„24 часа“: Лицемерие е да се ахка какво говорят Бобоков, Божков и Прокопиев - 4 пъти политици торпилират закона за лобизма

Текст на "24 часа"

През 2014 г. Брюксел финансира анализ, чийто извод е, че обществеността не получава адекватна информация кой с кого за какъв проект се вижда, какъв финансов ресурс се изразходва.

Какъв е проблемът?!

Този риторичен въпрос зададе на репортера на Би Ти Ви Пламен Бобоков, когато той го попита в неделя как така е получил от президентския секретар Пламен Узунов все още непубликувано съдебно решение от Върховния административен съд. (Виж детайли от тв интервюто долу.)

И действително за русенския бизнесмен, който плати 1 милион лева гаранция, за да излезе от ареста, историята е обичайна за взаимоотношенията бизнес-власт (всяка дотук).

С бившия служебен вътрешен министър Узунов се запознал по “служебни въпроси”, срещат

се по на “питиенце”, за да обсъждат “злободневни” теми" и президентският човек, който “имал връзки в деловодството”, му пратил решението за либийски танкер, който България задържа. Бобокови имат бизнес с Либия и държат да следят ситуацията там.

Както е нормално да следят ситуацията в Русе, където също имат бизнес - там единият брат опитал неуспешно да ходатайства за назначение на апелативен прокурор, защото съгражданинът му Николай Николов бил "изключително достоен, отговорен и изключително сериозен човек." И го направил през "двата стълба" в държавата, които решават всичко. Кои са те, Бобоков не каза дори на БиТиВи.
Нормално било да се интересува и къде ще посещенията на президента Румен Радев, за да се включи в делегациите. Защото “лобизмът по света, е страхотно нещо”.

Как може да има обвинение за мнение и разяснение?!

Възмущението е описано в заглавие на сайта “Дневник”, собственост на Иво Прокопиев. Това е основна теза в защитната пледоария на бизнесмена. В събота срещу ранните часове на неделя в специализирания съд бе гледано делото за продажба на 33% държавен дял в енергоразпределителното дружество ЕВН.

Според прокуратурата държавата е била ощетена с 21 милиона лева при тази сделка и затова иска затвор за Прокопиев и двама министри от първото правителство на Бойко Борисов - Симеон Дянков и Трайчо Трайков. (Виж детайли от заседанието по-долу.)

От публикуваната в “Дневник” пледоария на г-н Прокопиев разбираме, че той като председател на Конфедерацията на работодателите в България е бил член на тристранния съвет, където заседават по важни въпроси бизнес, правителство и синдикати. И там винаги е защитавал тезата, че “държавата е лош стопанин и не може да управлява дългосрочно активи". Никога обаче не е акцентирал, че има предвид точно ЕВН - въпреки че компанията “Булброкърс”, реална собственост на г-н Прокопиев, с която той вижда “далечна връзка”, е била консултант и на държавата, и на собственика на ЕВН при тази сделка. По това време Прокопиев има три роли - председател на КРИБ, бизнесмен и издател. В едно изречение -

знае какви са намеренията на държавата, има изпреварваща информация за продажбата на държавните дялове

в различни дружества и притежава икономически медии, които професионално могат да наклонят в една или друга посока вземането на важни бизнес решения.

Самият Прокопиев обяснява така връзката си с “Булброкърс” - той е акционер в “Алфа Финанс”, който пък е инвеститор във “Финансия груп”, която пък е инвеститор “Булброкърс”.

Днес Прокопиев обаче е убеден, че причина за неговите проблеми със съда е “неудобната за властта редакционна позиция на “Капитал” и “Дневник”.

Ако си спомним интервю пред “24 часа” на “младия” Бойко Борисов от юли 2009 г., когато се съставя първото правителство на ГЕРБ, премиерът публично предупреждава, че кръгът “Капитал” се опитва да подреди свои министри.

И двамата министри, с които сега Прокопиев се явява в съда, бяха идентифицирани като лични кандидатури на издателя.

А ако се върнем и по-назад, когато се създаваше царската партия НДСВ, се знаеше, че бизнесменът Васил Божков и тогавашният шеф на кабинета на премиера Симеон Сакскобургготски Стоян Ганев подреждат една внушителна група от народни представители, чийто първи законопроект беше Законът за хазарта.

И още по-назад - двата кръга от бизнесмени “Орион” при Жан Виденов и “Олимп” при Иван Костов,

които подреждаха сделки и политики. Затова да се изненадваме днес, че едрият бизнес се опитва да е част от вземането на важни икономически политики, е лицемерно.

Ако имаше закон за лобизма и правилата бяха ясни, сделките между политици и бизнесмени щяха да са видими и вероятно по-евтини за плащащата страна.

От октомври 2002 г. е първият неуспешен опит да се официализират подобни връзки. Тогава парламентарната комисия по въпросите на гражданското общество, ръководена от депутата от “Новото време” (отцепила се от царската група партия) Емил Кошлуков, насрочва извънредно заседание, за да запознае бизнесклуб “Възраждане” с един проект.
Той е внесен от колегата му Борислав Цеков и дава определение що е лобист и лобистка дейност.

Целта на закона е да уреди отношенията между публичните институции и българския бизнес

Тогава, в ранната есен, Борисов и Васил Божков са в конфликт заради обвиненията на главния секретар, че арестувани барети са работили като охрана на бизнесмена. Става дума за покушение срещу Алексей Петров, а една от ексбаретите е бай Добри.

“Големият бизнес в България не е генератор на корупция”, заявява пред медиите главният секретар на “Възраждане” Стоян Денчев (бивш вицепрезидент на “Мултигруп”) след обсъждането на проекта за закон за лобизма. Представителите на клуба настояват той да обхване и Агенцията по приватизация, както и Конституционния съд, който е изключен - когато депутатите атакуват даден текст пред КС, открито да обявят за кого лобират, мотивира се Денчев.

До днес обаче този закон не е приет, нито следващите няколко проекта през годините.

До внасяне в парламента са стигали общо 4 законопроекта

Закон за лобизма обещава ДПС, когато Ахмед Доган изпуска своята реплика “за обръчите от фирми” около всяка партия. Идеята тогава е с регламент да се сложи край на този дебат.

Депутатът от движението Камен Костадинов оглавява работна група по проекта и в края на юни 2006 г. обявява, че е готов, но преди внасянето ще го обсъдят с бизнеса и неправителствени организации. Очаква се проектът да влезе в парламента в началото на август 2006 г. Проучено е европейското и американското законодателство по темата, взет е и проектът на “Новото време” от предишния парламент.

Предвижда се забрана на лобизъм при обществените

поръчки, концесиите, лицензиите, в съдебната власт и др. Всички лобисти се регистрират в държавен публичен регистър, пред който се отчитат всяка година. Предвижда се глоба за всеки политик, който контактува нерегламентирано с извършващи лобистка дейност лица. Допуска се сътрудничество на български с чуждестранни лобисти.

БСП и НДСВ не подкрепят идеята на ДПС и през есента на 2006-а шумотевицата заглъхва.

Най-сериозният опит в България да се регламентира лобистката дейност, както е в САЩ и повечето страни от ЕС, се прави през 2008 г. По това време управляват правителството на Сергей Станишев и тройната коалиция.

Тогава, на 22 май, в Народното събрание е депозиран проектът, изготвен под егидата на омбудсмана Гиньо Ганев. Приемането на подобен закон е залегнало в антикорупционната стратегия на Министерския съвет и по общо съгласие омбудсманът е ангажиран с работата по него.

В сътрудничество с председателя на парламентарната комисия за борба с корупцията Бойко Великов се създава междуведомствена работна група, в която влизат Борислав Цеков (вече главен секретар на омбудсмана), Димитър Токушев, член на ВСС, а после и конституционен съдия, Теодора Петкова, съветник в кабинета на Меглена Кунева, Елена Петкова, парламентарен експерт, Валерий Русанов (фондация АКСЕС), Диана Ковачева - директор на “Прозрачност без граници”, а понастоящем - омбудсман, Рени Николова, Сдружение “Журналисти срещу корупцията” и др.

Като база за разработката на проекта е взет вариантът от 39-ото НС на Борислав Цеков, актуализиран с актове и инициативи на Европейската комисия. Комисията за борба с корупцията го обсъжда няколко пъти с граждански, браншови и работодателски структури, а работната група прави консултации с експерти на ЕК.

Левицата обаче внася отделен проект, подписан от червения Бойко Великов. Това протака още повече нещата. И двата са приети на първо четене, като общият доклад влиза за разглеждане на 11 март 2009 г.

На 25 юни 2009 г. мандатът на 42-ото народно събрание се е изтърколил, а законът е забравен.

През март 2014 г. за четвърти и засега последен път депутати се пробват да регламентират лобизма. Тогава групата на “Български демократичен център”, чийто говорител е Любен Дилов-син, внася пак закона.
И 4-те проекта

в трите парламента дават дефиниция що е лобизъм - “дейност в полза на определени интереси

с цел оказване на въздействие със законни средства при приемане, изменение, допълнение или отмяна на нормативен или административен акт”. Лобисти пък са участниците в тристранните разговори с правителството, медиите, политическите партии, неправителствените организации (финансирани от ЕС и чуждестранни правителства). Те трябва да се вписват в публичен регистър.
Всички варианти забраняват да се лобира за назначаването на хора

в администрацията, съда, правителството или друга институция.

През 2014 г. по линия на ЕС се осъществява и финансиран от Брюксел проект за анализ на корупционната среда и законодателното регламентиране на отношенията бизнес - институции с страните членки. “Прозрачност без граници” изготвя доклад, който констатира: “Действащото законодателство в България не регламентира лобистката дейност. Липсва изискване за регистрация и публичност на лобистката дейност и

Обществеността не получава адекватна информация за това кой пред кого лобира, по какви въпроси,

какъв финансов ресурс се изразходва и какви са съответните резултати и ефекти. Липсва изискване лицата, заемащи висши публични длъжности, да се отчитат за контактите си с лобисти, както и изискване за публикуване на работния календар на висшите държавни служители и министрите. Липсва и т.нар. законодателно досие (англ. legislative footprint), в което да се посочва кога, с кого и по какъв въпрос даден народен представител е осъществил контакт с представител на заинтересованите страни във връзка с разработването и приемането на даден проект за нормативен акт.”
Русенските братя търгували с масла, а не с влияние Пламен Бобоков потвърди, че е разменял есемеси с Румен Радев, закодиран като "лице с имунитет", както и с президентския секретар Пламен Узунов

“Търговията с влияние предполага наличие на влияние. Аз мога да търгувам само с масла”. Това заяви по Би Ти Ви собственикът на “Приста ойл” Пламен Бобоков, който в петък напусна ареста.

Той и брат му Атанас Бобоков са обвинени за участие в престъпна група, занимавала се с внос на незаконни отпадъци. В петък, когато се решаваше дали Пламен Бобоков да излезе на свобода, прокурор Петър Белчев от спецпрокуратурата огласи три негови чата в системите “Телеграм” и Уатс ъп”. Те са с русенския прокурор Николай Николов, със съветника на президента по правните въпроси Пламен Узунов и лице с имунитет (президент). Прокурорът не назова Румен Радев поименно.

Заради тази писмена комуникация се води разследване за търговия с влияние. По него като свидетел в петък бе разпитан Пламен Узунов. Беше претърсен и домът му в столичния квартал “Кръстова вада”. Той доброволно предал флашка и мобилни телефони. Според прокуратурата и тук става въпрос за търговия с влияние, тъй като Узунов изпраща на Бобоков решение на ВАС, преди да бъде публикувано. Документът засяга сага с либийски танкер БАДР.

“Да, аз съм писал тези есемеси. Доброволно съм предал личния телефон и айпад при обиска в дома ми, заедно с кодовете за влизане. Да четат. Нямам какво да крия”, обяви Пламен Бобоков.

От есемесите ставало ясно, че миналата есен бизнесменът е ходатайствал неуспешно на своя приятел - прокурорът Николай Николов, да оглави окръжната прокуратура в Русе. За целта се обърнал към приятеля от президентството.

Според бизнесмена обаче всички назначения в Русе били с благословията на областния координатор на ГЕРБ Пламен Нунев.

За разменените есемеси с лицето с имунитет (президент) по повод концесията на пристанище в Либерия за срок от 25 г., бизнесменът заяви: “Имаме огромни интереси в Африка. Имаме водещи американски партньори, почти сме приключили процедурата за концесия. Водил съм разговори, но с президента на Либерия. Българският президент може да лобира за присъствието на българския бизнес в чужбина”, уточни той.

Според Бобоков е нормално да търси информация от президентската институция в кои държави се правят посещения, за да се включи:

“Това се прави в целия свят. Лобизъм в цивилизованите държави е страхотно нещо”

Попитан защо се е интересувал от решението на ВАС за либийския танкер БАДР, за чиято собственост от 2 години се води битка между България и Либия, Бобоков коментира: “Това не е мой казус. Единственият шанс на тези измамници е, че в Либия има гражданска война, но при първия мирен договор България ще бъде обявена в ООН за пиратска държава”.

Бобоков имал от 10 години бизнес с петролна компания в Либия. Затова и либийската страна се е обърнала към него, а той искал от решението на съда да се ориентира дали има смисъл да ходи там и да разговаря със своите партньори.

Бобоков приема Пламен Узунов заприятел. Самият президентски човек пък обясни в петък след разпита в спецпрокуратурата, че с бизнесмена от Русе се познават само служебно от две години, което съвпада с мандата на президента Радев и назначаването на Узунов в екипа му. “Бобокови не бягат, ние се борим до дупка. Не ни е страх от правосъдие, това трябва да го знаят всички”, заключи Пламен Бобоков.

От прокуратурата твърдят, че една голяма част от информацията в мобилните устройства на Бобоков не е разшифрована.

Прокуратурата иска затвор за бизнесмен и министри - търси от тях 21 млн. лв. загуба от сделката с ЕВН 14 часа продължи заседанието в събота. Присъдите - в неделя

Със затвор да бъдат наказани издателят Иво Прокопиев и бившите министри на финансите и енергетиката Симеон Дянков и Трайчо Трайков заради продажбата на 33% държавен дял в ЕВН. Това поиска прокуратурата в събота вечерта на финала на делото в специализирания съд. Процесът започна в началото на 2019 г., след като през октомври 2018 г. беше внесен обвинителният акт.

Обясненията на подсъдимите и пледоариите на прокуратурата и адвокатите продължиха близо 14 часа и приключиха почти в полунощ.

Подсъдими освен Прокопиев, Дянков и Трайков са и тримата мениджъри от дружеството “Булброкърс” - Радослав Рачев, Петър Василев и Любомир Евстатиев. Инвестиционният посредник по сделката е свързан с Прокопиев.

Прокуратурата настоя Прокопиев, Дянков и Трайков да получат средния размер на наказанието, което е между 3 и 10 години. Дори се поиска арест, за да не избягат тримата

Съдия Велислава Ангелова ще се произнесе служебно след присъдата по настояването за тази мярка.

Според обвинението държавата е ощетена от сделката с 21 млн. лева.

“Обвиняваме ги в злоупотреба с доверие. Те са занижили първоначалната минимална цена, на която са пуснали акциите на пазара, защото са използвали формули, които са некоректни и са неработещи за нуждите на приватизацията и съобразно българския пазар. Обвиняваме ги за над 7 млн. лв., а Трайчо Трайков обвиняваме за около 31 млн. лв.”, заяви наблюдаващият прокурор Емил Петров. Той и колежката му Наталия Станчева пледираха близо 5 часа.

Според магистрата Дянков и Трайков превърнали агенцията за приватизация “в пощенска кутия”.

“Обяснили са на Караниколов (Емил Караниколов - сега министър на икономиката, а през 2011 г. шеф на агенцията - б.р.), че инвестиционният посредник върши всичко и че той си носи цялата отговорност. Затова в агенцията никой не е приемал оценката, никой не я е проверявал. Агенцията би била отговорна, ако е провела процедурата лично.

Дянков настоявал да се въведат критерии за инвестиционен посредник, по които първенец се оказва “Булброкърс”, обясниха прокурорите.

Най-дълго пред съда говори Иво Прокопиев, който по онова време е бил в три роли - на председател на КРИБ, който е присъствал и говорил на тристранните съвети с бизнеса, правителството и синдикатите, на собственик с “Булброкърс” и на издател на медии.

Бизнесменът обобщи в едно изречение, че не разбира за какво е обвинен и не го е разбрал през цялото дело.

Според него първи за продажбата на държавните дялове на ЕРП-та е говорил Бойко Борисов пред т.нар. тристранка. Прокопиев дори похвали премиера, че е мислил като него, че е безсмислено държавата да държи тези дялове.

Тогава и сега бизнесменът смята, “че в онзи кризисен момент беше ключово приходите от приватизация да влизат като бюджетни приходи и да намаляват дефицита”.

После Прокопиев описа ролята на своите медии в ситуацията с КТБ, заплахите срещу живота му, които го изпратили в Сингапур от юли 2010 до юли 2013.

Връзката му с “Булброкърс” била доста отдалечена и нямал финансова облага от приходите за посредника. Цялото обяснение на Прокопиев беше публикувано в сайта “Дневник”.

Далеч по-лаконичен беше бившият финансов министър Симеон Дянков, който се включи по скайп от САЩ заради пандемията. Той също е категоричен, че не е извършил престъплението, за което е обвинен.

Трайчо Трайков, който днес е кмет на един от районите в София и бивш кандидат-президент на ДСБ, даде обяснения на предишното заседание, което беше в четвъртък.

“Ефектът върху мен се изразява в години блокиран живот, проблеми от всякакво естество, тормоз над мен и семейството ми. Надявам се всичко това да приключи”, каза Трайков.

Присъдите ще бъдат обявени в неделя.

Във фейсбук политикът Христо Иванов обяви процеса за политически натиск върху издател и двама десни политици.