Антон Тодоров: Синът на кадрови офицер от РУМНО и внук на шумкари оглавява кабинета на Румен Радев

Възможно ли е син на хитлеристки полковник от Абвера да получи място в президентския екип в Германия?
Антон Тодоров за Faktor.bg

Още в нощта след втория тур на президентските избори си позволих в една от телевизиите, в която бях поканен да коментирам резултатите да кажа, че БСП и компания извършиха класическо „тричане“ на част от българите. Какво значи „тричане“ ли? Този безсърдечен ритуал съществува в Странджа от векове, нарича се още „церене“ (лекуване) на кучетата от бяс. Изпълнява се от ергените и мъжете, които връзват двойно въже с примка по средата на два дълги кола и в тази примка поставят кучето. Двата кола са приведени един към друг и допрени в горния си край; при рязкото им изправяне, кучето се завърта във въздуха с голяма скорост и накрая пада в предварително изкопан трап с вода (или в речен вир). Това правят в Странджанско с кучетата. В българската политика „Horny“ Нинова, пенсионираният военен Румен Радев с псевдоним „Решетников“, политическият свинепас от Пловдив и още няколко дузини изпечени трикаджиии извършиха подобен на горния ритуал. Не с куцета, а с част от иначе, уж много умните, интелигентни и проницателни българчета.

БСП и компания тричаха българите,

както никой в Странджа никога не е тричал кучета. Тричаха ги, докато ги лекуваха от онова, което в БСП разпознават като „политически бяс“ – твърде дългата и в корена си рационална подкрепа на милион, че и отгоре българи за ГЕРБ и Борисов. Това беше нетърпимо здравомислие за рашките в Москва и за „местните руснаци“ в лицето на по-горе изброените човечета, от които някои дори в момента са руски граждани (например „Лахана“ от Пловдив). Месеци наред БСП и подопечните им ловци на души и тролове в сайтове, телевизии, радиа, вестници и т.н. обработваха чрез масирана и безсрамна пропаганда и лъжи големи групи българчета. Докато накрая ги доведоха до такова умопомрачение, че два милиона от тях бяха като хвърлени във вир тричани кучета – напълно лишени от здрав разум, напълно лишени от чувство за себесъхранение за себе си и ближните, напълно готови да бъдат превзети от стройните дивизии на ген. Решетников в (не)Българската социалистическа партия. Така или иначе

злото вече е сътворено

и връщане назад няма. Имаме си проруски сламен човек за президент и оттук-нататък да знаете, че ни чакат свирепи времена. Както се казва, свърши лошото и започва страшното. Защо мисля така ли? Защото моята разузнавателна структура вече разполага с подробна, много солидна, проверена и напълно автентична информация какви хора гласи за свои най-близки сътрудници лицето Румен Радев, известно с работния псевдоним „Решетников“.

Днес ще се запознаете с един от най-близките и важни хора в екипа на (не)българския президент. Става дума за журналиста Иво Христов.

Иво Христов

Кой е този човек и какъв е неговият произход? Иво Христов Петков е роден на 8 октомври 1970 г. в Истанбул. Защо пък там се питат българчетата и чакат отговор. Ето Ви отговора – защото по това време бащата на Иво Христов е вицеконсул в Генералното консулство на НРБ в Истанбул, отговарящ по културните въпроси. Това обаче е неговата длъжност за прикритие. Истинското занимание на Христо Христов е военното разузнаване. Той е

кадрови офицер от комунистическото военно разузнаване РУМНО

Но нека започна поред. Бащата на Иво Христов, Христо Петков Христов е роден на 29 март 1932 г. в с. Кормянско, което се намира в днешната община Севлиево. Баща му Петко Христов Петков, дядото на Иво, става член на БКП през октомври 1944 г., т.е. веднага след болшевишкия преврат. Братът на дядо му, Симеон Христов Петков, е ятак на Габровско-Севлиевския шумкарски отряд. Води се и политзатворник. Сестра им, Велка Христова Сърцанова пък е ятак на шумкарите-терористи от отряда „Чавдар“! От същия шумкарски сой е и майката на Иво Христов – Любка Христова, с която Христо Христов сключва брак през 1960 г. Баща й Иван Кафалиев през 1920 г. става член-основател на Българския комунистически младежки съюзв гимназията в Пирдоп. Взема участие в Септемврийския метеж през 1923 г. Активен шумкарин през периода 1941/44 г. в I-ва софийска военно-оперативна зона.Признат е за активен борец против фашизма и капитализма. Майка й – също. В дома на родителите й на ул.„Малуша“ 12 са се провеждали заседания на нелегалния Софийски областен комитет на БРП (комунисти)и щаба на I-ва военно-оперативна зона. В дома им са се укривали членове на ЦК на нелегалното Политбюро - просъветските терористи Христо Михайлов, Методи Шатаров, Лиляна Дмитрова, касапинът Владо Тричков, Боян Българанов, неграмотният хитрец от Правец Тодор Живков, масовият килър след 9 септември Георги Чанков, както и Здравко Георгиев – тогава началник-щаб на Първа Софийска въстаническа оперативна зона, а след 9 септември 1944 г. - началник на военното разузнаване на ГЩ на БНА (1948-1951), заместник-министър на отбраната, а в периода 1970-1976 г. е заместник-министър на вътрешните работи. Любка Христова, майката на Иво Христов, е завършила през 1957 г. Държавния икономически институт в Москва (Институт Бауман). След завръщането си в България за кратко работи като икономист в Министерството на леката промишленост, след което постъпва на работа в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, където 10 г. работи като

съветник в сектор „СССР“

След това се прехвърля в Държавно сдружение за българска книга и печат като гл. специалист в отдел „Международен“. Пълна болшевизация и съветизация, истински потрес дотук от профила на семейството на бъдещия, може би най-важен човек в екипа на Румен Радев. Чудно ли е тогава, че Решетников така умело успя да го пласира на иначе, много умните, интелигентни и много проницателни българчета!

Да видим какво се случва с бащата на Иво Христов - там нещата тепърва започват да стават интересни. След 9 септември 1944 г. във всички части на армията се изграждат политотдели, които поддържат тесни връзки със съответните комитети на БКП. За тяхната подготовка в принципите и постулатите на сталинизма през 1950 г. е открито Народно военно-политическо училище „Й. В. Сталин“, а през 1951 г. - и Военно-политическа академия. Бащата на бъдещия шеф на кабинета на Радев Иво Христов през 1951 г. завършва курс за политически офицери в същото училище, където е обучен да провежда сталинистката политика в армията. Веднага след завършването е назначен в БНА и 11 години служи на различни длъжности като партийно-политически работник. Достига да заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ) на батальон. Член е на БКП от 1953 г., многократно е избиран за секретар на партийното бюро и член на партийните комитети в различни поделения. В качеството си на такъв дори е избиран и за член на Градския комитет на БКП в Михайловград (дн. Монтана). През 1962 г. се ражда сестрата на Иво Христов, Мариета. Година по-късно баща им завършва задочно Юридическия факултет на Софийския университет „Кл. Охридски“. Междувременно в периода 1962-1964 г. Христо Христов завършва курс по турски език в школата на МВР „Г. Димитров“ в София.

От 19 октомври 1964 г. е приет на работа като кадрови офицер във военното разузнаване РУМНО – най-мракобесната и просъветска структура в комунистическа България. До 1966 г. е на прикритие като съветник в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. През 1967 г. е прехвърлен на прикритие в Министерството на външните работи с ранг III-ти секретар, като от юни 1967 г. е на работа в Генералното консулство на НРБ в Истанбул като вицеконсул, отговарящ по културните въпроси. Там на 8 октомври 1970 г. се ражда Иво Христов. Една година по-късно баща му Христо Христов прави стремителна кариера – става секретар с II-ри ранг, а няколко месеца по-късно вече е секретар с I-ви ранг. В резидентурата на РУМНО в Истанбул Христо Христов се подвизава

с псевдоним „Бояджиев“

Една година е и партиен секретар на първичната партийна организация там. Семейството му остава в Истанбул до 1972 г., когато през май Христов получава разпореждане да се върне в България. Човекът очевидно ще расте в двете кариери – тази на дипломат (прикритието) и втората, по-важната – на комунистически военен разунавач. И наистина, в периода 1 септември 1973 - 24 юни 1974 г. Христо Петков Христов е изпратен на 10-месечно обучение във Военно-дипломатическата академия на ГРУ на Съветската армия в Москва! Три години по-късно, през 1977 г., Хр. Христов отново пристига във Военно-дипломатическата академия на ГРУ на Съветската армия. Този път на специален курс за ръководни кадри! През 1978 г. вече е с ранг „съветник“ в МВнР. През декември 1984 г. Христо Петков Христов е изпратен в Посолството на НРБ в Брюксел като съветник по политическите въпроси.

Това е прикритието му. А по-важната му дейност е на резидент на РУМНО в Брюксел! Вече е полковник и в Разузнавателния пункт (РП) на РУМНО в Брюксел се подвизава с псевдоним „Дилянов“. Работи здраво срещу НАТО и ЕИО в полза на общата антинатовска и антимариканска политика на ГРУ и РУМНО. Вербува и ръководи агентура, провежда разузнавателни и активни мероприятия срещу НАТО. Мандатът му като резидент на комунистическото военно разузнаване продължава четири години – до август 1988 г . Уволнен е и зачислен в запаса със Заповед Р-03/21.03.1991 г.Днес неговият наследник Иво Христов е острието на атаката на Румен Радев „Решетников“ срещу всеобхватното икономическо и търговско споразумение (СЕТА) между Канада и ЕС. Радев каза, че щял да сезира Конституционния съд заради подкрепата на кабинета „Борисов“ за това споразумение, с което може да създаде гигантски напрежения и проблеми на страната и нацията в отношенията и с нашите стратегически съюзници.

Описах толкова дълго и подробно историята на Иво Христов и неговите родители, защото тя е като класика за 99 % от екипите на българските президенти в периода на прехода. Пълно е с всякакви щатни и нещатни сътрудници на тоталитарните служби, с техни производни, деца, внуци, скоро очаквам

да дойде колодата на правнуците им

И много моля, не досаждайте с глупавото и празно заявление, че той не можел да носи отговорност за баща си. Никой не говори, че той трябва да носи такава отговорност. Нещата са далеч по-сложни и ...морални. Мислите ли, че е възможно син на хитлеристки полковник от Абвера да получи място в президентския екип в Германия например? Не, нали? Когато Арнолд Шварценегер се кандидатира за губернатор на Калифорния през 2003 г. излезе информация от австрийските архиви, че неговият баща Густав Шварценегер е бил член на национал-социалистическата партия от 1938 г. После Асошиейтед прес доказа, че година по-късно бащата на актьора става и щурмовак в СА, факт, който за малко да го препъне по пътя към губернаторския пост. Но в САЩ никой не започна да мърмори, че някакви много злобни хора, хейтъри, са вдигнали мерника на Арни. Напротив, изследването на произхода и миналото на кандидатите за публични постове там се разбира като много важно и отговорно задължение на медиите. Писал съм го, ще го напиша отново – идеята на проучването на биографиите на публичните лица има една много значима цел. И тя е на базата на събраната информация и анализа й със специфичните инструменти на биографичното изследване да се открият потенциални неприемливи или съмнителни „заложби“ за публичната функция, която иска да изпълнява съответното лице. Тук туземното население обикновено е възмутено от подобен интерес. Защо тогава непрекъснато се оказва изненадано от поведението и решенията на „любимците“ си, но винаги, след като е гласувало безпаметно за тях? Колко е прав Джордж Бърнард Шоу, който беше отбелязал някъде, че демокрацията е най-справедливата система – никога не дава управление по-добро от това, което избирателите заслужават.