Андролова за Радев: Неуправляемата глупост, маскирана с добри намерения, създава екстремизъм в политиката

От Фейсбук профила на журналистката Калина Андролова

Радев прави преврат, вдигайки на революция уличната тълпа, като се опитва да го легитимира като „борба с мафията“. Легитимацията е лесна, тъй като говори от президентската трибуна, която институционализира всяка негова позиция, дава ѝ особен смисъл. Каквато и нелепица да изкаже, тя придобива „политическа истинност“, защото е изказана от президентската институция.

Защо Радев не пожела „смяна на системата“, докато беше генерал от ВВС? Подобно действие тогава щеше ясно да се определи като военен преврат. Сега звучи далеч по-меко „граждани се борят с мафията“.

Склонността на Радев към екстремно поведение е истински опасна и представлява избухване на форма на психическо задържане у един човек, обучаван за война. Радев никога няма да може да бъде нормален политик, защото показва неравновесие, склонност към радикализъм и безотговорност за последствията. Енергията му за риск се прехвърли в гражданския политически сектор, където рисковете трябва да се управляват и намаляват до нищожност, а не да се продуцират.

Поведението на Радев през последните няколко месеца показва, че той е напълно непригоден за упражняване на политическа власт. На този човек може да му хрумне всичко по всяко време и той да го въведе за легитимация през президентската трибуна. Неуправляемата глупост, маскирана с добри намерения, създава екстремизъм в политиката.

На кого му трябват преврати? Да се яви на изборите, да ги спечели и да управлява. Корнелия въведе нестабилен човек във властта, без политическа подготовка, със силно задържане на дълбоки психически напрежения, с изкривена емоционална дължина на вълната, с тежка болезнена зависимост от ограничената си жена, с нисък хоризонт за реалните бъдещи процеси, с шизофренна незаинтересованост от последствията, предизвикани от неговите действия. Така правят лудите - подпалват сградата и чакат полицията и пожарната да дойдат, за да могат да си поговорят, да бъдат в центъра на бедствието, че им е скучно и нямат значение.