А вечно недоволните безсмъртни ли сте?

Маргарита Бойчева, Фейсбук

Първо беше недоверие към шефа на Щаба, който бил хирург и какво разбирал от вируси. После беше страшен напън да чуем и алтернативни медицински мнения, купувайки и прилагайки недоказани бързи тестове. След това беше пуническа война против задължителното носене на маски.

Паралелно с това беше нестихващо кахърене за накърнени човешки права, разградена демокрация и отнети свещени свободи. А сега е “страшен абсурд” това, че се прави единственото логично и животоспасяващо нещо – продължаване на изолацията и удължаване на извънредното положение до 13 май.

Аз разбирам, че ви липсва това да станете към обяд, да пийнете едно индонезийско кафе “Kopi Luwak”, да се пошляете безцелно по жълтите павета, да си запишете час за филърите, да пратите 2-3 мейла от со-working space-a до вас, където да констатирате, че няма да си губите времето с проекти, които не ви заслужават, да се запишете на поредния йога ритрийт, да купите пресни продукти за магрето с бейби октоподи върху конкансе и полента за довечера, да сложите една бутилка “Tokaji Essencia” от подножието на Карпатите да се охлажда в камерата, да отметнете 20-ина страници от книгата на Костов и да отворите сайта на Armani, за да си купите най-сетне онази Small la prima bag in tortoiseshell-design leather при следващия шопинг в Милано.

Разбирам дълбоката несправедливост от факта, че всичко това ви е отнето в момента.

Но дали то ви прави безсмъртни?