Ангелина Летникова: Аз НЕ съм Кирил Петков и не ме е страх

От Фейсбук профила на Ангелина Летникова

Кирил Петков застана по време на протестите преди време с надписа „Аз съм Кирил Петков и не ме е страх“. А сега ще ви кажа кого наистина не го е страх.

Не я е страх моята транс приятелка Ко, която излезе от огражденията на София Прайд, за да се прибере с такси и с Виктор я изпратихме изпод крясъците на озверяла глутница тийнове, които ѝ изкряскаха, че била ******

Не я е страх драг кралицата Петра Клеопетра, която in full drag излезе да изпрати Ко.

Не го е страх момичето, на което от прозореца ѝ смъкнали знамето на мира в цветовете на дъгата и ѝ метнали кучешко лайно в апартамента.

Не ги е страх двойката момичета, едното от които било с брокат и нацист ѝ се изплюл право в лицето.

Не ги е страх четирите момичета, без отличителни дрехи или дъги между метро станция „Хаджи Димитър“ и „Сухата река“, които са били замеряни с камъни от момченца в черно с качулки и маски.

Не ме е страх и мен. Аз, която пропътувах цялото разстояние от Кьолн до тук с риск за физическата си сигурност, а също и психическата такава, ако трябва да съм честна.

Добре. Признавам. В някои мигове всички ни е било страх. Защото това са реални истории около София Прайд, си мислите. Не. Това е ежедневието по софийските улици. И макар и да ни е било страх, излязохме.

Но на фона на надигащото се насилие в София, на фона на вълната от нацизъм, на фона на побоищата и нападенията, за които научаваме толкова често, да си затвориш очите като политик, да се престориш, че няма нищо, че няма проблем, да се наричаш „Промяната“, да твърдиш, че си „евроатлантик“, да се кичиш с лаврите на някаква популистка идея, че ти ще спасиш България, но да не ти пука за същите тези граждани на България, е страхливо. Истински страхливо. Защото ти си хетеро мъж в привилегирована с позиция с власт. И ти винаги ще влезеш в НС по един или друг начин.

А моите куиър приятели винаги ще влязат в болница или РПУ по един или друг начин. Впрочем, това важи и за хетеро приятелите ми, които по един или по друг параграф нещо някому не са симпатични.

Не знам как и Асен Василев не го беше срам да се ослуша. Точно пък той. Не знам как и за поредна година Христо Иванов се ослуша.

Срамно е. Срамно да ни бият, нападат, плюят, да ни хвърлят лайна през прозорците, да мятат камъни срещу нас, а тези няколко хетеро чичковци с власт, да не могат да се сетят, че с физическото си присъствие на прайда щяха да покажат, че не ги е страх. Но ги е страх.

За проценти и сметки ставало дума.

Аз ви говоря за човешки животи.

За гласове ставало дума.

Аз ви говоря за гласовете в тези тела, които крещят: Помощ! Нападнаха ме!

Кирил Петков го е страх.

Христо Иванов го е страх.

Асен Василев го е страх.

Атанас Атанасов го е страх.

Нас, куиър хората, макар и да ни беше малко или много страх, дойдохме на София Прайд. Същото направиха и нашите истински и автентични съюзници. Така както трябва и да бъде.

Защото проклета да бъда и да се отвори земята да ме погълне вътре в себе си, ако допусна страхът ми да ме управлява, когато животите на куиър хората са заложени на карта заедно с бъдещето на България заплашено от проруската пропаганда и надигащия се нацизъм.