02 август 2022, 08:30 / Tribune.bg

Закриването на спецправосъдието – пет провала на държавата и пет ползи за бандитите

Снимка: БГНЕС/АРХИВ

Това лято донесе повече подаръци за мутрите и обкръженията им, отколкото дядо Коледа носи на децата. Наркобосове, перачи на пари, трафиканти, измамници, престъпници с бели якички може да се излежават самодоволно на сянка, докато стотиците дела на закритите вече спецсъд и спецпрокуратурата кръстосват страната, събират прах по камиони и рафтове в очакване да бъдат описани и да тръгнат отначало, докато тече давност или съдии, прокурори и адвокати спорят къде трябва да се гледа дело срещу банда, върлувала из цялата страна.

Едва ли някой си е представял, че на 27 юли 2022 г. - денят, в който специализираните прокуратури и съдилища престанаха да съществуват, ще рухне и управляващата власт, която ги закри. Председателят на БСП Корнелия Нинова развя бялото знаме за съставяне на кабинет от третия опит и сложи точка на продължилата 7 месеца „подмяна“. Стана така, че душманите на специализираното правосъдие се самозакриха едновременно с него.

Ирония на съдбата ли е това? Или знаков символ на поредната съдебна реформа от типа „стани да седна“, нелепо маскирана под формата на „закрий и открий“ (желанието за КПКОНПИ като нова властова бухалка)? Май и двете.

Невежеството ражда хаос

Вече е видно как ликвидирането на спецсъдилищата и спецпрокуратурите внася бъркотия в системата на правосъдието. Най-вече заради недоносения закон, с който тези институции бяха закрити. Сякаш са бакалница - врътваш ключа, слагаш лепенката на вратата и готово. Закон, наложен брутално от самодоволни и невежи в наказателното право властници, които отказват да чуят мнението на магистрати и експерти, за да разберат какво всъщност правят. Затова закриването изглежда като успешно изпълнена поръчка.

„Лош закон, но закон“, цитираха старото римско правило спецпрокурорите и се зарекоха да го изпълнят такъв, какъвто е. Макар преди това дълго да предупреждаваха, че дефицитите и пропуските в него са толкова много и толкова сериозни, че той изглежда като дълго престояло на слънце швейцарско сирене - с големи дупки и предизвикващо разстройство в системата. Никой не ги чу.

Няколко пъти спецмагистратите настояваха за среща с депутатите от правната комисия в Народното събрание. Без отговор. Не се състоя и разговор с представители на комисията по СРС, макар там да имаше желание. Три пъти за месец на сайта на Народното събрание бе обявявано изнесено заседание на комисията в сградата на спецсъда и прокуратурата, но и трите пъти то бе отлагано заради горещи дебати в пленарна зала.

Бомба със закъснител пред СРС

Така законът остана „ням“ за съдбата на един от важните източници за събиране на доказателства срещу организираната престъпност – специалните разузнавателни средства. Най-вече за онези СРС-та, чието експлоатиране трябваше да продължи и след закриването на спецправосъдието. На 27 юли те би трябвало да са спрени, тъй като съдът, който ги е разрешил, вече не съществува. Законът обаче не казва за колко време могат да бъдат спрени, след което трябва да се унищожат, дали експлоатацията им може да се възобнови от легитимен съд и в какъв срок. Защото ако става дума за два-три или повече месеца, след като делото бъде разпределено на нов прокурор или съдия, той се запознае с доказателствата, поиска продължаване на използването на СРС и съответния съд го разреши, възобновяването може да се окаже безсмислено, а резултатът да е като в стария италиански филм „Делото приключи, забравете“.

Скандалното тук е, че около една трета от разрешените от съда СРС-та се ползват за защита на свидетели по наказателни дела. Десетки, ако не и стотици обвиняеми и подсъдими получиха през годините нови обвинения и бяха връщани в ареста заради тормоз над „приказливите“. Сред тях имаше и наглеци, които раздаваха плестници на свидетели дори пред входа на спецсъда. Дали доскорошните управляващи волю -неволю не нарочиха мнозина сътрудничещи на разследването за „косвени жертви“ в битката за изпълнение на поставената им от лобистите и кукловодите задачи?

Защитени ли са защитените свидетели?

„Дупка“ в обновения съдебен закон се оказа и липсата на каквато и да било регламентация по отношение на стотиците защитени и тайни свидетели. Ще останат ли и как защитени, а и тайни, когато делата отидат за разглеждане в техния регион? Повечето от тях са се съгласили да свидетелстват в София, защото в столицата са анонимни. Няма ли да се откажат те от показанията си, дори под угрозата за санкции? Дали в бъдеще други ще се преборят със страха за себе си и за близките си и ще свидетелстват на местно ниво срещу рекетьори, наркоразпространители, измамници, убийци и всякакви безчинстващи мутри, при положение, че лесно могат да бъдат разпознати? Именно заради този страх преди повече от 10 г. на спецпрокуратурата бяха възложени компетенции на територията на цялата страна.

Кой ще пази секретният архив?

Неясна остава съдбата и на секретните материали в Специализирания наказателен съд и Специализирана прокуратура, които според степента на класификация са защитени за срок до 15 години. Кой и при какви условия ще съхранява секретния архив, при положение, че не е посочен правоприемник? Софийската градска прокуратура е пряк премник на активите, но не и на делата, в чиито корици са събрани секретни материали.

Цяла „хралупа“ остави законът за по-нататъшната съвместна работа на прокуратурата с останалите разследващи органи като ДАНС, МВР, НАП, КПКОНПИ (или както и да се нарича в бъдеще), както и с прокуратурите в европейските държави и международни организации като „Евроджъст“. По какъв ред, например, прокурор от регионална прокуратура може да организира участието на централизирани разследващи органи в съвместни следствени действия срещу престъпна група, действаща едновременно в три области в страната и в две съседни държави? После да наблюдава, контролира и насочва техните действия?

Дори в Европа се притесняват от късо съединение

Прекъсването на контактите на централизирано ниво е и най-сериозното притеснение на европейските прокурори. Връзките с тях на практика са спрени, нови не се създават, а граденото с години доверие между партньори се крепи на надежди. Не че няма да бъде възвърнато - но с цената на много усилия и много загубено за разследващите и спечелено от международната организирана престъпност време. Все пак България е на Балканския път за трансграничния трафик на наркотици, хора, оръжия, нелегални стоки, културни цeнности към Западна Европа.

Риск да изтекат замразени 3 милиарда

Случайно или не, обновеният съдебен закон отвори широко възможността за връщане на запорираните като обезпечения над 3 милиарда лева на подсъдими и обвиняеми по делата, водени доскоро в специализираните структури. Промените не дават яснота как ще се процедира с наложените вече запори, с исканията за вдигане на тези и други ограничителни мерки при условие, че спецсъдът вече не съществува. Кой ще се произнася по вече направено искане за отмяна на обезпечения, възбрани и др. и в какъв срок. Както се казва, което не е забранено е позволено. Или, ако си припомним друго римско правило, валидно до днес: „Това, което го няма в закона, никъде го няма“. С други думи - да са мислили законотворците.

Гротескното е, че калпавият закон, с който бе закрито спецправосъдието, постави в капан приемащите делата съдии и прокурори. На тях единствено ще лежи отговорността да намират верния път в законовата мъгла и да въздават правосъдие. Доколкото им е възможно. Да им стискаме палци, заслужават го.