Архивите говорят: Коя е Мария Капон и каква е връзката ѝ с Арман Бабикян

Завърналата се в парламента Мария Капон крие пикантно политическо минало, пише ПИК, позовавайки се на блога на покойния Христо Марков – депутат от Седмото Велико Народно събрание и от 36-то Народно събрание, където е секретар на парламентарната група на СДС.

В блога си през 2013 г. Христо Марков пише:

„Доста приятели са се чудили защо се фиксирам в биологичното творение Мара Мисса. И пред всички съм твърдял, че не го правя по каквито и да лични причини, завист или не дай Боже – озлобление. Понякога човек има нужда от идеална кауза, от мисия сред гражданското общество, пред сънародниците, ако щете, колкото и високопарно да звучи, защото познавайки раблезианската героиня на политическия естаблишмънт съм убеден, че е ОПАСНА, твърде опасна за обществото.

Тя е ерзац в политиката, в бизнеса, в контактите си с хората, но най-страшното е, че с дебелоочие шества из политиката и си мисли, не, убедена е, че с пари и наглост ще е „ПредставителЯТ на народа” /неин слоган на плакатите на РЗС от последните парламентарни избори./. Това изчадие на лъжата обявява без да ѝ пука кампания „чисти ръце”, докато официално декларира, че е изхарчила 0 /нула/ лева на изборите за Европарламента от коалиция „Напред” /ВМРО, Гергьовден, Ковачки и Мисса/, а малко по-късно става кандидат на РЗС, прави най-скъпата рекламна кампания и декларира пред Сметната палата … дарение само от 5 000 лв. за Яне Янев. Пак с „чистите си ръчички” пише донос до ДАНС за връзка на Бойко Борисов със Сретен Йосич, инициира нарочна комисия в парламента, а после се врътва наопаки.

А това „Мисса“ се роди от любовника ѝ Арман Бабикян, когато в предаването на доносника на ДС Иван Гарелов „Вот на доверие“ я обяви за „Мис парламент“ през 2005 г. И тя си повярва, че е някаква „Мисс“, въпреки чувствителното надхвърляне на 100-те кила, които носи на снагата си, реципрочни на наглостта и безчувствителността ѝ.

През 2008 г., пътувайки по партийните дела на Мара Мисса, до Сливен загива в жестока катастрофа 22-годишният син на областната и координаторка Надя Вълкова, самата Вълкова е с разбит череп и прекарва 20 дни в кома, а героинята Капон-Мисса обещава на болницата реанимационно легло, прави си реклама и, разбира се – излъгва. Дори не отива на погребението на момчето, а след това няма сурат да се обади на майката за чисто човешко съжаление и съболезнования. В замяна с любовника си Бабикян се хвалят в Интернет, че карали членския внос от Сливен с „Опел” – толкова ги обичали хората! Пълна и неспасяема гнус, нали?!

Така без свян и срам се изгаври със семейството си пред личния си биограф Исаак Гонзес в „Стандарт” и обяви, че баща ѝ бил член на ДП на … 5 години, а самата тя членувала в нелегална организация преди 1989 г. Членувала, но в … комунистическа организация, както ще видите нататък. За екстрапулиране на туловището в политиката няма баща и майка, няма свян, няма и помен от разкаяние. Здраво прегърнала комсомолските поръчения още във френската паралелка на пловдивската езикова гимназия и популярна като Мичето Кремвирша /и това ще разкажа по-подир/. Иде реч за нейна безсрамна демонстрация пред съученички на една комсомолска бригада, след като се е завърнала от Мароко.

И нататък. Фирмата „Фернет” – Лайпциг, Германия дарява на Международен панаир-Пловдив изложбена конструкция, складирана в специално помещение на площ от … 1 000 кв. м. За нея отговаря отдела, дето работи г-ца Филева, по-късно Капон. Скоро след това се създава фирмата „Фернет-България” със 100% частен капитал и конструкцията … става собственост на другарката с „чистите ръце” чрез врътката по линия на „Фернет-Германия”, партньорство и „предаване” на дарението!

По времето на комунистическия директор Калудов природното творение Мара става началник на отдел „нови технологии”, към който е същата лайпцигска конструкция – светкавична кариера, за която ще стане дума по-сетне в стил „Калинка Илиева”. „Подаръкът” за милиони е физически на склад в палата № 20 на панаира и мистериозно изчезва с напускането на другарката Капон-Филева. За делото в комисията по конкуренция, как служебните и ангажименти към държавната фирма прерастват в изцяло частна собственост и моето участие ще разказвам допълнително. Ей така се прави международен бизнес с ливади в Чепеларе, драги читатели!

Днес ви предлагам няколко документа, публикувани официално във в-к „Пловдивски университет” в бр. 1/81/, от 17.01.1990 г., който отдавна е библиографска рядкост /течението е иззето от библиотеките ?!/, но информационна агенция „Торос” притежава оригинала, разбира се. На трета страница четем важното съобщение, че на 21.12.1989 г. в младежки дом „Йорданка Николова”-Пловдив се е провело събрание на Комсомолската организация към Пловдивския университет „П. Хилендарски” и е избрано ръководство на Димитровския комунистически младежки съюз/ДКМС/ в състав: „Секретар Атанас Кабаджов, организационен секретар – Иванка Ефтимова и членове: Величка Колева, Петър Желев, Петър Христозов, Мария Филева – II курс, инженерна физика и Рангел Бръмбаров”.

Познахте ли кандидат-президентката?! Да, да, другарката Филева и бъдещата „демократка” Капон. Краят на 1989 г. е красивото време на вдъхновените митинги, хепънинги, протести, живи вериги и надежди, младите хора на България бяха по улиците и проклетисваха комунизма и ДКМС, а в очите им светеше увереност, радост и вяра. В същото време другарката Филева-Капон е запленена от идеите на комунизма и се тътрузи в ръководството на ДКМС, чийто окръжен председател е… Жан Виденов.

След години тя без срам ще изповяда: „Посрещнах 10.11.1989 г. въодушевена на улицата с приятели, радвах се, че комунизмът си отива безвъзвратно, бях опиянена” Поредната нагла ЛЪЖА – радвала се на дядо си на партенките, опиянена е от кюлотите на баба си! А студентският лидер Емо Кошлуков я слуша и може би – вярва?! В барековата „тв 7“ и сръбската интернационалистка Кулезич и тя... Тогавашни нейни колеги си спомнят: „Мария по цял ден търчеше да организира „реформирането” на ДКМС, беше от малкото в Университета, които носеха значка на ДКМС и червено шалче.”

Комунистическият плам на другарката Мария Филева стряска дори правоверните комсомолци и дъртите комунисти. Ето как - Извлечение от протокол от събрание на Университетската комсомолска организация „Ал. Димитров – Сашо” при ДКМС в ПУ „П. Хилендарски”, проведено на 26.12.1989 г.: „… По т. 1 се даде думата на другарката Мария Филева, втори курс, инженерна физика, която направи своето предложение за създаване на федерация на младежките комунистически движения /ФМКД/, която да включва следните асоциации: младежка комунистическа академична асоциация, средношколска комунистическа асоциация, комунистическа асоциация на селската младеж и да се замени ДКМС с ФМКД, в която да бъдат приемани комунисти – партийни членове и комунисти – безпартийни на възраст до 30 г., решени да работят за просперитет на нашето общество от марксистко-ленински позиции в тясно единство с БКП.

По предложението на др. Филева взеха думата другарите Милко Матеев – партиен секретар на физическия факултет, Христо Полизов – член на Бюрото но БКП, Атанас Кабаджов – секретар на ДКМС в Университета и гостът Жан Виденов. Предложението на др. Филева бе прието с единодушие и като „Призив-декларация” изпратено до ЦК на ДКМС за предстоящия конгрес на организацията на 24.02.1990 г.”
Уважаеми читатели, къде останаха приказките на Мичето/както я наричат роднините/, че „и аз като баба, дядо, майка и татко – съм потомствен демократ” като четем излиянията за „федерация на младежките комунистически движения” и не е ли това гавра с родовата памет – решете сами. Аз нямам сили пред ЛЪЖАТА на Мичето.

Лелеяната от младата другарка Филева Федерация на младежките комунистически движения не се учредява за ужас на комсомолката, но пък и остават високопарните обществени фалцети. Откак се отърка в политиката тя не спира да се представя като „професионален политик“. Разбира се, участва във всички възможни избори, харчи с широка ръка куп пари, но резултатите ѝ все клонят къмто статистическата нула.
А помните ли как ДС и БКП запалиха страната с крайни ксенофобски и националистически протести срещу връщането на имената на българските мюсюлмани в началото на 1990 г.? На 29.12.1989 г. се взима решението, но веднага Георги Танев /първи секретар на ОК на БКП-Кърджали/, подпомогнат от структурите на ДС /ще създадат ОКЗНИ/ с основни представители Минчо Минчев, Гинчо Павлов и Георги Първанов, организират из цялата страна протестни митинги с основни лозунги „България за българите”, „С турски имена в Турция”, „Позор за продажниците на България”.

И тръгнаха едни яростни протести из големите градове, шествия, авто-колони, заклинания в краен национализъм и саморазправи. Стигнаха и до Пловдив, но младата опозиция организирахме митинг на 4.01.1990г. в защита на „основните човешки права, включително изборът на име”. Оратори бяха легендарните правозащитници Отец Димитър Амбарев и Хасан Бялков. Комунистите направиха контра-протест на стълбите на пощата и крещяха като обезумели срещу възстановяване имената на българските турци. После се преместиха пред общината. Разгледайте снимката от вестника. На нея вдясно се вижда младо момиче с раззината от гняв уста и вдигната ръка в хитлеристки поздрав. Пред младата революционерка е Милена Калудова /партиен секретар на ПУ, съпруга на ген. Калудов – всемогъщ шеф на милицията в Пловдив/. Плакатите са симптоматични за онова време: „България – единна и неделима!” и „Българите - в България, Турците - в Турция!”.

Коя е мислите гневната 21-годишна дама, демонстрираща крайна ксенофобия, омраза и злоба? Касимчо, Корманчо, да не сте в коалиция с нея? А, какво ще кажете?! Иначе тя се пъне по медиите за „дългосрочен проект на етническа търпимост и такт с европейската народна партия”, тя ще ви ИЗЛЪЖЕ драги, като дърта циганка ще ви излъже. Бир текмил, както казват. Касиме, г-н Дал, когато на 4.01.1990 г. учредявахте ДПС, младата комунистка другарката Мария Филева на същата дата се гневеше на пловдивския площад срещу етноса ви и искаше да си ходите в Турция! Ама то си е ваша работа, ако искате – вярвайте ѝ… Май на това му викахте мазмантийство?

Според документите и публикациите през 1990 г. г-цата Филева е втори курс инженерна физика в ПУ, а през пролетта на 1993 г. ходатайствахме с баща и пред директора Кръстьо Сотиров да я назначи на работа в Пловдивския международен панаир. Сега твърди, че завършила университета Ludwig-Maximilians-Universitдt (LMU) Munchen, но тогава не представи никаква диплома, нямаше Максимилиан, нямаше Лудвиг. И въобще, как се завършва престижен университет за 1.5 г.?! След дълго издирване донесе в личен състав на панаира диплома на задочник от Пловдивския университет, мюнхенското образование се появи след 2000 г., а като депутат твърдеше, че „прескачала” до Харвард, прелитала през океана да специализира управление на кризи. Може и така да е, но в тези срокове май става дума за краткотрайни спец-курсове или за казус „Калинка Илиева”. Ще ви занимаваме тепърва с академично битие на биологичния експеримент.

От кариерата и в Пловдивския панаир датира и близкото, най-сърдечно приятелство на Мисса с директора Калудов, племенник на вече споменатото комунистическо семейство Калудови – генерал и партийна секретарка, то и по негово време се „изпари” лайпцигската конструкция в посока „Фернет-България”. Днес Мара Мисса ни облива с красиви приказки за „справедливост, чисти ръце, европейски път, антикомунизъм, традиционна десница” и един куп ЛЪЖИ, на които само тя си вярва… Разгледайте пак снимките от тъмно червения вестник „Пловдивски университет”, помислете що за екземпляр имаме насреща си и пак „ВЕРВАЙТЕ”, ако искате, драги читатели.
Аз мисля, че тя е опасна за обществото, разболява го с лъжи, както го ерозираше с комунистическите си видения не толкова отдавна. Просто става дума за класически политически измамник, самозабравил се от богатство и непомерна наглост.“