Ампутиран морал по време на пандемия

Журналистката Калина Паскалева, Фейсбук

Защо държавата не мисли за мен, защо не ми купи маска, защо раздава спирт от държавния резерв, защо няма да ми опрости кредита, защо няма да ми плати тока? Моят работодател ме прати на борсата да си искам пари, нищо че не ме е осигурявал на реалната сума.

Ама аз съм му приятелка още, нищо, че той е много тъжен сега - липсват му слънчевите лъчи от януарската му почивка на Малдивите/Сейшелите, принуден е сега сам да си седи на двора в баровската му къща... Сигурно му е много гадно, ама ще си хапне скариди, убедена съм. Няма да яде боб той.

Това не е мой цитат, за радост. Но историята е реална, за жалост.

Истинските приоритети на хората излизат на светло по време на криза. В мирно време всеки слага подходящата патриотична маска, стига тя да увеличи достатъчно банковата му сметка.

Няма да спра да давам примери, защото истински побеснявам като гледам разни размисли и страсти. Не съм сляпа, не съм глуха, а още по-малко съм тъпа. Също така смятам, че ако се удължи извънредното положение, може би същите тези (за които говоря в началото) ще се замислят пада ли се лесно от високо и вирнат нос чупи ли се лесно?

Пожелавам им да бъдат здрави, защото от това по-важно няма. Моралът им отдавна е ампутиран. И много си личи.