Защо срещата Борисов - Нетаняху бе важна за ЕС?

Тя даде и друга перспектива пред отношенията между Брюксел и Тел Авив

Срещата между българския премиер Бойко Борисов и израелския му колега Бенямин Нетаняху във Варна е важна за ЕС. Тя даде и друга перспектива пред отношенията между ЕС и Израел, различна от тази на споделените съображения. Това пише в свой коментар в news.bg Мартин Табаков.

Две са нещата в Европейския съюз, които биха предизвикали в министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху искрено неодобрение и непресторено раздразнение.

Едното е политиката на подкрепа от страна на ЕС за Ядреното споразумение с Иран, включително след напускането на САЩ на въпросния договор.

Второто е това, което Тел Авив възприема като "про-палестински ЕС". А именно критичното отношение на съюза спрямо политиката на заселничество, която Израел практикува спрямо Източен Йерусалим и Западния бряг (въпреки резолюциите на ООН). Като друг пресен пример в това отношение може да бъде посочено и неодобрението на ЕС (поне на общо и институционално ниво) спрямо преместването на американското посолство в Йерусалим.

Ако можем да обобщим, в очите на Бенямин Нетаняху ЕС е сключил сделка с дявола: съюзът подкрепя режима на аятоласите и този на палестинците, а техният общ знаменател е тероризмът.

Тези две обстоятелства правят така, че Бенямин Нетаняху няма особено желание да си говори с ЕС като цяло. Затова пък министър-председателят на Израел предпочита да контактува с отделни групи от държави в рамките на съюза.

Така например, през 2017-та година Нетаняху бе гост на Вишеградската четворка в Будапеща. А август месец тази година министър-председателят на Израел бе в Литва на форум на Балтийските страни (Литва, Латвия, Естония). На 1 и 2 ноември пък бе във Варна на четиристранната балканска среща (България, Сърбия, Гърция, Румъния).

Какво се крие зад тази външно-политическа активност на израелския министър-председател в тези европейски топоси?

Идеята на Нетаняху е да инвестира достатъчно усилия в държавите от Централна и Източна Европа, така че те да успеят "отвътре", ако не да променят, то поне да "спънат" актуалната политика на ЕС за сътрудничество с Иран и подкрепа за Близко-източния мирен процес.

И тази политика дава резултат, макар и не толкова видим на първи прочит. Така например по-рано през годината Чехия, Унгария и Румъния блокираха опита на ЕС съюзът да излезе с декларация, критикуваща преместването на посолството на САЩ от Тел Авив в Йерусалим. Именно Прага, Будапеща и Букурещ изглеждат най-изкушени в това да последват този ход на САЩ. Чехите дори откриха един свой културен център в Йерусалим, което се счита като първа стъпка в тази насока.

А когато Полша промени законодателството си спрямо Холокоста, а Унгария предприе някои мерки срещу дейността на Джордж Сорос, нивото на истерия рязко се покачи в някои среди в Западна Европа и САЩ. Но не и в Израел. Юли месец тази година Бенямин Нетаняху застана до Виктор Орбан, за да обявят, че двамата са "рамо до рамо срещу антисемитизма".

Истината е, че Нетаняху се чувства много по-добре в компанията на Качински и Орбан, отколкото в тази на Меркел и Макрон. За разлика от вторите, първите разбират заплахата от радикалния ислям, който е ежедневие за Израел.

По този начин елитът на Израел, заедно с този на САЩ, през последните години намират повече сходни идеи и общи теми със страните от Централна и Източна Европа, отколкото с тези от Западна. Тандемът Тръмп - Нетаняху, който лидира много от процесите на международната сцена, е всъщност формулата на религиозното дясно, която артикулира ценности, много близки до тези на държавите от Вишеград и Балканите.

Този нарастващ ценностен консенсус, заедно с политиката на таргетиране на отделни групи държави от ЕС, пък вероятно са нещата, които ЕС не понасят в Бенямин Нетаняху.

Политиката на Израел в тази част на Европа обаче не се изчерпва само до ценностите и реториката. Тъкмо напротив, Тел Авив притежава силен коз: това са богатите на природен газ находища, които страната откри през последните няколко години.

Затова именно проектът EastMed Pipeline (тръба, започваща от водите на Израел, минаваща през Кипър и Крит, достигаща до Гърция и Италия), който има капацитет от около 20 мкм (засега) годишно, би бил важен за енергийната диверсификация на ЕС. Това би обогатило конкуренцията, цените и опциите, включително и при създаването на газов хъб "Балкан", за енергийната диверсификация пред региона на Югоизточна Европа, която до този момент се изчерпваше с проекта на Южния газов коридор (вносът от Азербайджан и региона на Каспийско море). 

Затова тук е важно да се преценят обективно възможностите за това дали EastMed Pipeline може да се отклони от Гърция към България. Освен от София, тази идея среща подкрепа и от Белград, изразена от президента на страната Александър Вучич.

Самият Израел е преценил, че може да изнася около половината от количеството природен газ, което може да добива (останалата половина е достатъчна за вътрешното потребление на страната). Разбира се, EastMed Pipeline ще бъде и инструмент, чрез който Тел Авив ще може да оказва и политическо влияние, което едва ли винаги ще удовлетворява Брюксел.

Поне това сочи опитът. Един път, в посока Египет и Йордания, които са сключили договори за доставка на израелски природен газ. Втори път, в посока на коалицията Израел - Гърция - Кипър - Египет от Източното Средиземноморие, която Тел Авив изгражда и насочва срещу Турция.

Но в случая на разработването на EastMed Pipeline, включително в полза на енергийната диверсификация на Югоизточна Европа, Бенямин Нетаняху и ЕС може да намерят поне по едно нещо, което да харесват в другия.