Александър Симов: Опозицията воюва… ама след морето

От Фейсбук профила на Александър Симов

Можете ли да си представите ситуация в която терорист похищава заложници. Спецчастите идват, обграждат го, но после някой казва: "Ааа, ама то след два дни е август, хайде да продължим операцията през септември, че плажовете на Гърция ме зоват неудържимо..."

Точно това ми дойде наум като чух как днес Божидар Божанов, съпредседател на "Да, България" обяви, че темата на Вот Номер Пет ще е "завладяната държава". Аз съм най-големият фен на помпозните формулировки. Но подобно на онзи стар тиранин от Света на диска, настоявам политическите поети да носят отговорност за създадените образи.

Ако имаме завладяване и похищение, то къде бяха рицарите от светлина цяло лято?

Нима си спестиха цял месец от тази епична битка.

И, да, знам колко много се дразнят градските вегани от този въпрос, но не съм чувал по време на война да има отпуска. Това като минимум означава, че нито един от тях не вярва истински в завладяването. А това е политически маркетинг за стригане на соевия електорат.

Но понеже Вот Номер Пет ми звучи като "Трамвай номер 5" се сетих за старата песен "Усмивката" и установих колко лесно текстът може да бъде пригоден, за да ни разкрие опозиционното величие на градското дясно:

Не знае никой от колко века

Вот Номер Пет се мъдри у човека,

но ето че в парламентарна нощ студена

идеята във мъки е родена.

Припев:

Вот номер 5 - той води двама млади

към пиар-агенции и есенни площади

Вот номер 5 - след лятната забрава

се сещаме за завладяната държава

И днес на твойте устни вот цъфти,

внясай вот, за да бъдеш важен ти.

Не бива партия без вот да има,

че иначе какво ще правим цяла зима?