Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. 30-те изгубени месеца на Европрокуратурата у нас

Мрежата

30-те изгубени месеца на Европрокуратурата у нас

30-те изгубени месеца на Европрокуратурата у нас - Tribune.bg
Снимка:

Стефан Джендов, „Гласове“

Българският офис на Лаура Кьовеши отчита бройката на участващите в акциите полицаи, но липсва всякаква информация дори за броя на внесените в съд дела. За две години и половина в Люксембург българският представител в ЕППО Теодора Георгиева може да се похвали с една условна присъда за подкуп от 5000 лева.

30 месеца след старта на Европейската прокуратура (ЕППО) резултатите от дейността ѝ в България изглеждат повече от неубедителни. За сметка на това институцията тъне в медиен комфорт, дължащ се на добро стечение на обстоятелствата. Институцията е част от структурите на Европейския съюз и продължава да се ползва с високо доверие сред българите. Нейният първи ръководител – бившият антикорупционен прокурор от Румъния Лаура Кьовеши, има позитивен имидж не само у нас, а централата на Европрокуратура е в далечен Люксембург, което я прави хем безотчетна, хем някак си чужда, а всъщност е и „наша“, доколкото издръжката ѝ е от бюджета на общността.

Макар и ситуирана в сърцето на Европа, проблемите на българската част от ЕППО се оказаха чисто нашенски. Малко повече от година издържаха почти всички от първоначално одобрените европейски делегирани прокурори преди сами да напуснат институцията. От работата си се отказаха дори деловодителите. Това сътресение принуди през пролетта на тази година Лаура Кьовеши да прави спешен одит, резултатите от който така и не станаха известни. В средата на октомври пък Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет проведе поредната процедура по избор на нови седем европейски делегирани прокурори. От България те трябва да са 15, но за момента одобрение от Колежа на ЕППО има само за половината. Наред с това текат конкурси за прокурорски помощници, деловодители, дори за чистачка. Сякаш институцията тепърва ще стартира работа, а няма зад гърба си две години и половина мандат.

Въпреки кадровото текучество и организационните проблеми, засега Кьовеши не е намерила основание да търси отговорност от българския европейски прокурор в Люксембург Теодора Георгиева и от ръководителя на представителството в София Димитър Беличев. Макар напуснали Кьовеши български европрокурори да споделят, че именно Георгиева и Беличев са отговорни за липсата на резултати на ЕППО у нас. Всъщност най-големият проблем на Европейската прокуратура в България се оказа не толкова текучеството, а нищожната ефикасност на фона на солидната издържа, която струва институцията на европейските данъкоплатци.

Малцина са тези в България, които знаят, че за две години и половина, ЕППО е постигнала точно една присъда, при това условна, на чиновник от Държавен фонд „Земеделие“ за подкуп в размер на 5000 лева. И всичко това на фона на оказалите се напразни очаквания и надежди на мнозина, че Кьовеши ще унищожи корупцията в най-корумпираната държава от ЕС. Наместо това българското представителство на Европейската прокуратура спорадично съобщава за проведени акции, при които повече от странно се акцентира върху бройката на участвалите полицейски служители, а не например върху събраните доказателства и евентуално повдигнатите обвинения.

Красноречив пример за пълния провал на ЕППО у нас се оказа повдигането на обвинение и дори задържането за една нощ на кмета на община Генерал Тошево Валентин Димитров два месеца преди местните избори. На вота в неделя Димитров обаче си осигури нов мандат още на първия тур с подкрепа от почти 64%.

На този фон изключително неубедително звучат твърденията на българския европрокурор Теодора Георгиева в оскъдните ѝ публични изяви за разследвани сериозни злоупотреби. Стъкмистиката на ЕППО достига абсурдни нива като дежурно се отбелязва, че делата, по които се работи, са за стотици милиони евро от фондовете на ЕС, но към момента липсва дори информация за броя на внесените в съд дела.

Самата Теодора Георгиева допусна името ѝ на няколко пъти да се замеси в скандали, за чието затихване само трябва да се благодари на шанса, че централата на Кьовеши е в Люксембург, а не в София или Букурещ например. Неотдавна Георгиева се оказа замесена в скандал, свързан с писмен сигнал от неоткриваемия бивш следовател Петър Петров – „Еврото“, който в писмо до редица институции твърди, че лично е предавал пари на българския представител в ЕППО. Теодора Георгиева нападна бившите си колеги от българската прокуратура за това, че не са смачкали сигнала, а са си позволили да образуват проверка по него. При положение, че самата тя е наясно, че според НПК магистратите са длъжни да установят – верни или не са твърденията, поставящи под сериозно съмнения нейния интегритет, без значение кой е подател на сигнала.

Името на Георгиева многократно бе замесено и в политически връзки и потенциален конфликт на интереси, нещо, което никак не се толерира в европейските институции. От една страна, съпругът ѝ Васил Георгиев бе заместник-министър в кабинета на Кирил Петков, докато за самата Георгиева се знае, че е била чест посетител в офиса на същия премиер-министър. Това допълнително поставя под съмнение пригодността на Теодора Георгиева да ръководи българските европейски делегирани прокурори с оглед възможнитеѝвръзки с политическата формация „Продължаваме промяната“.

Ако Кирил Петков и особено дирижиращите го икономически кръгове виждат в лицето на Теодора Георгиев „нашият“ главен прокурор, то това обяснява защо формацията „ПП-ДБ“ толкова упорито брани предложенията за конституционни промени, макар същите да срещнаха остри критики от цялата магистратска общност, адвокатурата, академичните среди, неправителствения сектор, а дори и от Венецианската комисия.

Едно е сигурно – Лаура Кьовеши няма нужда от политически скандали, още по-малко в държава като България, която и без това има негативен имидж заради силното политическо влияние над съдебната власт. Румънката определено има основание да не е доволна от дейността на българския офис на ЕППО, което пък е най-големият минус пред евентуалното лансиране на Теодора Георгиева за висш пост в българската съдебна система. За последното пречка може да се окаже свързаността ѝ с едни от ключовите спонсори на „Продължаваме промяната“ – братята Атанас и Пламен Бобокови, които са все още с висящи дела. Съпругът на Теодора Георгиева и бивш заместник-външен министър е дългогодишен представител на фирмата на Бобокови в Турция. Преди четири години това може да е изиграло водеща роля при избора ѝ от тогавашните управляващи, провело процедурата по излъчване на европейски прокурор от България. Към днешна дата наличието на подобни политико-икономически зависимости би имало обратен ефект, както за оставащата половина от мандата на Теодора Георгиева в Люксембург, а още повече за номинирането ѝ за какъвто и да е висш пост в българската правосъдна система. Второто звучи по-скоро невъзможно, най-малкото защото под ръководството на Георгиева ЕППО показа по-ниска резултатност дори от силно критикуваната у нас българска прокуратура.

Последното нещо, от което Лаура Кьовеши има нужда, е скандал и продължаване на безрезултатната дейност на ръководената от нея структура в София. В следващите месеци управляващата сглобка у нас може да бъде изправена пред ново предизвикателство – смяната на българския прокурор в централата на ЕППО в Люксембург. Това не би било прецедент – вече няколко от страните членки на Европейската прокуратура, които са 22 на брой, подмениха своите представители.


Последвайте ни в Google News

 

Топ новини виж още

Хороскоп

Анкети

Правилно ли е решението за отпускане на великденски добавки за най-бедните пенсионери?
Покажи резултати Скрий резултати