Заплахата от провал по делата на Спецправосъдието и лустрацията на магистрати няма да останат незабелязани в ЕС

На 14 април новият „политически елит“, състоящ се от представители на „Продължаваме промяната“, „Демократична България, „Има такъв народ“ и БСП, плесна с ръце и се прегърна по повод окончателното им унищожаване, обявявайки се за своеобразен победител в битката срещу съдебната власт, която се води на терена на псевдоюридическите аргументи от вече повече от година.

Твърде рано се оказа обаче за радостта и похвалите, които политиците на „промяна“ си размениха взаимно, тъй като отзвукът и последствията от промените в Закона в съдебната власт (ЗСВ), с които елиминирането на спецорганите бе реализирано, тепърва ще дават плодове. Първа индикация за това, че така замислени и гласувани направените промени ще доведат до пълен правен хаос, опасност от провал на съдебни дела за корупция и срещу организираната престъпност и дискриминационни практики по отношение на магистрати и служители, бе дадена от главния прокурор Иван Гешев, който в сряда прати промените в ЗСВ в Конституционния съд.

Сред най-съществените основания за това Гешев посочва няколко неща - условия и реда за преназначаване на магистратите, заложени в новия ЗСВ, които нарушават правата им; разпоредбите за прехвърляне на делата в други органи на съдебната власт, които създават условия за застрашаване на правната сигурност; законодателното решение относно съдебните заседатели, според което с влизане в сила на закона мандатът им се прекратява и не на последно място - закриването на цял вид специализирани съдилища и прокуратури без необходимите гаранции за защита на правата и интересите на гражданите, както и за несменяемостта на магистратите, ще затрудни нормалното функциониране на съдебната власт и изпълнението на международните договори, по които България е страна.

Гешев, макар и първият, който обръща внимание на постефектите от закриването на специализираните органи, едва ли ще бъде последният, който ще го направи. В навечерието на доклада за върховенството на закона по общия механизъм на Европейската комисия за всички държави членки, тази стъпка, макар и в полза на определени олигархични кръгове в България, слели се вече съвсем очевидно с политическите елити, едва ли ще остане незабелязана от европейските ни партньори.

Нещо повече – България няма да е първият негативен пример в общността за пряка намеса в дейността на съдебната система от страна на управляващите и за нарушаване върховенството на закона и разделението на властите. Такъв ярък пример за това от години вече е Полша, срещу която Европейската комисия на няколко пъти инициира дела в Съда на ЕС заради съдебните им реформи. Резултатите бяха красноречиви – произволното отстраняване, под предлога „пенсиониране“, на магистрати и замяната им с нови, избрани специално от властимащите, нарушава върховенството на закона. Самите реформи в Полша бяха мотивирани по сходен начин, като тези у нас – „прочистване от корумпирани магистрати“. Това „прочистване“, абсолютно аналогично с подхода възприет и в нашия променен ЗСВ за преназначаването (буквалното лустриране) на магистрати от спецорганите, обаче се стори на Съда на ЕС абсолютно недопустимо.  Т.нар. „съдебна реформа“ в Полша, която сред поредица от дела в Съда на ЕС беше тотално заклеймена като противоречаща на основните принципи на правовата държава доведе дотам, че държавата бе глобена с по 1 млн. евро дневно за нарушение на върховенството на закона. Точно защото властта там, досущ като нашата тук, реши лично да си „слага хора“ в съдебната система и да „чисти“ други по собствено усмотрение, когато се окажат неудобни.

И дори да предположим, че политическото късогледство на определени „нови политици“ е нормален феномен за краткия период, в който те се намират във властта, то угрозата от блокирането на десетки дела заради недомисленото им разпръскване из страната, дискриминационният механизъм за преназначаване на съдии и служители, няма да останат незабелязани в ЕС. Сезирането от страна на главния прокурор на КС означава точно това, най-малкото защото нарушените правни принципи, които той описва в искането си не са национални, а са принципи на цялото европейско семейство, от което България е част. Така отзвукът от лобисткото законотворчество на 47-ото НС, под диктовката лично на министър-председателя Кирил Петков и част от назначените лично от него министри, неизбежно ще излезе извън границите на страната, като единственото, на което остава да се надяваме, е че в тези и без друго кризисни времена, държавата ни няма да стане обект на санкции от ЕС заради икономическите и лични интереси, които настоящото управление на страна откровено обслужва.