Винсент Кампос: И израелците, и палестинците имат право на самоотбрана и самоопределение

Нетаняху няма право да унищожава живота на палестинския народ, за да запази тежко пострадалото си наследство, коментира експертът

Винсент Кампос е бивш дипломат, стратег и анализатор в сферите на политиката, енергетиката, сигурността и отбраната.

Той е и бивш говорител на Бюрото за енергийни ресурси към Държавния департамент на САЩ, а между 2009 и 2011 г. е говорител на посолството на САЩ в България.

Живял и работил повече от 17 години в над 60 страни в Латинска Америка, Западна Африка, Източна Европа и Близкия изток.

 

Сега, когато войната на Израел за унищожаване на Хамас навлиза в десетия си месец, какви според вас са основните тревоги и как виждате развитието на тази война, която скоро ще премине границата от една година?

На първо място, основната цел на премиера Нетаняху в крайна сметка стана болезнено ясна. Първоначалната му цел, която определяше като изкореняване на Хамас, винаги е била почти невъзможна задача и той го знаеше. Действителната му цел, унищожаването на ивицата Газа и убийството на лидерите на Хамас, за съжаление означава също безразсъдно клане на невинни палестински жени, деца и мъже.

Ако Израел не е в състояние в крайна сметка да контролира ивицата Газа, тогава Нетаняху не би искал това парче земя да остане подходящо за обитаване. И ако Израел реши да изостави Ивицата Газа – нещо, за което се съмнявам, че Нетаняху някога ще приеме – няма съмнение, че той възнамерява останалото население да живее при възможно най-лошите условия, докато се опитват да възстановят своето общество.

Междувременно Нетаняху отдавна е изоставил целта за безопасното връщане на израелските заложници като свой основен приоритет. Подозирам, че мнозинството от израелските избиратели никога няма да му простят това.

Неотдавнашното убийство в Техеран на политическия ръководител на Хамас беше значителна загуба за ръководството на групировката, както и унижение за Иран и тяхната неспособност да осигурят безопасността на важни чуждестранни гости. Каква е вероятността Иран да предприеме ответна атака срещу Израел, може би нещо подобно на ракетния обстрел, който те осъществиха на 13 април?

Съмнявам се, че Иран би предприел атака от такъв мащаб, нито биха обявили намеренията си дни предварително, както направиха през април. По-скоро те вероятно ще призоват своите пълномощници на Хизбула и Хамас, както и свързаните с Иран милиции в Ирак, да се ангажират директно с Израел и американските сили. В същото време хусите в Йемен вероятно ще увеличат собствените си антиизраелски атаки срещу наземни и морски цели.

Що се отнася до баража от 13 април, отдавна смятам това действие за не повече от „демонстрация на сила“ от страна на Иран, като в същото време изпращане на послание за смелост и храброст до собствената им вътрешна публика. Накратко, Техеран не очакваше да причини значителна вреда на Израел поради значителните отбранителни способности в региона.

При този удар Иран изстреля около 300 дрона, крилати и балистични ракети. За дроновете се знаеше, че биха представлявали минимална заплаха, тъй като лесно биха могли да бъдат свалени, преди изобщо да достигнат Израел. Крилатите ракети представляваха по-сериозен риск, но все пак не бяха непреодолимо предизвикателство. Балистичните ракети, от друга страна си бяха определена заплаха, защото траекторията на полета им ги извежда извън земната атмосфера, преди да се насочат директно към целите си.

Освен известния „Железен купол“, който служи като последната отбранителна линия на Израел, широка гама от американски кораби и самолети, съвместно с ВВС на Йордания и Саудитска Арабия, които също разполагат с американски изтребители, създават почти непробиваема бариера. Като се вземат предвид военноморските кораби, оборудвани с модерни системи Aegis, способни едновременно да проследяват над 100 цели на разстояния от повече от 100 морски мили (190 км), радарни самолети AWACS и набор от наземни радари, иранските въздушни военни средства имаха минимален шанс за успех. Допълнително подкрепени от антибалистичната ракета SM-3 на американската армия, която има способността да лети извън земната атмосфера, за да прихване балистични ракети, тези средства, заедно с отбранителната система на Израел „Железен купол“, ефективно надвиха баража на Иран.

Защо палестинските земи продължават да се считат за територия, а не са признати за държава?

Това очевидно е ключов въпрос. Докато Израел имат основно право на самоотбрана, палестинците трябва да имат поне право на самоопределение. Казусът с „решението за две държави“ по отношение на Израел и Палестина беше лансирано през 1947 г. чрез резолюция на ООН, само една година преди Израел да обяви собствената си независимост. След подписването на Споразумението от Осло през 1991 г. пътят към решение с две държави беше подновен. Последвалите събития обаче създават редица сложни и непреодолими препятствия.

Като се стигне до 2024 г., когато Общото събрание на ООН гласува единодушно през май, че Палестинската власт трябва да получи статут на пълноправен член на Обединените нации, привилегия, дадена на Израел 75 години по-рано, и действие, което ще се счита за важна стъпка към Палестинската държавност.

Един месец по-рано Съветът за сигурност на ООН също проведе гласуване точно по същата тема, като това конкретно гласуване се провали поради ветото на САЩ, един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. По ирония на съдбата представителят на САЩ заяви, че постоянното членство може да бъде постигнато само чрез изпълнение на двудържавното решение с условието, че се гарантира сигурността на Израел. Това обаче винаги се изплъзва, а получаването на съгласието на Израел за създаване на палестинската държавност е несъмнено невъзможно.

Какви трябва да бъдат следващите стъпки за прекратяване на кризата между Израел и Хамас?

Няма съмнение, че израелските заложници трябва да бъдат освободени, бомбардирането на палестински цивилни трябва да спре и израелските сили трябва да напуснат Ивицата Газа. Над 100 000 палестинци са или убити, или ранени, а милиони живеят при най-лошите условия с минимален достъп до храна и вода, колкото да оцелеят.

И израелците, и палестинците имат право на самоотбрана и самоопределение. Гоненията и избиването на еврейския народ точно преди и по време на Втората световна война в крайна сметка доведе до създаването на държавата Израел. По същия начин гоненията и избиването на палестинския народ днес трябва да доведе до създаването на палестинска държава. На този етап „решението с две държави“ трябва по-точно да се преименува на решение за „Палестинска държава“.

Нетаняху би трябвало да може да оцени по-добре от повечето хора, че един народ да страда от систематични опити за изтребление от страна на друга сила, е неразбираемо и безсъвестно. Съответно Нетаняху няма право да унищожава живота на палестинския народ, за да запази тежко пострадалото си наследство.

 

#####

 

Vincent Campos: Both Israelis and Palestinians have the right to self-defense and self-determination

 

Written Interview (Tribune.bg)

Vincent Campos

August 13, 2024

 

Q: Now that Israel is more than 10 months into its war to destroy Hamas, what are you most concerned about at this point, and where do you see this war heading as it approaches the one-year mark?

First of all, PM Netanyahu’s main goal had eventually become painfully clear. His original goal that called for the eradication of Hamas has always been a near-impossible task, and he knew it. His actual goal, the destruction of the Gaza Strip and the killing of Hamas leaders, unfortunately also means the reckless slaughter of innocent Palestinian women, children, and men.

If Israel is unable to eventually control the Gaza Strip, then Netanyahu would not want that piece of land to remain viable for habitation. And if Israel decides to abandon the Gaza Strip – something that I doubt Netanyahu would ever accept – there’s no doubt that he intends for the remaining population to live in the worst possible conditions as they attempt to rebuild their society.

In the meantime, Netanyahu has long abandoned the safe return of Israeli hostages as his top priority. For that, I suspect that the majority of Israeli voters will never forgive him.

Q: The recent killing in Tehran of the Hamas political chief was a significant loss for Hamas leadership as well as an embarrassment to Iran and its inability to keep significant foreign visitors safe. What is the likelihood that Iran will mount a retaliatory attack against Israel, perhaps something similar to the rocket and missile barrage they launched on April 13?

I doubt that Iran would launch an attack of this magnitude nor would they announce their intentions days in advance as they did in April. Rather, they would likely call on their Hezbollah and Hamas proxies as well as Iranian-aligned militias in Iraq to engage directly with Israel and U.S. forces. At the same time, the Houthis in Yemen will probably increase their own anti-Israel attacks against landside and maritime targets.

As for the April 13 barrage, I have long considered that action as no more than a “show of force” by Iran while at the same time sending a message of courage and bravery to their own domestic audiences. In sum, Tehran had no expectations to cause any significant harm against Israel due to substantial defense capabilities in the region.

In that strike, Iran had launched an estimated 300 drones, cruise missiles, and ballistic missiles. The drones would have posed a minimal threat at they could easily be shot down before ever reaching Israel. The cruise missiles presented a more formidable yet manageable challenge. The ballistic missiles, on the other hand, posed a specific challenge as their flight path would take them outside of the earth’s atmosphere before heading directly to their targets.

Besides the famed Iron Dome which serves as Israel’s last line of defense, a wide range of forward deployed U.S. ships and aircraft, in concert with the Jordanian and Saudi Arabian Air Forces that deploy U.S. fighter jets, created a nearly impenetrable barrier. Taking into account naval ships equipped with modern Aegis systems capable of simultaneously tracking well over 100 targets at distances of more than 100 nautical miles (190 km), AWACS radar aircraft, and an array of land-based radars, the Iranian airborne vehicles had little chance of success. Further supported by the U.S. military’s SM-3 antiballistic missile which has the ability to fly beyond the earth’s atmosphere to intercept ballistic missiles, these assets along with Israel’s Iron Dome defense system effectively overwhelmed Iran’s barrage.

Q: Why are the Palestinian lands still considered territories and not a recognized State?

That is clearly a key question. While Israel has a fundamental right to self-defense, the Palestinians should have a similar right to self-determination. The matter of the “two-State solution” regarding Israel and Palestine gained prominence in 1947 via UN Resolution, just one year before Israel declared its own independence. Following the 1991 signing of the Oslo Accord, the path towards a two-state solution was reinvigorated. However, ensuing events created a series of complicate and insurmountable obstacles.

Advancing ahead to 2024, the United Nations General Assembly voted unanimously in May that the Palestinian Authority should be afforded full member status to the United Nations, a privilege given to Israel 75 years earlier and an action which would be considered as a major step towards Palestinian statehood.

One month earlier, the UN Security Council also held a vote on precisely the same topic, with that particular vote failing due to the veto by the United States, one of the five permanent members of the UNSC. Ironically, the U.S. representative declared that permanent membership could only be achieved via a “two-State solution” with Israel’s security guaranteed. Such a condition has proven elusive, and Israel’s agreement for the Palestinian statehood is arguably an impossibility.

Q: What should be the next steps to end the Israeli-Hamas crisis?

There is no question that Israeli hostages must be released, the bombing of Palestinian civilians must cease, and Israeli forces must depart the Gaza Strip. Over 100,000 Palestinians have been either killed or injured while millions live under the worst of conditions with barely the minimum food and water to survive.

Both Israelis and Palestinians have the right to self-defense and self-determination. The dispersal and killing of the Jewish people just before and during World War II eventually led to the establishment of the State of Israel. Likewise, the dispersal and killing of the Palestinian people today should lead to the establishment of a Palestinian State. At this point, the “two-State solution” should more accurately be renamed the “Palestinian State” solution.

Netanyahu should appreciate better than most that a people suffering the systematic destruction by another force is incomprehensible and unconscionable. Accordingly, Netanyahu has no right to unilaterally destroy the lives of the Palestinian people for the sake of preserving his severely damaged legacy.

#####