Винсент Кампос: Конфликтът между Израел и Хамас може да достигне повратна точка, от която няма да има връщане назад

Вероятно съществува част от по-мащабен опит на Иран да обедини своите проксита в Близкия изток, за да започнат атаки както срещу Израел, така и срещу Съединените щати, коментира бившият американски дипломат

Кризисната ситуация между Израел и Хамас изглежда се влошава ежедневно. Какви са основните ви притеснения за това как може да се развие този конфликт през следващите седмици и месеци?

Кризата бързо става все по-сложна и проблематична с всеки изминал ден, а напрежението продължава да нараства и в региона, и в Близкия изток. Тъй загиналите палестинци, по-голямата част от които са цивилни – включително десетки деца, наближават 10 000 според някои данни и като се има предвид още по-големият брой ранени, ужасът за цивилните, попаднали в кръстосания огън, достига монументални размери.

Междувременно безмилостните атаки на Израел срещу цели в ивицата Газа унищожиха критична инфраструктура, прокудиха стотици хиляди палестинци от домовете им и създадоха огромна хуманитарна криза. Въпреки че израелските отбранителни сили успяха да елиминират значителен брой бойци на Хамас, имаше огромен брой цивилни косвени жертви и това продължава да привлича вниманието на световната общност.

Израел беше съвсем ясен каква е неговата ключова цел в тази криза. В неотдавнашни изявления на израелския премиер Бенямин Нетаняху, той призова за „елиминиране на Хамас“. В съвсем наскоро изтекъл държавен документ се казва, че „Израел трябва да използва всички налични средства, за да изгони палестинците от ивицата Газа до Синай в Египет“. Документ от израелски мозъчен тръст разглежда настоящата ситуация като „уникална и рядка възможност за евакуация на цялата ивица Газа в координация с египетското правителство“. По подразбиране освободената ивица Газа може привидно да бъде обявена за израелска територия. Ако това се случи, политическата цена може да доведе до повишена несигурност в региона и задълбочено изследване на истинските мотиви на Израел.

Има ли някаква надежда за рестартиране на процеса на разрешаване на конфликта между двете държави – Израел и палестинската власт?

Всякакви надежди за съживяване на този процес, който беше на етап „бавна смърт“ твърде дълго, изглеждат малко вероятни в обозримо бъдеще. Израел смята Хамас за терористична организация, което представлява практически невъзможност за влизане в необходимите преговори. Що се отнася до палестинската власт на Западния бряг, президентът Абас се оказа неефективен в привличането на Израел на масата за преговори, тъй като не говори от името на Хамас и територията, която те контролират.

През цялото време Израел продължава своята дългогодишна политика на завземане на палестинските земи с цел създаване на израелски селища. Това е политика, която в продължение на десетилетия значително стопи размера на това, което преди това се е считало за законна палестинска територия. Това е източник на дълбоко вкоренена враждебност на палестинците към Израел.

Няма оправдание за ужасяващите действия, извършени от бойците на Хамас срещу израелски цивилни при жестокото нападение от 7 октомври. Огромният военен отговор на израелските отбранителни сили не изненада никого, тъй като Израел многократно е претендирал за правото си на отбрана. През цялата си съвременна история, която започва през 1948 г., когато е създадена държавата Израел, израелците са били мишена на страни от Близкия изток и съпротивителни групи, които продължават да отхвърлят правото на Израел да съществува. В повечето случаи на насилие Израел реагира бързо и решително.

Какви са шансовете за засилване на атаките срещу Израел, а също и срещу западните военни и дипломатически ресурси и съоръжения?

Тези шансове са доста високи. Неотдавнашното прицелване на Йемен към Израел може да се разглежда като предвестник за допълнителни действия от страна на ирански подставени лица в региона, които отдавна са обявили Израел за враг, който трябва да бъде изкоренен. Подкрепяните от Иран бойци хуси в Йемен изстреляха залп от дронове и ракети към Израел в първите дни на конфликта, а миналата седмица друг удар с дронове и снаряди от Йемен порази цели в Египет. Тези комбинирани военни действия най-вероятно са част от по-мащабен опит на Иран да обедини своите проксита в Близкия изток, за да започнат атаки както срещу Израел, така и срещу Съединените щати.

В опит да получи допълнителна подкрепа, Иран използва медиите в Близкия изток да  регионализира конфликта и да насърчи подобни атаки. В Ирак няколко подкрепяни от Иран милиции засилиха своята антиамериканска реторика, но до голяма степен се въздържаха да превърнат тази разгорещена реч в реални действия срещу американски позиции. От своя страна саудитците изразиха подкрепата си за прекратяване на огъня между Израел и Хамас.

В целия Близък изток протестите на гражданското общество в подкрепа на палестинския народ нарастват с голяма сила. За разлика от честите протести съпътствани с насилие през последните години, характерът на тези протести е подчертано мирен. Въпреки това, докато броят на цивилните жертви продължава да расте поради продължаващите военни действия на израелските отбранителни сили в ивицата Газа, съчувствието към Израел след първоначалната атака от 7 октомври продължава да намалява. Трябва да се отбележи, че въоръжени израелски цивилни наскоро бяха видени да стрелят по невъоръжени палестинци от близко разстояние, което може значително да подкопае съчувствието след първата атака на Хамас.

Има ли конкретна повратна точка, която може да обърне посоката на този въоръжен конфликт?

Висши държавни служители, включително държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, наскоро призоваха премиера Нетаняху да сведе до минимум натиска върху палестинците и да спре израелската офанзива заради хуманитарни цели. Досега той твърдо отказва.

Ако погледнем назад в историята, "Шестдневната война" на Израел беше решаваща. Но, както знаем, това продължи само шест дни. Сегашната война е надхвърлила тази продължителност, а последиците от продължителна война могат да бъдат драстично по-тежки.

Има един конкретен въпрос, който досега остава без отговор. В кой момент военните цели на Израел, които са унищожили безброй сгради и критична инфраструктура в Ивицата Газа, се изместват от „правото на самоотбрана“ на Израел към по-конкретна цел на „неограничено възмездие“ и евентуалното анексиране на цялата Ивица Газа?

Ако всеобхватната цел за военните действия на израелските отбранителни сили в ивицата Газа действително се характеризира с такива термини, тогава тази повратна точка в конфликта може доведе до ескалация и достигането до момент, от който няма да има връщане назад.

-------

Винсент Кампос завършва Академията за брегова охрана на САЩ с бакалавърска степен по инженерство и икономика; владее арабски, испански, български, румънски и френски език. Има близо 20 години обучение, а сред секторите са връзки с медиите, криминални разследвания, политическа и икономическа търговия, опазване на околната среда, енергийния сектор, инспекции на търговски кораби и разузнавателни въпроси, и др.

Той прекратява кариерата си като офицер от външната служба (FSO) в Държавния департамент на САЩ, както и като назначен офицер в Бреговата охрана на САЩ (USCG) през април 2022 г. Бил е на служба в Ирак, Чили, България, Бахрейн и Румъния. В САЩ е служил в Бюрото по политически и военни въпроси; Бюрото за разузнаване и изследвания; Бюрото за енергийни ресурси, където е бил служител за връзки с обществеността и анализатор за Ирак. Неговата кариера в бреговата охрана включва назначения както в САЩ, така и множество държави в Африка и Южна Америка.

Освен това е бил директор на операциите на вицепрезидента, който координира основните междуведомствени дейности за борба с наркотиците в целия тихоокеански регион.

След напускането на държавната служба той работи активно по високоприоритетни въпроси и събития на международната сцена, включително променящата се стратегия на НАТО в отговор на безмилостната и брутална руска агресия в Украйна; възникващите предизвикателства в европейската енергийна сигурност; повишената роля в сигурността в рамките на Черноморския регион и политическата несигурност и дългосрочните отношения между Ирак и региона на Кюрдистан. Последните му анализи, коментари и интервюта в пресата, привлякоха международното внимание.

****

The crisis situation between Israel and Hamas appears to be deteriorating on a daily basis. What are your main concerns about how this conflict could metastasize in the coming weeks and months?

The crisis is quickly becoming increasingly complicated and problematic with each passing day, with tensions continuing to increase within the region and in the Middle East. As Palestinian deaths, the vast majority being civilians including scores of children, approach 10,000 by some estimates, and considering the even greater number of injured persons, the dire situation for the civilians caught in the crossfire has reached monumental proportions.

Meanwhile, Israel’s relentless attacks on targets within the Gaza Strip have obliterated critical infrastructure, displaced hundreds of thousands of Palestinians from their homes, and has created a massive humanitarian crisis. Although the Israel Defense Force (IDF) has been successful in eliminating a substantial number of Hamas militants, the massive collateral damage against civilians continues the capture the world’s attention.

Israel has been quite clear about their key objective in this crisis. In recent statements, Israeli Prime Minister Benjamin Netanyahu has called for the “elimination of Hamas.” Most recently, a leaked policy paper purportedly suggested that Israel should use all available means to expel Palestinians from the Gaza Strip to the Sinai in Egypt. A paper from an Israeli Think Tank considered the present situation as "a unique and rare opportunity to evacuate the whole Gaza Strip in coordination with the Egyptian government." By default, a vacated Gaza Strip could ostensibly be claimed as Israeli territory. If that were to happen, the political cost could bring increased insecurity to the region intense scrutiny on Israel’s true motives.

Is there any hope for restarting the two-state solution process between Israel and the Palestinian Authority?

Any hopes for restarting that process, which has been moribund for far too long, appear unlikely in the foreseeable future. Israel considers Hamas a terrorist organization which presents a virtual impossibility to enter into the required negotiations. As for the Palestinian Authority in the West Bank, President Abbas has proven ineffective in bringing Israel to the negotiation table as he does not speak for Hamas and the territory which they control.

All the while, Israel has continued with its longstanding policy of seizing Palestinian lands to create Israeli settlements, a policy which for decades has substantially reduced the size of what had previously been considered legitimate Palestinian territory. These settlements remain a source of deep-rooted animosity by Palestinians towards Israel.

There could never be any justification for the horrendous acts perpetrated by Hamas militants against Israeli civilians in the vicious October 7 attack. The overwhelming military response by the IDF surprised no one as Israel has repeatedly claimed its right to defend itself. Throughout its modern history which began in 1948 when the State of Israel was established, Israel has been the target of several Middle East countries and resistance groups that continue to reject Israel’s right to exist. In most cases where violence occurred, Israel responded quickly and decisively.

What are the prospects for increased attacks against Israel and also against western military and diplomatic resources and facilities?

Such prospects are quite high. Yemen’s recent targeting of Israel could be viewed as a harbinger for additional kinetic actions by Iranian proxies within the region which have long declared Israel as an enemy that must be eradicated. The Iranian-backed Houthi militants in Yemen had previously launched a volley of drones and missiles towards Israel in the early days of the conflict, and just last week another round of drones and projectiles from Yemen landed in Egypt. These combined belligerent act are most likely part of Iran’s larger attempt to rally their proxies in the Middle East to launch attacks against both Israel and the United States.

In an attempt to garner additional support, Iran has exploited Middle East media in an attempt to regionalize the conflict and to encourage such attacks. In Iraq, several Iranian-supported militias have increased their anti-U.S. rhetoric, but have largely refrained from turning that heated speech into substantial kinetic actions against U.S. sites. For their part, the Saudis have voiced their support for a ceasefire between Israel and Hamas.

Throughout the Middle East, civil society protests in support of the Palestinian people have grown unabated. Unlike the frequent violent protests in past years, the nature of these protests have been markedly peaceful. However, as the civilian casualties continue to mount due to ongoing IDF military actions in the Gaza Strip, sympathy for Israel from the initial October 7 attack continues to wane. Of note, armed Israeli civilians have been recently seen shooting unarmed Palestinians at close range, an unwelcomed trend that could significantly erode sympathy that arose from the original Hamas attack.

Is there a particular inflection point that could change the direction of this armed conflict?

Senior government officials, including US Secretary of State Antony Blinken, have recently urged Prime Minister Netanyahu to minimize the impact on Palestinians and to pause Israel's offensive for humanitarian purposes. So far, he has steadfastly refused.

Looking back in history, Israel's "Six Day War" was decisive. But, as we know, it only lasted for six days. The current war has exceeded that length, and the consequences of a prolonged war in this case could be drastically worse.

There is one particular question which has remained unanswered thus far. At what point does Israel’s military objectives which have destroyed countless buildings and critical infrastructure in the Gaza Strip shift from Israel’s “right to self-defense” to a more specific objective of “unrestrained retribution” and the eventual annexation of the entire Gaza Strip?

If the overarching objective for IDF military actions in the Gaza Strip in fact become characterized in such terms, then that inflection point in the conflict could very well represent an all but guaranteed escalation along with the arrival to a crucial point of no return.