Значим фактор за членството ни в Еврозоната е политическата стабилност, но не и достатъчен за снижаването на инфлацията

ИНФЛАЦИЯ И ЕВРОЗОНА

Коментар от Фейсбук на Лъчезар Борисов, икономист, доктор по икономика, министър на икономиката в третото правителство на Бойко Борисов

Днес съм провокиран да си говорим за инфлация и членството на България в Еврозоната.

Към днешна дата твърдо само ПП ГЕРБ се замисли за инфлацията и провокира заседание на Комисията по енергетика чрез г-н Делян Добрев.

Приятно съм провокиран от тезите на моя приятел Николай Василев, а и от действията на една от политическите партии, която твърдо застава зад ограничението на ръста на цените на електроенергията за бизнеса. В този контекст ще припомня, че в края на 2021 г., устойчиво давах сигнали, че са необходими правителствени мерки за ограничаване на натиска върху бизнеса в България от нарастващите цени на енергийните продукти (ток, природен газ и горива с произход нефтопродукти). За щастие мерки от страна на държавата се появиха, но много по-късно. Моделите, които разработвах сочеха, че изпуснатата инфлация при енергийните продукти ще предизвика много лоши сценарии за обществото и бизнеса. За съжаление моите прогнози се сбъднаха. В резултат на изпуснатата енергийна инфлация, тогава от действащите министри и правителство, се стигна до огромен ръст на цените на храните, стигна се до ръст и рискове в промишлеността, а независимо от първичното възстановяване беше засегнат и туризма. Нямаше как да не бъде засегнат и аграрния сектор, който по линия на енергийните продукти получи удар върху възможностите за обработване на площи с по-скъпи горива, а торовете които се използват и се произвеждат в огромна степен от природен газ, достигнаха крайни невъзможни цени. Моите съвети, които давах не бяха чути в поредица от няколко правителства. Ефектите от предприетите мерки идваха, но много по-късно, когато инфлацията в България изпреварваше средната в ЕС с 4-5 до 6 процентни пункта. Разработвах модели, но управляващите не ме чуваха. Този процес отклони България от членството ѝ в Еврозоната, а вече бяха изпълнени всички критерии за членство в ERM II и Банковия съюз. Инфлацията изпадна в нива, които ни отдалечаваха значимо от мястото ни в центъра на Европа.  Необходимо ни е много време, което да компенсира непопулярните мерки, провеждани от финансовото министерство и всички финансово-икономически министри, за да се върнем отново и да приближим финансовото сърце на Европа, а именно Еврозоната. Моите финансово-статистически модели скоро ще бъдат публикувани на международно ниво и ще Ви информирам (ще включват Еврозоната, с аналогични модели разполагам и за България).

Връщайки се към тезата на Николай Василев, ще изразя съгласие, че значим фактор за членството ни в Еврозоната и в клуба на богатите е политическата стабилност. Това е необходим фактор за устойчивост, но не и достатъчен за снижаването на инфлацията. Необходими бяха и пропуснатите мерки, които за три години след средата на 2021 г. ни върнаха назад. Наваксването освен политическа стабилност изисква и адекватни финансово-икономически и навременни мерки. В момента все още има шанс, но са необходими тежки и концентрирани мерки, така че да оставим България в европейския клуб на богатите и на факторите, които определят не само европейския дневен ред, а и световния дневен ред. А ако се чудите, за формулата, която пренася цените в еврозоната от енергийните продукти към хранителните продукти за изтеклия период от 5 години (до април 2024) е:

Yt =2,3643+0,2940*Xt-1, в което:

• Y е месечният хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) на  годишна база (годишен темп на изменение) за храните и хранителните продукти;

• X - месечния хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) на годишна база (годишен темп на изменение) за групата „Електричество, газ,

твърди горива и топлинна енергия“.

С аналогичен модел разполагам и за България. Настоящият модел ще бъде публикуван съвсем скоро на международно ниво. По-късно ще видите и такъв, свързан с туризма. Имайте предвид,, че войната в Украйна преобърна моделите ми за потребителско доверие. Те сочат, че понякога потреблението не води до растеж, особено в такъв режим, когато нашите братя украинци живеят във война. Това може би ще е обект на моята следваща разработка.

За финал:

Днес съм доволен от тезите и работата на Николай Василев, който казва, че за членството ни Еврозоната е необходимо стабилно правителство. За мен това не е достатъчно. Ще съм благодарен на народните представители от ГЕРБ СДС, които продължават да работят за ограничаването на цените на енергийните продукти и за изпълнение на взетите решения от НС. Само тези модели могат да забавят инфлацията на хранителните продукти, на продуктите в промишлеността и евентуално да върнат България към членството ѝ в Еврозоната, за което работих.