30 години минаха, но тези, които взеха парите в началото, вече бяха завъртели няколко обиколки. Иди ги гони…

От Фейсбук профила на журналиста Георги Даскалов

Мандра (черно-шарено)

(От лани)

В началото на 90-те гледахме със семейството ми десетина крави. Черно-шарени, специално селектирани за мляко. Красиви животни, всяка даваше по 5 тона годишно, 20-30 литра на ден.

Добивахме по около 200 литра мляко всеки ден, понякога и повече. Работехме си ние, нямахме външна работна ръка.

Тежък труд е това, всекидневен, без почивен ден.

И тогава се замислих дали не можем да затворим цикъла, да направим мандра и да произвеждаме сирене, кашкавал и масло. Ние си произвеждахме, но само за нас, а аз исках и да продаваме.

Направих проучване и излезе, че една малка мандра може да се купи за около 40 000 долара – и имаше готови инсталации.

Но нямахме парите.

Обаче банките ги имаха.

Ударих на камък. Имахме животни, имахме обезпечения, имахме и „проект“, бизнес концепция, тъй да се каже.

Но банките не даваха пари на такива като мене.

На други, разбира се, даваха.

И те си изпълниха концепциите. Направиха си предприятията, повечето, разбира се, нямаха феноменални успехи, но някои постигнаха доста.

30 години минаха оттогава, нещата са се променили доста, има вече и европейско финансиране, банките също не са толкова скръндзави.

Но тези, които взеха парите в началото, вече бяха завъртели няколко обиколки. Иди ги гони.

А и днес за едни има, за други няма.

Толкова от мен за равния старт, за бизнеса, за успеха.

Независимо от всичко, си харесвам живота. Харесвам си работата, хората около мен, харесвам и България.

Най-важните неща в живота не се купуват с пари.

А, да, важи и за кандидати за кметове. И за други позиции, с извинение.