Защо билетите за Джон Малкович в Гърция са по 55 евро? Покриват се от Фондация „Онасис“

Наследената от комунизма система днес е истинско разхищение на пари и гарантирано ограничаване на достъпа на публиките до разнообразно качествено съдържание.

„За първи път световноизвестният американски актьор Джон Малкович ще играе на българска сцена. Ще можете да го видите през февруари само в Народния театър заедно с една от най-популярните литовски актриси – Ингеборга Дапкунайте”, четем в пресата. Но билетите ще струват от 50 до 400 лева! Защо?!

България е единствената държава - членка на Европейския съюз, в която няма нито един театър, който през цялата година да представя международно съдържание. Данъкоплатецът в България финансира над 50 театъра и нито един от тях не е предназначен да показва какво се случва по света - независимо дали става дума за танци, опера или театър.

Публиката в България обаче няма вина за тази ситуация - тя е жертва на ситуацията. Истинският проблем е липсата на достъп до случващото се на европейската и световна сцена (ако не броим няколкото фестивала веднъж годишно).

Представете си сега, че тези театри разполагат с бюджет да представят и международно съдържание и знаят как да кандидатстват за съфинансиране във фондовете на всички държави, от които ще представят спектакли, т.е. могат да удвоят бюджетите си с пари „отвън” и спонсори. Това означава, че публиката във Велико Търново ще може да гледа и театър от България, но и театър от Европа и света, а заедно с това и танцови и циркови и музикални спектакли.

Повечето театри в Европа, ако изключим Германия и Източна Европа, нямат трупи (освен в най-важните национални институции). Тези държави имат театри с бюджети, които представят съдържание от цял свят, копродуцират спектакли както на местни, така и на чуждестранни артисти. Тези театри, заедно с фестивалите за изпълнителски изкуства, участват в активна международна мрежа за създаване и представяне на съдържание. Това означава, че ако стойността за създаването на един спектакъл е 1 милион евро например, културните институции, които си поделят инвестицията, понякога достигат 20 от повече от 15 държави.

В областта на танца като копродуценти на международни продукции традиционно активно участват театри и фестивали от Франция, Белгия, Италия, Холандия, Германия, Испания, а в нашия регион все по-видима е Гърция. От азиатските държави най-забележим е Тайван, в Северна Америка - Канада, а в Латинска Америка - Чили. Френскоговорящата част на Африка днес участва много по-активно в световния културен обмен в областта на танца в сравнение с държавите от региона на Балканите.

Единственото изключение от това правило в Югоизточна Европа е съседна Гърция, и то не вследствие на национални политики, а на усилието на една мощна частна фондация („Онасис”), която буквално създаде новата сцена в страната и която работи активно и последователно за позиционирането на съвременни гръцки артисти на световната сцена.

Нашите театри не участват в този обмен, те показват само своите -собствени продукции, които, разбира се, и плащат 100% сами. В България не се създават даже локални копродукции, в които копродуценти да са няколко български театъра. Това би позволило да се инвестира в много по-мащабни и качествени спектакли и би обогатило програмите на театрите. Наследената от комунизма система днес е истинско разхищение на пари и гарантирано ограничаване на достъпа на публиките до разнообразно качествено съдържание.