Йордан Божилов: Придобиването на F-16 е най-доброто, което можеше да се случи в този момент

Този вид изтребители са изключително модерни и могат да се надграждат, обяснява председателят на „Софийския форум за сигурност“

-Парламентът ратифицира договора за закупуване на нови самолети F-16 за българската армия и той бе публикуван в Държавен вестник. Как ще коментирате сделката?

-За покупката на F-16 не бих говорил като за сделка, защото това въобще не е търговска сделка. Тя има по-широки измерения от придобиването на самолетите F-16. За мен това придобиване е изключително важно и е най-доброто, което можеше да се случи в този момент. Другите възможности, които ни се  предоставяха, също не са лоши, но те имат много повече недостатъци, нека така да го кажем. Това, което е най-важно, за придобиването на самолетите F-16, е, че това е изключително модерно средство, което може да се надгражда. Тъй като военните технологии се развиват изключително бързо, т.е. ако ние имаме сега едни въоръжения, буквално след 2-3 години ще имаме много по-висок клас, много по-добри оръжия, много по-точни и по-ефективни. От тази гледна точка F-16 е изключително добър самолет. Но не трябва да гледаме на самолета само като самолет. Трябва да се гледа през геополитическата обстановка и геостратегическите партньорства на България. Тъй като България ще изгради и съоръжения, на които да се обслужват самолети F-16, което за нас е много важно.

-Необходимо е в договора да има и наземно стратегическо оборудване, което е един огромен пакет. Имаме ли го или тепърва ще го надграждаме?

- Изключително необходимо е да има и наземно оборудване, това означава подготовка на техниците, подготовка на навигационното оборудване, подготовка на хангари за ремонт, за поддръжка, за съхранение на самолети и т.н. Придобивайки един самолет, ние винаги ще трябва да създадем и съответната инфраструктура, независимо кой вид е.

- Имайки предвид, че 2023г. се очакват първите самолети, имаме достатъчно време, за да се подготвим и за този пакет?

- Tочно така. Има достатъчно време да се подготви цялата инфраструктура. В това време се включва и периодът на подготовка на летци, което е поне 2 години, времето за подготовка на наземен състав, което също изисква доста време, т.е. ние трябва да използваме максимално добре този „прозорец във времето“, докато дойдат самолетите, за да се подготвим, включително да подготвим и инфраструктурата. И тук има много възможности, които Министерството на отбраната се надявам да използва по най-рационалния начин. Едната възможност е да се използват средства по линия на НАТО и програмата за инвестиции в отбраната на отделните страни-членки. Ние вече сме използвали такъв ресурс за подготовка на летище „Безмер“. Мисля, че много добър вариант е, да се направят съответните постъпки пред НАТО, за да се инвестира и в летище „Граф Игнатиево“. Има много възможности, които американското правителство предлага, по т.н. FMS програма. По програмата за партньорство ние сме получили от САЩ оборудване за обучение на стойност няколко стотин милиона долара, така че в тези няколко години ние можем да използваме и тази американска програма. Или въпросът е едно по-активно и иновативно отношение от страна на Министерството на отбраната.

-Поправете ме, не ставаше ли дума за Долна Митрополия като възможност за изграждане на такъв център за обучение на летците?

-В Долна Митрополия е Военновъздушното училище. Става въпрос там да се изгради един център за последваща подготовка на летателен и инженерен състав.

-Имаше и такива притеснения, че сделката за F-16 би попречила на влизането ни в Еврозоната. Имате ли такива опасения?

-Аз не виждам такива притеснения и не знам някой икономист да се е изказал в тази насока. Единственото, което ние знаем като влияние върху бюджета на страната, е, че ще се вдигне дефицитът му. Но ние знаем, че това ще е на по-ниска стойност, отколкото е договорено в рамките на Европейския съюз. Там се говори за до 3% дефицит, а ние ще имаме 2% за тази година.

- Във връзка с разширяването на сделката, доколкото тя включва възможност за нови осем самолета след покупката на първите осем сега, трябва ли България да се стреми към това?

- При всички положения на България ѝ е необходим боен военновъздушен флот и от тази гл. т. ние се намираме тук на кръстопът на едни много нестабилни региони. Много често се поставя въпрос срещу какво ще се бием или кой ни е врагът. Аз в никакъв случай не бих разсъждавал по тази плоскост. Но трябва да знаем, че има изключително много рискове за сигурността, които могат да произтичат не от конкретна държава. Ние говорим вече за автономни летателни средства, които могат да бъдат придобити и от терористи. Ние говорим за дронове, които могат да летят на стотици и хиляди километри, пренасят различен товар. Когато имаме една ситуация, ние трябва да реагираме по най-различен начин. Било то със средствата на Военновъздушните сили /ВВС/ да се изпрати самолет, да се разузнае. Било със силите на наземна отбрана, примерно да се вземе решение за сваляне на такъв дрон. Има ситуация, когато самолет се отклони от неговия курс и какво правим тогава. Това, което се прави обикновено в такава ситуация , е да се изпрати самолет, който да разузнае какво се случва на този пътнически самолет, бил ли е отвлечен, има ли терористична заплаха, има ли проблем с навигация, оборудване и т.н. Ето за това са ВВС. Те изпълняват много широк спектър от задачи. Не само задачи по отбрана. Ние знаем, че ВВС изпълняват задачи и по охрана на границите, което е обща задача в рамките на НАТО. Така че на България ѝ трябва едно съвременно средство, което дълги години да бъде използвано и най-вече, което да бъде надграждано. Идеята е след 5 до 10-15 години да интегрираме в този самолет най-новите технологии и оръжия. Това, което сега е взето в пакета, от гл. т. на геостратегическата ситуация, от гл. т. на рисковете, пред които България е изправена, е абсолютно достатъчно.

Визитка: "Софийски форум за сигурност" предоставя среда за запознаване и обсъждане на проблемите на националната и международната сигурност. За участие в мероприятията се канят изтъкнати специалисти в областта, в която се провеждат дискусиите, политици, представители на бизнеса, неправителствения сектор, академичните среди.

Форумът е независим, не е свързан с правителствени и неправителствени организации и  не се афилиира към политически партии и движения.

"Софийски форум за сигурност" се представлява от Йордан Божилов. Той е магистър по политология и по право. Дългогодишен служител в Министерството на отбраната, като в продължение на няколко години е ръководил международната дейност на министерството.