Време е да спрат гаврите с разследващата журналистика

Който е решил да влиза в политиката - да го направи. Но не стъпвайки по телата на колегите си.

За близо 30 години в журналистиката, от които поне 20 с основно занимание разследвания, си мислех че съм видял и търпял много. Няма, като някои съвременни "герои", да изброявам колко пъти съм съден, малтретиран, заплашван и т.н. 

Принципът, който следвам, е, че журналистът трябва да е познат с резултатите от работата си, а не с преживяванията си. Не съм го измислил това, само го следвам, защото така разбирам професионализма. Това пише Станимир Въгленов за „24 часа“.

Мислех, че изпълненията на Димитър Върбанов от "Господари на ефира" са възможното дъно на журналистическата професия, която се срива от години. Особено обидно беше, че "журналистиката" на този човек и на други, подобни нему, се украсяваше и с "разследваща". И не, не съм щастлив, че очаквано завърши с фиаско, защото нанесе сериозни щети върху това, което е останало от българската журналистика. 

Случаят с убитата колежка Виктория Маринова обаче преля чашата на търпението ми, защото манипулационното му представяне в световен план като атака срещу разследващата журналистика в България, е поредният много по-силен удар от досегашните.

С основна цел - да задоволи егото на неколцина, жадни за мъст "колеги", които (не е тайна), отдавна имат политически амбиции. И, очевидно, този път са решили да ги реализират с цената на всичко. Или най-малкото да си осигурят солидни грантове поне за 5 години напред – заливайки отново страната си с помия пред целия свят. Това, естествено, си е тяхна работа. Но не и когато става за сметка на паметта на невинни и във вреда на държавата и това, което е останало от журналистическата гилдия в частност. 

Убитата Виктория Маринова е майка и мениджър, професионалист с успешна кариера, занимавала се е активно с благотворителност. Със сигурност има много други качества, но дори само тези са предостатъчни, за да изключат нуждата от вкарването ѝ в лоното на разследващата журналистика. Това не ѝ е нужно, за да бъде пълноценен животът ѝ прекъснат жестоко и нелепо. Това е същото някой да ме представя като корифей на модната журналистика - та аз нищо не разбирам от това. Не ми и трябва.

Тези, които превърнаха Виктория Маринова в разследваща журналистка, мислят единствено за изпълнението на своите цели. И със сигурност са доволни, защото и този път схемата им проработи успешно – върху страната се изля поредната порция международна помия, а така наречените „разследващи журналисти“ отново се представиха като страдалци, целите в бяло.

Не, залавянето на убиеца няма да изчисти имиджа на страната, нито на правителството. Петното ще си остане, то от години се трупа и става все по-голямо. Но ако някой си мисли, че това помага по какъвто и да е начин на журналистиката в България, бърка жестоко. Или по-скоро не му пука, защото целите му са съвсем други.

Факт е, че колкото повече се хвърля помия върху медийна ситуация в България, толкова по-зле става за гилдията. Това е много сигурен начин да се пресекат каквито е да е чуждестранни инвестиции в този бизнес - единственото, което може да подобри поне малко нещата.

Абсолютна глупост е твърдението, че в България журналистите работят под невиждана угроза. Който е правил разследвания в началото на 90-те години, а и след 2000-та само може да се смее на подобни нелепости. Но хората, които представят нещата в такава светлина пред "Репортери без граници" и подобни организации, имат сериозен интерес да изглежда така. Интерес материален и политически.

Така България, в която - това е истината - през ужасните 30 години на прехода журналист не е убиван заради работата си - се свлича в международните очи под Словакия, под Малта, под Русия - където наистина убиват журналисти. Така още година-две и ще ни смъкнат под Мексико, където всяка година загиват десетки колеги. И то за какво - за да дойдат нашите на власт и аз да съм между тях. Или поне да текат грантове, а аз да ставам все по-недосегаем, защото, видите ли, съм "разследващ журналист". 

Познавам повечето международни журналисти и организации, които волно или неволно играят по гайдата на нашенските така наречени "разследващи журналисти" и чернят България. Истината е, че повечето са отлични професионалисти и безкрайно добронамерени хора, с голяма част от тях съм работил.

За съжаление не за първи път ги виждам да се предоверяват в желанието си да помогнат на журналистите в България. За щастие, това никога не трае вечно, макар понякога - твърде дълго. Рано или късно те ще разберат, че първо, ги заблуждават, и второ - така по никакъв начин не помагат на журналистите в България. По-скоро обратното. 

Повечето от тях ще повдигнат с учудване вежди, ако разберат, че нашенски "разследващи журналисти" работят в джоинт венчър с ГДБОП, а след това люто се оплакват от "партньора" си. Защото в професионалната разследваща журналистика, свързването с която и да е държавна служба, особено специална, става по определени правила.

Ако ги спазваш, най-малкото ще си спестиш унижението на един нелеп арест - всеки професионален журналист по света би се смял много на подобна безумна ситуация. Но при нас тя се използва отново някой да нададе вой колко е малтретиран от полицията. Ами нали вие ги извикахте, бре идиоти! 

Професионалният разследваща журналист никога не би публикувал разследване, без да потърси всички засегнати страни. Без да им даде право на позиция по обвиненията, колкото и подкрепени с доказателства да са те. Не - "съсичането" на нарочените без да имат право да реагират - това се представя като смела журналистика от нашите "герои". 

Те явно не разбират, че с подобен непрофесионализъм погубват ефекта от разкритията си, които в много случаи са сериозни. Вместо да направят разследването по правилата, те се концентрират върху предизвикване на скандал по възможност в международен план. За да изтъкнат себе си и някаква въображаема заплаха. И да лепнат поредното петно върху страната си. 

Рано или късно това ще стане ясно на всички, така както убийството на горката Виктория Маринова не можа да превърне в герои така наречените "разследващи журналисти". Те едва ли ще си вземат урок от това, нито пък съвестта им ще проговори. Но със сигурност този път им горчи в устата от отровата, която изляха.

Добре е да знаят, че всички е до време - и те самите, и олигарсите, и правителствата. Нека следват егото и политическите си амбиции, никой не може да ги спре. Но да не го правят, качвайки се по телата на колегите си. И по това, което е останало от разследващата журналистика.