Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Защо ГЕРБ е консервативна партия?

Мнения

Защо ГЕРБ е консервативна партия?

Снимка:

Автор: Любомир Иванов

В своя статия за „Война и мир“, озаглавена „ГЕРБ не може да представлява консервативния вот“, уважаваният от мен млад консерватор Любомир Цанев излага съображения защо според него ПП ГЕРБ не е консервативна партия и защо тя не може да представлява консервативните избиратели. Тъй като въпросът е важен за всички избиратели с дясно-консервативни възгледи, като какъвто се определям и аз, и тъй като моите изводи по него се различават от тези на господин Цанев, реших да изложа и собствените си възгледи по темата, като се надявам задочният дебат да бъде интересен и полезен за читателите.

На първо място, съгласявайки се с Любомир Цанев, че антикомунизмът е важен ценностен и идеологически репер на дясното в България, не мога да приема тезата му, че ГЕРБ не покрива теста за политически антикомунизъм. Да, темата за демонтажа на паметниците на комунизма и поставянето им в музей, където носталгиците по онова време да могат да им се кланят на спокойствие, а всички други да водят децата си, за да им разказват за ужасите на тоталитарния режим и защо той никога не трябва да се върне, е изключително важна кауза и всички определящи се като десни политици са в дълг към българския народ по нея. Докато и последният комунистически паметник (а това определено включва и Монумента на Окупаторската Червената Армия или съкратено МОЧА) стърчи там, където го е поставила тоталитарната власт.

Но същевременно едва ли има обективен човек, който би упрекнал ГЕРБ в пълно бездействие по темата. Пример в това отношение е демонтажът на т.нар. паметникът „1300 години България“ пред НДК, който представляваше някаква гротескова социалистическа представа за модернизъм, опитваща се да представи комунистическия режим като естествен приемник на 13-вековната ни история, и на чието място бе върнат лъвът от войнишкия мемориал на I и VI пехотен софийски полк, намирал се там преди да бъде разрушен от тоталитарната власт.

ГЕРБ е и партията, по време на чието управление са приети няколко лустрационни закона, насочени към кардиналното завършване на процеса на декомунизация на българския обществено-политически живот. Така през 2011 г. по време на управлението на кабинета Борисов-1 бяха приети изменения в Закона за дипломатическата служба (ДВ, бр. 69 от 2011 г.), с които бе въведена забрана лица, за които има данни за принадлежност към службите на Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия да бъдат назначавани или да продължават да заемат публични длъжности в дипломатическата служба като посланици, генерални консули, заместник ръководители на дипломатически мисии на Република България, както и ръководни длъжности в Министерството на външните работи.

През 2015 г. при управлението на кабинета Борисов-2 пък беше гласувано допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 74 от 2015 г.), съгласно което не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на редица тежки престъпления като убийство, телесна повреда, противозаконно лишаване от свобода и т.н., извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции. И двата закона бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд, но това едва ли може да бъде вменено във вина на ПП ГЕРБ и коалиционните ѝ партньори в съответните парламенти, които са ги приели.

На следващо място при управлението на ГЕРБ се приеха изменения в Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 62 от 2016 г.), предвиждащи процедурите по назначаване на експерти в Инспектората към Висшия съдебен съвет и за избор на съдебни заседатели да включват проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Последователната антикомунистическа ориентация на ПП ГЕРБ се доказва и от коалиционната ѝ политика – на предстоящата избори партията за пореден път ще се яви съвместно с носителя на автентичния антикомунизъм у нас СДС, със Съюза на репресираните от комунизма „Памет и с „Обединени земеделци“. Фактът, че в листите на коалицията ГЕРБ-СДС за предстоящите парламентарни избори има само един агент на ДС – доста по-малко, отколкото в листите на други партии, давани от г-н Цанев като пример за консерватизъм, е показателен за отношението на ПП ГЕРБ към дейността на репресивните служби на комунистическия режим.

На второ място, след като видяхме достатъчно аргументи в подкрепа на тезата, че антикомунистическият профил на ПП ГЕРБ не подлежи на оспорване, е време да обърнем внимание на въпроса дали освен антикомунистическа, партията е и консервативна. За тази цел трябва да уточним какво разбираме под консерватизъм в политическия смисъл на това понятие. Отговорът, естествено е доста сложен и по него спокойно може да се напише не статия, а цяла дисертация, но за целите на настоящото изложение приемам общо взето консенсусната теза, че политическият консерватизъм стъпва на три кита (в тази последователност): християнство, патриотизъм и капитализъм.

Ще разгледам позиционирането на ГЕРБ по всеки един от тях.

1.  Християнство – едва ли някой сериозно би отрекъл религиозността на лидера на ПП ГЕРБ Бойко Борисов и уважението, което демонстрира към представителите на Светата православна църква. Отпуснатите по време на управлението на водената от него партия средства за изграждане и ремонт на храмове и издръжка на свещенослужители от всички вероизповедания през последните шест години надхвърлят сто милиона лева, от които тези в полза на традиционното за страната ни източноправославно християнство надхвърлят осемдесет милиона лева.

ФейсбукФейсбук

Ангажиментът на ПП ГЕРБ за подкрепа на Българската православна църква пролича и при приетите през 2018 г. изменения в Закона за вероизповеданията (ДВ, бр. 108 от 2018 г.), съгласно които държавата предоставя субсидия за покриване на разходите на вероизповеданието за заплати и възнаграждения на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, както и обвързването на заплатите на свещенослужителите с тези в сферата на образованието.

Някой би възразил, че изложеното дотук не е доказателство за консерватизъм, тъй като от тази подкрепа се ползват и другите регистрирани вероизповедания, в това число и ислямското. Този аргумент е несъстоятелен по няколко причини. Първо, както бе посочено по-горе, най-голямата част от материалната подкрепа за вероизповеданията безспорно е получена от Българската православна църква. Второ, подкрепата за ислямското духовенство у нас от страна на държавата защитава националния интерес – получавайки заплащането си от българската държава, на тях не им се налага да търсят такова от чужди държави, в които радикалният ислямизъм е официална политика. Трето – различните вероизповедания (християнството, ислямът и юдаизмът) са се радвали на подкрепата и уважението на държавата и по време на Третото българско царство, това е наша традиция, която едва ли някой би могъл сериозно да обяви за неконсервативна.

И последно и най-важно – консерватизмът като идеология е чужд на всяка крайност. Да мразиш и да преследваш другите религии не те прави нито добър християнин, нито консерватор. Истинският консерватор е вярващ християнин, който подкрепя своята Църква, но уважава другите вероизповедания, доколкото дейността им не е насочена срещу правовия ред и ценностите на българското общество.

В тази връзка трябва да бъде разгледано и отношението на ПП ГЕРБ към ратифицирането на т.нар. Истанбулска конвенция, доколкото такава критика се съдържа и в статията на г-н Цанев. Тук е важно да се отбележи, че решението за спирането на този процес до произнасянето на Конституционния съд относно нейното съответствие с Конституцията на Република България е заслуга именно на председателя на ПП ГЕРБ Бойко Борисов.

Опонентите на ГЕРБ от ляво-либералния спектър са напълно наясно с прохристиянския характер на партията и на нейния лидер. Не случайно адвокат Николай Хаджигенов в свое старо телевизионно участие (в което господинът излага вижданията си, че в XXI век е нормално бракът да бъде преуреден, така че да обхваща и еднополови двойки и което по странно стечение на обстоятелствата вече не може да бъде намерено в интернет), нарича Борисов „набожен като бабичка“, а в скорошен предизборен дебат кандидатката за народен представител от Българската социалистическа партия Нона Йотова обеща да финансира предлаганото от партията ѝ раздаване на пари на калпак, прекратявайки отпускането на средства за манастири. В тези политически сили трябва да се търси либерална и центристка политика, а не в ГЕРБ.

2. Патриотизъм – отново едва ли може да има сериозна дискусия по темата дали ПП ГЕРБ провежда патриотична политика. При управлението на ГЕРБ беше изградена стената на границата с Турция. Това, съчетано с твърдия отказ на премиера Борисов да приема каквото и да било разпределение на мигранти между различните държави-членки на ЕС на квотен принцип, означава, че в България мигрантска криза с всичките ѝ проявления, познати ни от други европейски държави, просто липсва. Модернизацията на армията, с която вече разединените Обединени патриоти основателно се гордеят, нямаше да стане възможна без подкрепата от страна на техния по-голям коалиционен партньор.

Твърдата позиция по отношение на членството на Република Северна Македония (самият спор с името също беше решен по времето на кабинета Борисов 2!) в ЕС едва след постигането на истински коректни добросъседски отношения и прекратяването на гоненията срещу северномакедонските граждани със запазено българско национално самосъзнание от страна на управляващите в Скопие винаги е била жалон на българската външна политика при всички управления на ГЕРБ.

Тази позиция на управляващата партия и на българското правителство се подкрепя на практика от цялото българско общество, с изключение на три политически сили: ДПС, „Демократична България“ и „Републиканци за България“. Искате да видите кои са либералите и центристите в българската политика? Моля, заповядайте!

Скорошният шпионски скандал, свързан с разбиването на мащабна руска шпионска мрежа у нас, също е показател за патриотична политика. Тук критиците са повече – както от либералния вектор (отново „Демократична България“, които на думи силно подкрепят борбата срещу руското влияние от нас, но не и когато друг, а не те, а води, и формацията на Мая Манолова), така и от левия (БСП, „Възраждане“, президентът, който упорито и подозрително си мълчи по темата).

3. Капитализъм – тук критиките в статията на господин Цанев са насочени основно към споменаването на т.нар. „зелена икономика“ в предизборната програма на ПП ГЕРБ. Преди да се спра на този конкретен въпрос, бих искал да посоча по-общата картина, тъй като бидейки обща, тя често остава извън полезрението на наблюдателя, а и в човешката психика естествено е заложено да пренебрегва и да приема за даденост положителните неща. И така, редно е да припомним, че в последните 5 години преди началото на пандемията Брутният Вътрешен Продукт бележеше устойчив ръст от 3,6% годишно, нивата на преки чуждестранни инвестиции до 2020 г. отбелязваха стабилен годишен ръст от около 15%, безработицата беше ниска (5-7%), доходите за периода 2008 – 2018 г. нараснаха двойно, а фактическата покупателна способност на българите се приближи до средно-европейската (58% от нея). И всичко това, при изключително ниски данъчни нива – 10% за подоходно облагане и печалба, 5% за дивидент. Не знам за вас, но на мен ми звучи като доста пропазарна (прокапиталическа) политика.

Редно е също така да се върнем към предходното ми съждение, че консерватизмът е чужд на всяка крайност. Той е капиталистически, без да се превръща в крайно либертариански. В този смисъл не всички либертариански критики към „зелената икономика“ са непременно и консервативни. Заслужава да се отбележи също така, че предишният лидер на Консервативната партия в Обединеното кралство Дейвид Камерън въведе в програмата ѝ „зеленият консерватизъм“, от което никой сериозен анилзатор не твърди, че торите са станали по-малко консерватори. Особено когато политиката за „зелена“ икономика се провежда с мисъл за съхраняване на съществуващите индустрии и заетост и за съчетаването му с продължаващия ръст на икономиката и доходите, както това е заложено в програмата на ПП ГЕРБ.

От този кратък обзор, вярвам, става ясно, че с делата си през последните над десет години и с идейната си ориентация ПП ГЕРБ покрива както теста за антикомунизъм, който продължава да бъде водещ за всяка формация в България, претендираща да бъде дясна, така и критериите за консерватизъм – християнство, патриотизъм и капитализъм. Ето защо заявката ѝ от нейната предизборна програма, че представлява умерена народна дясноконсервативна формация, е напълно основателна.

Също така вярвам, че консерваторите и десните хора в България имаме достатъчно реални врагове в център-либералното и в лявото пространство, за да си изнамираме такива и там, където не съществуват – в другите формации от дясно-консервативния спектър: ГЕРБ-СДС, ВМРО, НФСБ-Воля, КОД.  


Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още