Явор Куюмджиев пред Tribune: Ако се намери алтернатива на руския газ, договореното ще е по-скъпо

Как ще осигурим доставките на природен газ за България, с този въпрос Tribune.bg се обърна към Явор Куюмджиев - български политик, народен представител от парламентарната група на „Коалиция за България“ в 42-рото Народно събрание, завършил Чешки технически университет в Прага и магистър по компютърни технологии в Технически университет – София, както и магистър по Бизнес администрация в Рочестърския технологичен институт – US бизнес училище в Прага.

Правителството все още не е взело решение да преговаря с „Газпром“ за нов дългосрочен договор за доставка на руски природен газ, сегашният изтича през 2023г., каква е вашата оценка

Това поставя цялата българска енергетика пред риск, защото алтернативни доставки са възможни теоретично, но има две въпросителни – на каква цена и дали има технически възможности за доставка. На първия въпрос отговорът е, че ако се намери алтернатива на руския газ, договореното ще е на по-висока цена, със сигурност. На втория - отговорите са в няколко посоки. Азербайджан, на който гледаме с надежда, няма достатъчно газ, за да увеличи драстично доставките си за България повече от вече договорените 1 млрд. куб. м. годишно. На нас ни трябват 3.7 млрд. куб. м. Другите 2.7 млрд. куб. м. от къде ще ги вземем – това е ключовият въпрос. Те наистина не могат да ни доставят, нямат повече.

Да разсъждаваме в друга посока – вицепремиерът Асен Василев обяви, че ще изнасяме ток за Гърция, а ще внасяме газ?

А Гърция откъде ще вземе природен газ?!

Втечнен газ?

Втечненият газ не че го няма, само че находищата не са там, където е потребителят. Ако разсъждаваме с цифрички, а да не си говорим празни приказки, Алжир няма свободни количества за нас. Египет също, както и Катар. Алжир е договорил всичко за години напред с по-близките държави Франция и Италия. Катар доставя за азиатските пазари 80% от излишъка си на природен газ, а и там цените продължават да са по-високи от европейските. Американският газ няма как да стигне за цяла Европа. САЩ, Канада и Мексико са постигнали баланс помежду си. Мексико потребява много повече, отколкото произвежда, а и там е много по-лесно да се транспортира.

Транспортирането на газ през цялото земно кълбо насам-натам, за да се избегне доставката му от близки места е сложно. Първо са нужни терминали, после достатъчно кораби и оттам дори да е технически възможно да се разтовари втечнения наш газ в Гърция или те да го закупят и да ни го препродадат срещу ток, пак питам – на каква цена. Когато говорим за турските терминали има една особеност -Турция е записала в конституцията си, че не е разрешено през нейната територия да се транзитира газ. Така че никой няма да позволи ние да взимаме наш газ от турските терминали. Единствено за „Турски поток“ бе прокарана поправка в конституцията през Меджлиса, с която направиха изключение само за „Газпром“ и само за „Турски поток“. Ние не може да си купим газ от Катар и да си го вземем от турски терминал. Турция ще ни купи газ от Катар и ще ни го препродаде на каквато надценка решат. Това са алтернативите.

Защо казваме „хоп“ преди да сме скочили? Защо обявяваме, че няма да преговаряме с „Газпром“?

Този въпрос не е към мен. Това не е разумно. Аз не бих постъпил така. Първо бих се договорил с Катар или друг доставчик на нормално разстояние. Да приемем, че има газ и кораби, че има свободно място на терминалите. За тези свободни количества обаче ние ще се „бием“ с германци, холандци, с тези, които имат повече пари от нас. Ние искаме малки количества - 2.7 млрд. куб. м. - кой ще победи според вас?!

На 24 и 25 март в Брюксел евролидерите ще обсъждат общи доставки, това ще проработи ли?!

Същото е, но в по-голям мащаб. На нас, ако спрат доставките от Русия и предположим, че вече работи интерконектора с Гърция и азерите си изпълняват целия обем от договора, на нас ни липсват 2.7 млрд. куб. м. На ЕС, ако спрат доставките от Русия, ще му трябват 220 млрд. куб. м., а такъв газ в света няма. Свободен газ има в Австралия, Канада, Алжир, Катар и т.н. Всички заедно биха могли да заместят Русия, но тогава няма да доставят на Далечния Изток. А каква е логиката австралийските танкери да транспортират до другия край на света в Европа, а пък руските да минават през Северния океан за Китай?! Транспортната задача може да излезе, но на каква цена?!

Знаете ли нещо повече за ядрения проект с Гърция, какво и къде ще строим?

Още през 2006 г., когато развивахме добре проекта „Белене“, Сърбия и Македония бяха заявили официално с писма, че са готови да придобият по 5% от бъдещето акционерно дружество. Тогава конструкцията беше 51% на българската държава и 49% на германската RWE. После германската компания си тръгна. Ако това, което казва Кирил Петков, е нещо подобно, това не е лоша идея. Въпросът е, че ако Гърция иска да даде 20%, но от какво. Казваме централата струва 10 млрд. евро, ние сме инвестирали до момента 2 млрд. евро, Гърция дава още 2 млрд. евро, отиваме при банките, взимаме кредит и го построяваме. Гърция притежава 20% от нашата атомна централа, защо не.

Гръцкото правителство обяви, че ще разчита на дългосрочни договори за електроенергия?

Това вече ще е нарушение на европейското законодателство. Дългосрочен договор на фиксирани цени – това няма как да стане. Може, обаче, да се вземе пример от новата финландска централа, която я спряха, тя работеше на подобен принцип. Там собственици на 67% от капитала бяха, т.н. кооперативи от най-големите финландски фирми, обединени в 12 клъстера – дърводобив, стоманодобив и т.н. Тези 12 клъстера са формирали 2 кооператива, които притежаваха 67% от централата. Те са компании, не е държавата и за собствени нужди няма проблем да вземат електроенергия от централата. Компаниите си построяват атомна централа и те ползват електроенергията за себе си. Държавата, ако е собственик, тя трябва да продава електроенергията на пазарни цени. Теоретично е възможно гръцки компании – частни или държавни- да участват в капитала на бъдеща ядрена централа у нас и да получават ток безплатно. Между другото това е стара идея на българския бизнес. Големите потребители у нас още преди 15 години предлагаха да съберат капитал и да купят 5-10% от бъдещата централа. Така те могат да си получат обратно инвестицията през дългосрочни договори. Това е позволено за собственика. Друг е въпросът, ако гръцката държава посочи фирма на Кокалис или друг гръцки олигарх, как е избрана тя.

Вицепремиерът Асен Василев бе категоричен в парламента, че говорим за нов ядрен проект с Гърция в АЕЦ „Козлодуй“ – за пускане на 3 и 4-ти блок на централата ли става дума или за 7-ми блок?

 От преди пет години 3 и 4-ти блок са разглобени, извадени са парогенераторите и всичко там е разрушено.

Колко време ще ни трябва за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“?

От момента на вземане на решение за строителство на атомна централа на гола поляна до изграждането ѝ отнема от 20 до 25 години. За АЕЦ „Козлодуй“ сам по себе си строителството на един блок не е много разумно. Ако един блок струва 100 единици, два блока не струват 200 единици, а 120 единици. Много голяма част от съоръженията, които обслужват двата блока, са споделени. Не е икономически разумно, но по-добре един блок, отколкото нула. Ако решението беше мое, щяхме да напъваме за два блока. Второ, предстои лицензиране, подготовка на площадка и самото изграждане. Лицензирането на площадка е половината от този срок 20-25 г. АЕЦ „Козлодуй“ има определена площадка, която не е одобрена, и има издаден проучвателен лиценз от Агенцията за ядрено регулиране/АЯР/. Сега се подготвят документи, за да бъде одобрена от АЯР площадката. След като бъде одобрена, ще започне едно 5-6 годишно ходене по мъките, в което влизат одобрение от Евратом, изготвяне на ОВОС, на правен анализ и т.н., след което следва издаване на лицензия от АЯР за строителство на атомна централа. Оттам започва 10 годишен период на строежа. Ако говорим в цифри за проект в АЕЦ „Козлодуй“ от днес - 16 години по скромни оценки. Ако се прави АЕЦ „Белене“ - 8 години.