"Брадясалата" драма в "Захарна фабрика"

От Фейсбук профила на журналиста Стефан Ташев

"Брадясалата" драма в "Захарна фабрика". С давност над 20 години. Като журналист тогава от "24 часа" аз отразявах убийството от обитатели на гетото на проф. Станимир Калоянов на 23 май 2005 г. и последвалите масови протести на хората от квартала срещу незаконния цигански катун на "Суходолска".

С покойния вече колега и приятел фотографа Парсех Шубаралян-Парси бяхме първите, които влязохме в тези коптори и говорихме с жителите на гетото. Бях го помолил да си пази апарата, да не му го откраднат. Гледката и  обстановката там не е за хора  със слаби сърца.  Все едно гледахме кадри от Сомалия и Бангладеш.

"24 часа" тогава организира няколко срещи на жителите на квартала-с кмета на София Бойко Борисов, вътрешният министър Румен Петков и депутати от различни партии.

На тези срещи стана ясно, че от години местните хора са тероризирани от катуна, нощни нападения, кражби, грабежи и тн. А той е абсолютно незаконен, населен с цигани придошли от Северна България.

Протестите на хората бяха яхнати от Волен Сидеров и той получи най-много гласове в страната именно от столичния район "Илинден",за да влезе в парламента.

Бях на една среща на избрания кмет на района покойната вече Румяна Дойчинова със всички институции по темата с незаконното гето.

Данните, които се чуха там, бяха направо потресаващи. Над 2000 души бяха регистрирани на една чешма, ток не се плащал от години, а колите на "Спешна помощ" отказваха да стигат до гетото, заради нападанията над екипите им.

Всичко бе стопирано от натиск над институциите от тогавашните управляващи от Тройната коалиция и президентството. Същото стана и с незаконното гето в "Баталова воденица", за събарянето на което кметът на "Възраждане" бе спечелил всички дела във ВАС.

Убийството на проф. Калоянов остана неразкрито, а гетото си остана.