А ние защо ручахме жабетата?

Текст на nextnews.bg

Пием вино с приятелките в Zооm, наказахме собствените си деца да се влюбват онлайн, полудяваме, но търпим, за да си върнем нормалните вино и любов.

Дали не ручахме жабетата 11 месеца? И то не под формата на италиански специалитет.

Огромната част от хората изтърпяха огромни лишения в личен и професионален план, спазват мерки, учат се да живеят зад маски. Стотици хиляди ученици са приковани пред мониторите вкъщи, малките пишеха първите си букви без да ги насочи ръката на учителката. Тийнейджърите успешно се влюбват и онлайн и слава Богу в тази залисия едва ли си дават сметка, че Гаднярът с номер 19 е „скипнал“ една от най-хубавите им години.

Такова е житието на хората, минали „леко“, засега. Защото има стотици семейства, които в COVID- войната загубиха родители или приятел. Други останаха без работа и трябваше да се преквалифицират. Правихме и правим всичко това с единствената надежда, че днес, за да се съберем емоционално, ще пием вино с приятелките си онлайн, за да може утре, или някога да си върнем „истинското“ вино и любовта – офлайн.

Много са малко хората, които минават пандемията без огромни щети – физически, финансови, емоционални, психически или всичките взети заедно.

Кой не иска да изкрещи, че му е писнало да чака – едни ваксините, които се бавят, други пролетта, всички заедно утвърденото лекарство срещу COVID. Вика ни се яко. (Пък и имаме едно грозничко подозрение, че на гръмогласния по-често му обръщат внимание. Видели сме го вече.)

Лудички сме, но не и мазохисти. Всички си искат стария живот. Ако обаче въпреки сигналите от Европа, че идва нова 70% по-силно заразяваща опасност, днес заради политическа или икономическа конюнктура у нас всичките ни тези лишения се окажат напразни, ще е обидно и направо жестоко. Към всички търпели досега, и към следващите, които биха се заразили или загубили близък.

Затова е честно да кажем: Не, не са ни първи приоритет моловете, заведенията и ресторантьорите.

Не са ни приоритет, въпреки, че обичаме виното, ресторантите и туризма или впрочем точно, защото ги обичаме. Когато всичко това свърши – заведенията и ресторантите няма да се отърват от зажаднели за стария си живот клиенти и оборотите им ще са далеч по-високи от съмнителните сега с 30 или 50 процента заетост и мерене на метри и сантиметри между гърбовете на столовете. Дотогава отговорният бизнес трябва да съхрани качествените си кадри. С помощ от държавата. И тя го прави по правилата за всички, засегнати от пандемията. Впрочем този COVID освен мъчител за света се оказва също тънък демонстратор на иначе известни истини – бизнес, непрекрачил дълбоко в сивата зона е защитен. Особено в кризи.

Има и друго – трескавото изискване на едни пострадали от пандемията да бъдат 100 процента компенсирани сега и веднага на фона на милионите други пострадали, може да е удачно за тях в краткосрочен план. Те биха спечелили своята „голяма“ финансова битка, но в живота се помнят тези, които приключат войната. С възможно най-малко жертви.

Сега приоритет на хората е да прегърнат близките си и те да са здрави, да могат да се разходят по алеята и в планината, да имат възможност да отидат на преглед при лекаря за друго спешно състояние освен COVID-19, а заразят ли се с вируса да знаят, че в болницата ще ги приемат и даже ще ги лекуват. За профилактични прегледи ще се мисли явно по-късно, дано не е прекалено късно.

За психиката? Ще си пием виното и който с каквото там го гарнира.

Голям, ама голям приоритет ни е психическото и физическото здраве на децата. Някои от гимназистите вече тръгват на олимпиада присъствено. Плахо е и за тях, и за родителите.

Извън олимпиадата, влюбването още си е онлайн.

Чакаме промяната. Както и жабетата, но сервирани ни като специалитет в любим ресторант.