Винсент Кампос: Русия имаше пръст в протестите срещу шистовия газ и „Шеврон” в България през 2012 г. (част 1)

„Газпром“, Кремъл и Путин категорично не искаха България да разработва собствени източници на газ

С последните научни достижения, ако реши да се върне към шистовия газ, след няколко години България може да стане страна-износител

 

Винсент Кампос е бивш дипломат, стратег и анализатор в сферите на политиката, енергетиката, сигурността и отбраната.

Той е и бивш говорител на Бюрото за енергийни ресурси към Държавния департамент на САЩ, а между 2009 и 2011 г. е говорител на посолството на САЩ в България.

Живял и работил повече от 17 години в над 60 страни в Латинска Америка, Западна Африка, Източна Европа и Близкия изток.

 

Когато работихте тук преди 12 години, България беше изцяло зависима от Русия в енергийния сектор. Сега имаме различни алтернативи, което е огромен напредък. Какви според вас трябва да бъдат следващите ни стъпки?

Нека погледнем как България достигна до тази точка – да бъде по-малко зависима от руския газ. Значимите събития бяха две. Върху едно от тях България нямаше контрол – руската инвазия в Украйна и последвалия отговор на Европа спрямо Русия по отношение на енергийния сектор. Освен това видяхте ефекта, който тези събития имаха върху „Северен поток“ 1 и „Северен поток“ 2. Когато пристигнах в София през 2009 г., се намирахме в най-нагорещената точка на дискусията трябва ли Южен поток да минава през Черно море и да влиза в България. В онези години акцентът беше върху енергийната сигурност, а предупреждението към България бе, че проектът е лоша идея, защото увеличаването на пряката зависимост от руския газ не е добро за никого. Горе-долу по това време Европа промотираше газопровода „Набуко“ като алтернатива.

И така, за известно време имахме „Набуко“ срещу „Южен поток“ през Черно море. В крайна сметка Южен поток не се осъществи, но се премести на север и стана „Северен поток“ 2 през Балтийско море, а „Набуко“ вече не съществува. Но дори само със „Северен поток“ 1 и „Северен поток“ 2, все още имаше огромна зависимост от руския газ в Европа. Първият голям ход на Русия в отговор беше спирането на газа в „Северен поток“ 1 и 2 и саботажът на газопровода. И честно казано, първата ми реакция на това беше „Е, Русия току-що си вкараха автогол“. Те саботираха собствения си тръбопровод, защото никой друг не би могъл да го направи толкова добре. Никой цивилен не би могъл да постигне това. И не е да кажеш, че може тръбата внезапно да се е претърколила върху някоя противопехотна мина и да се е взривила. Това беше нещо много професионално, в което не може да няма замесено правителство. А друго правителство в района, което да направи това, няма.

Всички тези обстоятелства ни доведоха до 1 октомври 2022 г., когато Интерконекторът Гърция-България (ICGB) най-накрая беше открит. През 2009-2010-2011 г., по време на моя престой тук, ние говорихме, и говорихме, и пак говорихме – стремейки се да убедим България, че трябва да изгради интерконектори, за да подобри енергийната си сигурност. Интерконекторите са ключът. Посолството дори отвори офис на Министерството на енергетиката на САЩ в София. Убедихме Вашингтон, че офисът трябва да е в България, защото тук трябва да бъде центърът на тази дискусия за енергийната сигурност. По същото време – точно през 2009 г., Държавният департамент стигна до заключението, че е необходим специален пратеник на държавния секретар на САЩ за евразийската енергетика. Беше избран посланик Ричард Морнингстар. Той е известен в цял свят, има прекрасна репутация и познава тази област – енергийната ситуация в Евразия, вероятно по-добре от всеки американец. Срещал съм го много пъти, той е брилянтен. И когато беше избран за тази длъжност, първото му пътуване беше до София.

Той пристигна за конференция по енергийна сигурност под патронажа на президента Георги Първанов (2002-2012) в НДК. Казахме на посланик Морнингстар: „Трябва да дойдете в България“. Той наистина дойде и беше гвоздеят на цялото събитие. И тъй като бях говорител на посолството, българският ми сътрудник беше изключително зает, защото всеки искаше да говори с госта. В крайна сметка успяхме да осъществим това, което се надявахме. Неговото послание номер едно беше: „Интерконектори, интерконектори, интерконектори… Това ще промени ситуацията. Стойте далеч от Южен поток и трябва да намалите зависимостта си от руския газ“. Така че сега, обратно в 2023 г., имате интерконекторите, имате първите доставки на LNG газ (втечнен природен газ) – те не пристигат директно в България, защото нямате съоръжение, но вече могат без проблем да идват през Гърция и през Турция чрез използването на тези тръбопроводи. Така че България е в отлична позиция.

Отговорът ми беше достатъчно дълъг, но вие ми зададохте конкретен въпрос и той беше за следващите стъпки. Истинският отговор е: Това, което трябва да последва, е проучването на газа, намиращ се тук, в България.

Но вие отлично знаете, че през 2012 г. беше забранена възможността за проучване и добив на шистов газ чрез технологията хидрофракинг – единствената възможна на наша територия.

Тогава да ви попитам – защо го забраниха? Какво се случи, което доведе до забраната?

Имаше масови протести.

Да, имаше няколко протеста. Това е пример за руската намеса на Балканите.

Виждате руско влияние в протестите?

Няма съмнение, че Русия е имала пръст в тези протести и е повлияла на българския политически сектор да не бъде позволено на „Шеврон” да продължат с проучванията тук. И причините бяха абсолютно ясни. Ако България разработи собствен източник на газ, това щеше да ѝ осигури незабавна възможност да купува по-малко руски газ. А „Газпром“, Кремъл и Путин категорично не искат това. Няма съмнение и защо не са искали да се откажат от тези приходи. Трябва да са луди, за да се откажат от тях. Русия нямаше интерес да позволи на България да направи тези крачки. Тогава всъщност имах възможност да посетя мястото на пробния кладенец на „Шеврон” с посланик Джеймс Уорлик. Отидохме да проверим обекта, получихме информацията, в която бяха записани някои невероятно положителни начални впечатления. „Шеврон” ни казаха, че достъпът до газ е много по-лесен, отколкото са очаквали първоначално. Всъщност не било трудно да се пробие до място, където може да се добива газ. Обясниха ни, че това е изключително положителна констатация. И това беше просто един проучвателен кладенец.

Обикновено се прави такъв сондаж преди да се подпише дългосрочен договор – просто за да се види дали е празно или е възможно да се добива газ там. Но в България компанията достигнала до толкова много газ, че местна бизнесдама, която имала фабрика наблизо и обикновено цистерните ѝ пътували из страната, за да доставят газ, се обърнала към „Шеврон“, представила се и попитала дали има начин за закупуване на газ от експерименталния сондаж. От „Шеврон” харесали идеята и построили малко съоръжение точно до проучвателния сондаж, където да се спират цистерните. Всяка сутрин – спират, зареждат, отиват в завода, фабриката използва евтин газ, добит наблизо.  Заводът си работи, българските работници работят – това е фантастичен резултат за всички замесени. Повтарям, това беше просто експериментален кладенец.

През януари 2012 г. правителството реши и парламентът гласува мораториум на проучванията и добива на шистов газ – както казахте, след протестите и всичко останало. И разбира се, Русия изигра голяма роля и приятелските на Русия политически партии също бяха част от решението – всеки знае това. Шест години по-късно, през 2018, бях говорител на Бюрото за енергийни ресурси, така че технически бях говорител на Държавния департамент за енергетиката по това време. Имах бизнес среща, на която участваха и „Шеврон“, така че се срещнах с някои от висшите ръководители. И както си говорехме, реших да ги попитах дали случайно някой от тях не е участвал в „Проекта България”. И те казаха – да. Чувствам, че трябва да споделя това послание с хората. Тези ръководители на американската компания все още бяха шокирани и дълбоко разочаровани 6 години по-късно. Не е да кажеш, че проектът е приключил и те да са забравили за България. Шест години по-късно все още се чувстваха разстроени от този развой, защото знаеха, че са можели да свършат страхотна работа тук.

Вярвате ли, че целият този проект може да започне отново?

Това е отличен въпрос поради редица причини. Кратката версия на отговора е „Абсолютно“. И ако България реши да тръгне в тази посока, вярвам, че „Шеврон” ще бъде готова да се върне. Но трябва да има достатъчно българи, които да искат това. Това настрана, много бих се радвал да видя „Шеврон“ обратно тук, но въпросът е би ли сработило този път. Да перифразирам – може ли да се случи и осъществимо ли е? Променили ли са се условията от 2012 г.? Да, което го прави още по-хубаво. Две неща са се променили. Първо: Нарича се „неконвенционален газ“, защото природният газ е в големи „джобове“, а добивът на шистов газ изисква сондиране в скали и шисти. Не е в голям „джоб“ като конвенционалния газ. Ето защо, за да се добие, трябва да се направи нещо със скалата, да се  „разхлаби“, за да може газът да излезе.

В това отношение е постигнат напредък в две направления от 2012 г. насам. Едното от тях е  техниката за сондиране. Ако сте гледали филм за Тексас, си представяте всички тези кладенци, разпръснати по целия хоризонт. Има повече кладенци, отколкото дървета. Отдалеч изглежда като гора – гора от сондажни платформи. Е, едно от постиженията на учените е да открият как вместо тази „гора от сондажни платформи“ да използват само няколко от тях в дадена област или дори само една. Сега могат да се изпращат множество сондажни тръби. По-рано съществуваше ограничение да има по една тръба в една платформа, което отпадна. Технологията е напреднала толкова много, че сондажът вече не е просто многопосочен, той е всепосочен. Сондират и, например, откриват залежи на газ някъде на североизток... След като свредлото вече е в земята, то може да бъде насочвано да се движи наляво, надясно, нагоре, надолу... Може да се провира като змия по пътя на най-малкото съпротивление, за да достигне до необходимата точка. И това вече може да се направи с множество глави, движещи се в различни посоки от един единствен кладенец. Това е огромен пробив в науката. Сега няма нужда от 10 кладенци, за да се свърши 10 пъти повече работа.

И второ, разтворът, който се използва, за да се пробие през скалата по метода на хидрофракинга, който беше обект на дебати в началото, е подобрен изключително много. И основната причина е, че в САЩ фракингът също срещна отпор. Но ние продължихме с него и – за да отговорим на повдигнатите въпроси, лабораториите – особено главната лаборатория в Хюстън, непрекъснато работиха и го подобряваха. Целта беше триенето, което се създава в шистата, да бъде сведено до абсолютния минимум. Течностите, които се използват в момента, са още по-безопасни за околната среда. Те дори могат да се оставят вътре и това не е проблем.

Пътувах до Хюстън, когато бях говорител на Бюрото по енергетика и влязохме в лабораторията. Показаха ни не просто какво са постигнали учените, но и какво е било някога. Бяха съвсем честни и открити. Основният фокус на експертите беше как сондажните течности да бъдат още по-безопасни и ефективни. Те имат огромен напредък в тази област и през 2017-2018 г. САЩ започна да прилага последните научни достижения. Така, за първи път в историята, САЩ стана производител номер едно в света на суров петрол и газ. Това никога не се беше случвало преди – повече от Русия, повече от Саудитска Арабия. Всъщност, по отношение на производството на петрол, САЩ все още е производител номер едно. Всичко това се дължи на напредъка, който е постигнат във фракинга. Станал е  толкова ефективен, че основната причина, поради която успяхме да увеличим толкова много добива на нефт и газ е, че с напредването на технологията, се разработват отново кладенци, които преди това са били изоставени, защото вече са считани за изчерпани. С навлизането отново в тези кладенци с по-модерната технология, нефт и газ започват да се изливат отвсякъде, защото са били освободени от капана на скалите.

С всичките нови технологии и потенциала в България за лесен достъп до газ, сега ситуацията е дори по-добра, отколкото преди години. И ако България реши да направи това, бих казал, че след няколко години вероятно ще станете страна-износител. Можете да влезете в позиция, в която нямате нужда да купувате газ от никого. Разбира се, търговията с газ трябва да продължи, но тук има толкова много, че България може да бъде напълно независима.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ 

-------

Винсент Кампос завършва Академията за брегова охрана на САЩ с бакалавърска степен по инженерство и икономика; владее арабски, испански, български, румънски и френски език. Има близо 20 години обучение, а сред секторите са връзки с медиите, криминални разследвания, политическа и икономическа търговия, опазване на околната среда, енергийния сектор, инспекции на търговски кораби и разузнавателни въпроси, и др.

Той прекратява кариерата си като офицер от външната служба (FSO) в Държавния департамент на САЩ, както и като назначен офицер в Бреговата охрана на САЩ (USCG) през април 2022 г. Бил е на служба в Ирак, Чили, България, Бахрейн и Румъния. В САЩ е служил в Бюрото по политически и военни въпроси; Бюрото за разузнаване и изследвания; Бюрото за енергийни ресурси, където е бил служител за връзки с обществеността и анализатор за Ирак. Неговата кариера в бреговата охрана включва назначения както в САЩ, така и множество държави в Африка и Южна Америка.

Освен това е бил директор на операциите на вицепрезидента, който координира основните междуведомствени дейности за борба с наркотиците в целия тихоокеански регион.

След напускането на държавната служба той работи активно по високоприоритетни въпроси и събития на международната сцена, включително променящата се стратегия на НАТО в отговор на безмилостната и брутална руска агресия в Украйна; възникващите предизвикателства в европейската енергийна сигурност; повишената роля в сигурността в рамките на Черноморския регион и политическата несигурност и дългосрочните отношения между Ирак и региона на Кюрдистан. Последните му анализи, коментари и интервюта в пресата, привлякоха международното внимание.