Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Вирусът и сектите

Мнения

Вирусът и сектите

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Спорадични проверки (най-вече на медии, търсещи сензации) установяват, че ковид пандемията и по-точно паническата тревога, която се насажда покрай нея, влияе животворно върху сектите, които тлеят в нашата иначе скептична и консервативна страна. Учили сме, че нещо подобно е било и в навечерието на падането на държавата ни от турците – изглежда в исторически моменти, когато витае апокалиптичен дух, сектите се чувстват добре. Ето, днес в циганските махали във връзка с пандемията адвентистките и петдесятните „църкви“ увеличават броя на адептите си (макар че не съм сигурен доколко членовете и последователите на секти трябва да се наричат адепти, защото те не са достигнали до нищо, не са усвоили нищо, а просто са тръгнали с някакво стадо, вярвайки че отиват на по-тарикатско място). Доколко обаче сектите влияят на общата картина, която ни тикат в очите ежедневно от медиите? Например колко от онези, които посмъртно не желаят да се ваксинират или пък от онези, които копнеят да се ваксинират колкото може повече пъти, оформят решението си под влиянието на някакво неформално учение? Сигурен съм, че в България никой не си е дал труда да изследва, пък и надали има достатъчно подготвени специалисти. А дори и да има, едва ли е налице адекватна и актуална статистика. Без съмнение обаче сектите са фактор при определяне на обществените нагласи и е глупаво да се правим, че не съществуват.

Знаем, че в момента у нас действат около 250 секти – регистрирани, нерегистрирани или пък регистрирани като нещо друго, като фондации, фирми или други организации. Сред най-влиятелните са йеховистите, мормоните, дъновистите, муунистите, многобройните постпротестантски секти, а също така и някои по-екзотични като сатанистите, кришнарите, култовете към преподобна Стойна и други български „светци“, сред които и Ванга, сахаджа-йогите и сциентолозите, които тук все още не са такава напаст, каквато са в Америка. Далеч съм от претенция за изчерпателност.

Но така или иначе, независимо от това колко хора в какви секти членуват и дали изобщо членуват в някакви секти, мисленето на съвременния масов човек е сектантско, защото такъв е светът, който той си е построил с мерак. Когато казваме секти, имаме предвид преди всичко тоталитарните секти, избуяли успоредно с глобализацията и синкретизма. Може би някой ще се учуди от термина, но „тоталитаризъм“ далеч не е само политическо понятие. Александър Дворкин – медиевист, богослов и компетентен изследовател на сектите – определя най-характерните признаци на тоталитарната секта така: „затвореният кръг, собственият език (сектантският жаргон), откъсването от външния свят, черно-бялото възприемане на действителността, чувството на избраничество и елитизъм, усещането за някакво спасително знание, за мисия, която носят на света, промяната на ценностната система, като се признават само вътрешногруповите ценности[1].

Пътищата на модерния човек към сектите са два: нуждата от бог и страхът от свободата. „Стремежът да се сдобиеш с бог, който да е близък, разбираем, видим и осезаем, който да снеме от теб непосилното бреме на свободата и постоянния избор, е безусловно едно от главните изкушения на падналото човечество[2]. Съвременният човек сякаш се е отказал от приказната цел да се уподоби на Бог и е избрал по-лесното, по-разбираемото – да уподоби Бог на себе си. Либералното общество осигурява почти безгранична свобода на индивида да се самоопределя (стига да не пречи на секуларната държава) и това води до невиждан разцвет на всевъзможни секти и лъжеучения. И ето го парадокса: човекът, останал самотен извън Църквата, търси сектата, за да замени свободата си срещу робство. Ако имате време и желание, поинтересувайте се за конкретни секти и ще видите как много от тях приличат на концлагерите на тоталитарните политически режими, от които настръхваме и днес. Тоталитаризмът по най-жесток начин смазва индивидуалността в името на лъжливото избраничество, на историческата мисия и в крайна сметка за доброто на самия индивид. Къде е мястото на новия човек, на строителя на комунизма, на най-прогресивната класа? Как къде – в ГУЛАГ! Но защо индивидите се предават толкова лесно? Слабите личности се страхуват от света, когато няма на какво да се опрат, и търсят сигурност, за която са готови да заплатят със свобода. На тази готовност почиват всички глобални мерки от борбата с тероризма след кулите-близнаци в Ню Йорк, до локдауните, с които започна втората декада на XXI век. Ето ви една съвсем пряка връзка между вируса и сектите.

Казахме, че мисленето на съвременния човек е сектантско, но то е такова, защото дълбоко в себе си е тоталитарно. Тоталитаризмите винаги са дремели у човека, но станаха така убийствено (в най-ужасно прекия смисъл на думата) осезателни едва през първата половина на ХХ век заради индустриализацията, усъвършенстването на комуникациите и възхода на глобализацията. Тогава две секти – нацизмът и ленинизмът – се добраха до държавната власт и човекът се потресе от себе си, ужаси се от себе си. Ужаси се дотам, че през цялата втора половина на ХХ век се мъчеше да изобрети нещо противоположно на тоталитаризмите от първата, което да се окаже тяхно устойчиво отрицание, та никога повече да не се завърнат с бодрите си маршове и бодливата си тел. Това, което човекът от втората половина на ХХ век успя да изобрети, беше сексуалната революция, хипи движенията и напушените и вечно сношаващи се с феновете музикални идоли; политическата коректност и малцинствените групови права. Този либерален бульон се оказа изключително хранителен за сектите, които иначе си шават още от зората на християнството, и те избуяха за чудо и приказ, стъпили върху услужливо прокарания от окултизма и теософията highway to hell. Да, повечето секти са окултистки и по принуда (защото са неизброими) – синкретически, та всеки да признава на другия, че носи някаква частица от цялата истина, при положение че носи само лъжа.

Но нека, нека има секти, нека има ереси. „Ерес“ на старогръцки значи „избор“. Нека всеки да направи своя избор и да помни, че дори да се окаже в ръцете на някой садистичен гуру, той се е оказал там посредством свободната си воля, дори това да е било последното проявление на клетата му свобода.

Без склонността на хората към тоталитарно мислене сектите щяха да са невъзможни. И в този смисъл начинът, по който приемаме не само ковид пандемията, но и всички подобни изпитания, е лесно обясним през тоталитарното или сектантското мислене. Докъде е стигнало сектантското мислене на българите, независимо дали формално са записани в някоя от онези 250 секти, активисти са на някоя фондация или политическа партия (защото има партии, които са типични секти) или носят в сърцата си своя собствена, персонална и самотно тъжна секта? Това е изключително важна тема, на която медиите (следователно и будното обществено мнение) не обръщат почти никакво внимание. А сектите са зараза, по-страшна от всякакви коронавируси, свински и птичи грипове, луди крави и прочие плашила. Защо СЗО не бие тревога, защо не казва колко заразни са сектите? Нима психичното здраве на човечеството е извън кръга на интересите ѝ? ООН в лицето на своята здравна агенция се прави на сляпа, защото сектантското мислене е удобно, изключително подходящо, когато всички трябва да вършим нещо, без да се замисляме. Не си мислете, че протестирам. Напротив, в много случаи човечеството трябва да извършва синхронизирани действия, без да се замисля, защото иначе е обречено.

„Секта“ може да значи или „отделям се“ (отсичам се), или „следвам“. А може да значи и двете едновременно: отделям се от истината и здравия разум, за да следвам лудостта на душепогубващата лъжа. Когато изгубиш истината от очите си, без съпротива оставаш в лъжата, защото светът лежи в зло и лъжата е по-лесна от истината. Истината е мъчна като свободата, затова сектантското (тоталитарното) мислене бърза да убие и двете. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен, защото той е най-кръвожадната секта, мечтаеща да принесе всички нас в жертва на демоничните си божества.

***

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.



[1] Александър Дворкин, „Сектознание“ – Част 1, Издателство „Омофор“.

[2] Ibid.  


Топ новини

виж още

Актуална тема