свършена работа“. От изслушванията дотук се оформя мнението, че или Асен и Кирил разбират от всяка тема в страната, или тези действия са проформа. Втората хипотеза изглежда доста по-работеща.

Защо според Вас президентът Радев още не е издал указ за свикване на Народното събрание, при положение, че вече трябваше да се работи върху бюджета?

- След създаването на свой пропрезидентски проект под формата на нерегистрирана партия, част от коалиция под контрола на бивши и настоящи служебни министри, както и наличието на партия-златен пръст, каквато доскоро беше „Атака“ на Волен Сидеров, а сега е „Възраждане“ на неговия стар боен другар Костадин Костадинов, Румен Радев е вече пълновластен господар на Републиката. Никой не му търси сметка защо се бави стартирането на работата на толкова важното 47-мо Народно събрание. Подозирам, че причината е да мине нужното време за представяне на позицията на новата коалиция от коалиции като нещо оформено, единно и силно. Само по този начин президентът ще има на кого да връчи мандат след седмица-две. Доста е пародийно и театрално, но това сякаш е новият повей в българската политика, аз на теб, ти на мен.

Каква е равносметката от изминалите избори?

- С тези избори свърши дългата предизборна кампания на новия стар президент. Вследствие на това страната беше тласната към икономическа, социална, здравна криза. Успоредно с това беше създадена политическа криза. Само година след показването на юмрука почти всички партии в страната са в плачевно състояние, след тежки загуби, с лидери в оставка, а властта е прелята от партиите в новите пропрезидентски креатури. Имаме основание да се съмняваме, че това бяха последните честни и свободни избори в България, ако въобще са били такива. Куриозно или не, диктатурата във Венецуела е закрепена именно чрез машинно гласуване и то точно през фирмата, която налага този избирателен процес у нас в момента. Ще се учудя ако Радев и неговата коалиция загубят в близките години каквито и да било избори у нас.

Защо българинът обича да се хваща като удавник за сламка при появата на всеки нов „герой“, не си ли научихме урока вече?

- Това е манталитет и народопсихология, която неведнъж е играла лоша шега на българите. Достатъчно е да споменем бунта на Владимир Расате, управлението на Борил, въстанието на Ивайло и разделянето на държавата преди падането под турско робство. В момента времената са по-динамични и героите идват и си отиват по няколко на година. Посрещнахме 2021 с един спасител, сменихме го с друг, в момента качваме трети, преизбираме четвъртия… Може би това е националната ни орисия – да се предоверяваме, а после да наказваме. Нещо такова се случи с Бойко Борисов, който беше низвергнат след три много успешни управленски мандата, които приближиха страната до средноевропейското ниво.

Как Румен Радев успя да получи необходимата подкрепа за втори мандат, въпреки че неговите служебни правителства не се справиха с овладяването на тежката здравна криза, освен това докараха страната и до икономическа и енергийна такива. Избирателите не си ли дават сметка за всичко това?

- Самото въздигане на Радев беше оформено от серия действия на руски стратегически мислители. В тази страна има цели институции, които изучават подобно поведение и политически сценарии. Преизбирането на Радев беше също плод на много внимателно подбрана стратегия, с участието на много пари и помощ от поне десетина извънредно богати българи, чиито нездрави интереси бяха засегнати през последните години. Когато застанеш срещу бизнеси за десетки милиарди и семейно-социални връзки между приятели, шуробаджанащина от поколения, от времената на активните борци срещу фашизма до тези на активните площадни борци, не те очаква нищо друго, освен това, което се случва у нас. Олигархията доволно потрива ръце, защото си избра за втори път президент. Впрочем по същия начин се случи и с президента Първанов, който също като Радев си направи партия по време на управлението.