За „мръсните чорапи“ на президента Радев и неговата хунта

Коментар на д-р Благовест Върбаков

През изминалата седмица се почувствах изключително горд и щастлив от будното самосъзнание на сънародниците ни за справедливост. В стария град Пловдив в небезизвестния малък квартал Капана изпадналият в нищета млад мъж Митко беше набит, бушониран от един баровец – въздържам се да го нарека мутра, че току-виж му хрумнало да ме подведе под съдебна отговорност. Причината била, защото Митко постоянно досаждал на клиентите с предлагането на чорапи. В отговор на това социалните мрежи гръмнаха от остро възмущение, което накарало този баровец тутакси да затвори заведението си и уплашен да се изпокрие от хорския гняв и, естествено, от погналата го полиция. Пред затворените врати на грозно прочулото се заведение няколко поредни дни се изсипаха протестиращи, дойдоха, разбира се, и медиите. Наред със скандиранията заради случилото се безобразие с кроткия по нрав Митко, полетяха като пролетна градушка безброй „мръсни чорапи“, а пък бедният страдалец взе, че направи щур бизнес – дузината чорапи в неголямата му турска чанта успя да изшитка за броени минути и при това на прилична цена. Митко получи възмездие заради болката си; сдоби се с желаната увереност, че бизнесът му занапред няма да бъде обезпокояван от подобни ексцесии, грозящи телесното му здраве; Митко дори, което едва ли е очаквал, внезапно стана национален герой, напълно олицетворяващ изтерзания от недоимък и борещ се за оцеляване обикновен българин.

За какво обаче припомням това събитие? Защо ли?! Защото тези „мръсни чорапи“ прекрасно обрисуват продължилият над една година политически хаос в страната. Митко е аутсайдер, прощавайте, не целя да го обидя, а напротив – твърде много ми е симпатичен, но уви, това е голата истина. Случилото се с него за сетен път доказва, че един битов конфликт може да доведе до сериозни размирици. Достатъчно е да си припомним как дойде началото на „Арабската пролет“ – от разярил се на пръв поглед незначителен спор между един дребен търговец на домашни посуди в Тунис с местната власт, полицията. Последвал грандиозен скандал в тамошния град и така пролетта цъфнала, та вързала не само там, но и в редица арабски държави. Апропо, в Тунис все още лятото не ще да се появи. Инцидентът с Митко обаче едва ли ще доведе до „пролетта“ у нас, защото един крупен олигарх се закани на всяка цена да докара над целокупния български народ „знойно лято“. То май от няколко година у нас има само ужасна зима и ужасно лято. За защитниците на пловдивчанина спокойно може да се каже, че приличат на своеобразни „пролетарии“ – те са като едни самоотвержени защитници на онеправданите и угнетени труженеци от самозабравилите се от алчност за имане наши баровци, пардон – олигарси. Но далеч тази тъжна картина с „чорапите“ на Митко е по-различна и контрастираща на днешната изключително тежка ситуация, в която за нещастие се намираме.

Докато хвърчат „мръсните чорапи“ по пловдивските дюкяни, белким се замислим дали тази обществена проява, иначе достатъчно показателна – признавам си, за по-добър наказателен акт не бих се сетил, твърде далеч от мисълта остава ясната равносметка за случващото се в страната. България е не само без „чорапи“, защото президентът Радев я събу и така я остави да се скита немила-недрага по жълтите павета, но и я съблече гола и захвърли да се лута засрамена като някоя „лека жена“, та дано някой се смили и/или осмели да прикрие голотата ѝ с някое изоставено от миналогодишните протести българско знаме и така да ѝ спести унижението и резила пред нашата съвест. Кой ли не съблече клетата ни майка България?! Кой ли не я употреби?! Кой ли през годините на демократичния ни преход не се изгаври с нея и не я омерзи?! Ние обаче сме много загрижени за „чорапите“ на Митко, за неговото препитание – няма лошо, така той си изкарва с честен труд насъщния и затова  трябва да му се помогне. Спор затова няма!

Дали осъзнаваме, че сме останали отдавна без „чорапи“, постоянно ги събуваме, или ни ги събуват, и се замеряме с тях. Скъсани, овехтели, миризливи – да, такива са, подобно на рояка добре изфабрикувани компромати, захвърляни срещу който и да е политически опонент. Колко ясно показва този незначителен случай с „чорапите“ на Митко за скърбите на българина. Той е повече загрижен за тях, без да осъзнава, че стремглаво бива оголвана представата му за реалното състояние на настоящето и за застрашеното бъдеще на демокрацията.

Под привидно невзрачната случка с тези „чорапи“ изплува, ако някои съумеят да съзрат това, изкривената представа за справедливост. Замеряме се с „мръсни чорапи“ наляво и надясно, а не разбираме, че проблемът е всъщност много по-дълбок и различен от пловдивската битова история. Не, не „чорапите“ на Митко са проблемът, който индикира липсата на справедливост, а поредното събуване на българина, като изкривена проява на протест. Докато за сетен път оставаме боси, та дори и голи, демокрацията ни е силно застрашена да си тръгне и никога повече да не се завърне. Докато трупаме поредната купчина от „мръсни чорапи“, нашата демокрация засрамена ще бъде изритана поради невъзможността си да остане тук и да се прояви в тъй жадуваната за всинца ни пълнота. Че и по-страшно, отново я грози поругаване от лицемерни политици, блудстващи без капка свян с възвишените ѝ идеали за справедливост.

Онзи ден президентът Радев се жалвал пред папата за „мръсните чорапи“ на родната ни корупция, нагло усмърдяваща българското общество. Видите ли, папата като виден експерт по тази тема му дал високо експертен съвет, привеждайки ценните думи на неговата баба. Колко важна тема за обсъждане с един папа! А това, че изказването на Путин на връх 24-ти май за делото на св. братя Кирил и Методий е поредното му захвърляне на „мръсни чорапи“ срещу неоспоримите достойнства на българската история, тенденциозно пренебрегвайки святото дело на владетелите Борис Първи и Симеон Велики, явно не от особена важност за президента Радев. Защо тези „мръсни чорапи“ останаха вън от задушевния му разговор със светия отец? Сигурно за държавния ни глава не е хич от значение за опазването на националната ни сигурност и културна идентичност скандалните думи на таварищ Путин спрямо българската азбука, а само и единствено проблемите с нашата корупция.

Не знам кой и как е размахвал „чорапите“ си по време на аудиенцията при папата, но определено г-жа президентшата ни хвърли в дълбоко недоумение дали е с чорапи или не, понеже „протоколното“ за такава визита облекло е именно... „белият панталон“ (?), удобно прикриващ тази малка подробност. Ще си кажете, какво пък толкова едни чорапи? Да, толкова! Толкова, че да прозрем под белия панталон на първата ни дама „мръсните чорапи“ не само на нейния съпруг, но и на неговата хунта, с които всячески се стремят да запушат устата на нашата демокрация,  докато накрая не я умъртвят.

„Мръсните чорапи“, с които президентът Радев и неговата хунта пошло замерят българската демокрация, са насилствено събути от онази будна част от обществото ни, която възнегодува срещу опитите им да реставрират комунистическото ни минало. Но тъкмо тези „мръсни чорапи“ все някога ще политнат и към Президентството, нищо че отново може да останем боси. И все пак, остава силната ни надежда, че „чорапите“ на пловдивчанина Митко ще са достатъчни да не замръзнем от надвисналата над нас поредна зима на болка и страдание. Но ние сме длъжни да преживеем и тази на Радев, за да спасим демокрацията! А Митко ще продължава да продава чорапи, но дали ще има кой да си купи?

Д-р Благовест Върбаков е роден на 25 януари 1981 г. в София.

Завършва богословие в СУ през 2008 г. Доктор по специалността от 2012 г. Завършва и Академията на Министерство на вътрешните работи. Специализирал е в няколко елитни чужди университета. Автор е на множество научни публикации, цитирани в реферирани международни издания, като Кеймбридж, Колумбийския университет в Ню Йорк, Московския и Петербургския университети и др. Експерт в областта на противодействието на религиозния тероризъм.

Професионалната му кариера се развива в сферата на преподавателската и научноизследователска дейност, както и в управлението на международни бизнес проекти. Награждаван е от Българската академия на науките с отличието „Млад учен на Република България“ за 2011 г. Редовен член на Съюза на учените в България. Международно сертифициран по Управление на риска. Класиран в Топ 20 бизнес мотивационни лектори за Централна и Източна Европа според класацията на Европейската организация за мотивационни лектори.