Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Виктор Папазов: Повечето концесии у нас се дават „под масата“ без анализ

Мнения

Виктор Папазов: Повечето концесии у нас се дават „под масата“ без анализ

Виктор Папазов: Повечето концесии у нас се дават под масата без анализ - Tribune.bg
Снимка:

Интервю с Виктор Папазов, депутат от „Възраждане“


Кои са онези бизнеси, които извличат ренти от България?

Проблемът с рентиерството не е от вчера. Още Джон Сюард Милл през 19 век критикува рентиерството. Негово е изявлението – „рентиера печели пари докато спи, без да работи, без да рискува, без усилия ….“ Разбира се, по онова време големите рентиери са били предимно големите земевладелци. В днешно време рентиерите са много повече. Те контролират определен рядък актив, недостъпен за болшинството. Концесиите са друг пример. Нямам предвид само концесиите свързани с извличане на природни богатства. Има концесии на пътища, ВИК мрежа, честотния спектър. Всичко, което е свързано с експлоатацията на ограничен ресурс. Например, преди месец-два мобилните оператори казаха, че вдигат цените . По същият начин постъпи Софийска вода, която иска за услугата си с 30% повече. Аргументът им бе, че ще правят инвестиции.

В случая КЕВР проверява изпълнението на инвестиционните им програми, но за съжаление само по документи?

Те дори и такива проверки май не могат да направят. Но да анализираме лицемерието в този случай. Обикновено при инвестиция харчиш някакви средства в аванс, а после чакаш печалба. А, тези френски „инвеститори“ събират пари предварително, които щели да инвестират. По този начин аз мога да бъда най-големия инвеститор не само в България, но и в света. Хрумва ми нещо, взимам пари от хората и ги „инвестирам“ без да ги питам, дали това им е нужда или от полза.

Другият пример за голям рентиерски бизнес е финансовия сектор и е частност банките. Те на практика имат лиценз да правят пари от въздуха и да приватизират приходите от лихви без да полагат каквито и да е усилия. Ако Карл Маркс беше жив, щеше да напише не Капиталът, а Банкирането и голямата формула нямаше да бъде П-С-П‘(пари-стока-пари прим), а П-П‘(пари – пари прим)

Казват, че чуждите банки са инвеститори…

Не са никакви инвеститори. Те са рентиери, които използват дадената им лицензия да създават „пари“ и да присвояват незаслужено печалбата.

Какво трябва да направи държавата, за да напълни бюджета и да защити ползата за обществото?

Трябва да преосмислим отношението си към всички тези дейности, когато говорим за добруването на обществото. Въпрос на нов икономическо модел.

И този парламент не обложи по-справедливо приходите на рентиерите, а заложи вземането на заеми в бюджета, за да покрие разходите си?

Разбира се. Цялата икономическа система е базирана на порочна основа. В култ е издигнато не добруването на обществото като цяло и отделния човек, а печалбата. За успешен се смята този, който успее да натрупа най-много пари независимо какви вреди е нанесъл на страната и народа си.

Вчера в Народното събрание коментирахме концесиите и порочния начин по който се дават и как те ощетяват държавата и обществото. В случая укорими са не компаниите, които имат концесии, защото това са частни компании и е естествено те да се стремят да максимизират печалбите си в интерес на мениджмънта и акционерите си. Укорими са тези, които са им дали тази възможност да го направят толкова евтино. Народът ни е казал, че не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Няма дори конкурс за повечето концесии?

Повечето концесии се дават „под масата” без анализ. Освен това има подозрения, че има „друга” мотивировка на хората, които взимат решенията.

Вчера изнесохте данни за финансовите резултати на Дънди Прешъс Металс. Как намерихте информация за приходите и печалбите на канадската компания?

Тази компания е публична. Техните акции се търгуват на фондовата борса и те разкриват информация, която е необходима на инвеститорите. Достатъчно е човек да знае английски и да има достъп до интернет.

Така разбрахме за 1.5 млрд. лв. печалба?

Не, печалбата е съществено по-ниска – приблизително 260 милиона долара. 1.5 милиарда долара би била равностойността в лева на златото, което те са добили за миналата година по цени от вчерашния ден. Направих сравнението за да видят депутатите колко нищожна е сумата от 27 милиона лева концесионна такса на фона на стойността на извлеченото от недрата на България злато.

Важно е хората да знаят, колко струва това, което се извлича от недрата на страната ни. И в случая е само златото, а покрай него има много други метали, за които не се говори въобще….

Контролът по изпълнение на концесионните договори е важен, защото и Дънди са обещали да изградят мощности у нас за извличане на злато от рудата, но това не се е случило?

При толкова много пари започват да играят огромни интереси. Българските политици също са изкушени, вижте им например автомобилния парк. Мнозина от политиците никога не са работили нищо друго, а са несъразмерно богати.

Как да решим проблемите и възстановим справедливостта?

Преди всичко България трябва да опита да извоюва независимостта си, а това е възможността да взима самостоятелни решения съобразявайки се само с националните си интереси. Другото определение е - суверенитет. Именно затова настоявам, че трябва да запазим националната си валута, защото тя е основен елемент на националният ни суверенитет.


Последвайте ни в Google News

 

Топ новини виж още

Актуална тема

Хороскоп

Анкети

Tribune.bg иска съгласието Ви за използване на информация, събирана чрез бисквитки и подобни технологии, за да подобрим вашето изживяване на нашия сайт, да анализираме как го използвате и за маркетингови цели.

Персонализирана реклама и съдържание, преброяване на посещения и източници на трафик

Съхраняване на и/или достъп до информация на устройство

Политика за поверителност Бисквитки

Вашите настройки за поверителност

Ние и нашите партньори използваме информация, събирана чрез бисквитки и подобни технологии, за да подобрим Вашето изживяване на нашия сайт, да анализираме начина, по който го използвате, и за маркетингови цели. Защото уважаваме Вашето право на лична сигурност, можете да изберете да не позволите някои видове бисквитки. Обаче, блокирането на някои видове бисквитки може да влоши Вашето изживяване на сайта и услугите, които можем да предложим. В някои случаи данните, получени от бисквитки, се споделят с трети страни за анализ или маркетингови цели. Можете да използвате своето право да откажете от тази споделена информация по всяко време, като деактивирате бисквитките.

Политика за поверителност Бисквитки

Управление на предпочитанията за съгласие

Задължителни

Тези бисквитки и скриптове са необходими за функциониране на уебсайта и не могат да бъдат изключени. Обикновено те се задават само в отговор на действия, правени от вас, които отнасят до заявка за услуги, като задаване на настройките за поверителност, влизане или попълване на формуляри. Можете да зададете браузъра си да блокира или да ви извести за тези бисквитки, но част от сайта няма да работи. Тези бисквитки не съхраняват никакви лично идентифицируващи данни.

Винаги ВКЛ

Аналитични

Тези бисквитки и скриптове ни позволяват да преброяваме посещения и източници на трафик, така че да измерим и подобрим производителността на нашия сайт. Те ни помагат да знаем кои страници са най- и най-непопулярни и да видим как посетителите се движат по сайта. Всичка информация, която тези бисквитки събират, е кумулативна и неидентифицируема. Ако не разрешите тези бисквитки и скриптове, няма да знаем, кога сте посетили нашия сайт.

Маркетинг

Тези бисквитки и скриптове могат да бъдат зададени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори. Те могат да бъдат използвани от тези компании за построяване на профил на вашите интереси и показване на съответни реклами на други сайтове. Те не съхраняват директна лична информация, но са базирани на уникално идентифициране на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези бисквитки и скриптове, ще имате по-малко целенасочена реклама.