За никаква независима Македония не се е борил Гоце Делчев. Никога!

Автор: Ангел Джамбазки

Из писмото на Гоце Делчев до Никола Малешевски, родом от Берово, пунктов началник на ВМРО в Дупница:

„Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани…" .

Съзнателно запазвам стария български правопис, на който Делчев е писал и преподавал. Също така си струва да се видят и дипломите от екзархийското училище в Ново село, където Гоце Делчев е бил преподавател по естествена история, география и геометрия. На децата там са писани оценки и са били изпитвани на български език.

Освен това, Гоце Делчев е бил възпитаник на Солунската българска мъжка гимназия. Гоце е бил и юнкер в Софийското военно училище

Хайде стига глупости. Можем и трябва да поздравим президента Пендаровски за смелостта да признае историческата истина, а именно българският произход и самосъзнание на Гоце Делчев, но не можем да премълчим неистината във втората част на изречението. Твърдението на президента на Македония, че Гоце Делчев се е борил за независима Македония не е просто невярно. То е чисто и просто лъжа. Държавният глава на Р. Македония Стево Пендаровски призна в телевизионно интервю, че Гоце Делчев е самоопределял себе си като българин. Дотук добре. Измъчено и усукано признание. Това е историческата истина, очевидна за всеки, дори бегло познаващ историята, която дълго време беше отричана и фалшифицирана от югоносталгици, болшевики, агенти на Белград и обикновени негодници в югозападната ни съседка.

Георги (Гоце) Николов Делчев, роден в българско семейство, получил Свето кръщене от Българската екзархия, учил в българско училище, преподавал в българско училище, в качеството му на български учител, учил за български офицер в Българското военно училище, български воевода, воювал за свободата на българите в Македония и Одринско се е самоопределял нееднократно, лично и собственоръчно писмено като българин. Точка по въпроса.

За това мое твърдение има множество исторически извори, а историческите извори са единственото валидно и меродавно доказателство при подобни исторически спорове. Когато говорим за исторически извори, не се ограничаваме само и единствено до българските архиви. Достатъчно е да се прочетат дипломатическите архиви на Обединеното кралство, Германската и Австро-Унгарската империя и Франция от онова време. Ако това не стига – вижте архивите на английските, немските, белгийските, швейцарските и френските вестници. Или пък – Енциклопедия Британика.

Разбира се, както винаги, когато говорим за политическите процеси в Скопие има и катран в кацата с мед. Не лъжица, а кофа с катранени лъжи. Чрез очевидна спекулация с историческата истина, Пендаровски си позволи да твърди, че безспорно Гоце Делчев се е борил „На 100% за Македонска държава“. Това твърдение е лъжа. Категорична лъжа.

Историческата истина, подкрепена безусловно и еднозначно от историческите извори е следната: Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи започва непосредствено след Освобождението и решенията на Берлинския конгрес. Използва се модела на БРКЦ и ВРО на Васил Левски.

На 23 октомври 1893 година, в Българската мъжка гимназия в Солун се поставят основите на организираното националноосвободително движение на българите в Македония и Тракия, тогава все още под османска власт. БМОРК, ТМОРО и ВМОРО са имената на тази организация. Достатъчно е да се погледнат и прочетат учредителните документи и устави. Там еднозначно е записано, че това е българска организация, която цели освобождението на българите, останали под турско робство.

В първия устав на Българските македоно – одрински революционни комитети (БМОРК) е ясно записана целта, която си поставят:

„Чл. 1. Целта на БМОРК е придобиване на пълна политическа автономия за Македония и Одринско.

Чл. 2. За постигане на тая цел те са длъжни да събуждат съзнанието на самозащита у българското население в казаните в 1 чл. области (...)“

Берлинският договор в своя чл.23-ти предвижда автономия, автономно административно самоуправление на Македония и Одринско в рамките на Османската империя. Именно автономия, нищо различно. Тази автономия никога не се осъществява, заради съпротивата на Високата порта. Затова в програмните документи на българското националноосвободително движение в Македония и Тракия се залага именно тази цел. Българските учители, основатели на ВМРО, отлично знаят, че за да получат подкрепа и симпатии на Запад, не трябва да поставят за първа цел промяна на клаузите на Берлинския договор, чрез промяна на границите, като поискат директно присъединяване на Македония и Одринско към тогавашното Княжество България.

Затова начертават проста, но ефективна стратегия в следните стъпки, следвайки модела на Съединението на Княжеството и Източна Румелия през 1885. Първа стъпка – прилагане на чл.23-ти от Берлинския договор и постигане на автономия на Македония и Одринско, втора стъпка – повторно Съединение и осъществяването на българския национален идеал. Обединение на всички български земи от българското етническо землище в Мизия, Тракия и Македония в единно и обединено българско Отечество, под скиптъра на българските владетели.

Това е историческата истина, която може да бъде проследена и прочетена в хиляди страници архивни материали, писма, устави и прочее документи от това време. Български и западни. Автономията е просто стъпка към обединението. За никаква независима Македония не е ставало дума никога в този исторически период. Понятието „Независима Македония“ се появява в съвсем друг исторически контекст, писан от Коминтерна в Москва, близо тридесет години след смъртта на Гоце Делчев на 4 май 1903 година над село Баница.

По тази проста причина Гоце Делчев никога не се е борил за никаква независима Македония.

В Скопие са в паника, притиснати от историческите факти. Затова се стремят да подменят фактите. Да замажат историческата истина, че Гоце Делчев се самоопределя като българин с фалшивата теза, че се е бил борил за Независима Македония.

Не можем да продължаваме да се правим, че не виждаме тези злоупотреби, провокации и фалшификации, извършвани от Скопие. Никакви фалшиви тези, за това че трябва да се правим, че не ги виждаме, взети на въоръжение от малката, но креслива клика псевдо-интелектуалци, интернационалисти и културни марксисти, от кръга около Нов български университет, Отворено общество, Америка за България, БХК и прочее, не могат да бъдат повече търпени. Дадохме необходимата подкрепа за членството на Македония в НАТО. Отворихме вратата на Македония за НАТО, чрез договора за добросъседство. Напълно достатъчно.

Сега вече говорим за бъдещето членство на Македония в Европейския съюз. Това членство минава само и единствено през признаване на историческата истина. А тя е следната. Политическа македонска нация съществува след 2 август 1944 година. На тази дата, банда български болшевики и шумкари, национални предатели се събират в избата на манастира „Прохор Пчински“, използвайки за алиби на събирането големия български християнски празник Илинден и приемат т.нар. декларация за АСНОМ или „Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония“. Това се случва под диктата на Коминтерна и Москва. След решението на Коминтерна за създаване и налагане на т.нар. „македонска“ нация през тридесетте години на двадесети век, българската, сръбската и гръцката комунистически партии вземат тази национално-предателска директива „на въоръжение“ и работят за нейното осъществяване.

Преди тази дата, 2 август 1944-та година - Илинден, няма никакво съмнение и не може да има никакъв спор за характера, самосъзнанието и самоопределението на населението в днешната Вардарска Македония. Те са безспорно, еднозначно и категорично български.

Само и единствено при тези условия може да бъде получено българското съгласие за присъединяването на Македония към Европейския съюз.

В заключение. Гоце Делчев, българин по самосъзнание и самоопределение, никога не се е борил за никаква независима Македония. А Македония за нас никога няма да бъде нито северна, нито южна, нито горна, нито долна. Тя е само една и братска, втора българска държава на Балканите.