„Българско лято“ или „Куково лято“?

Имаме „задгранични дисиденти“ – чакаме „задгранично“ правителство

Иван Михайлов, Breaking.bg

България вече е в „революционна ситуация“, народът тръпне от благата вест за раждането на новата партия на Васил Божков-Черепа, наречена „Българско лято“. Аналогията е ясна-чакаме революцията на божковците през това лято, а „Българската пролет“ вече е заета от бившия служител на Първо главно управление на ДС Велизар Енчев.

Сагата „Черепа общува с народа“ в социалните мрежи от Дубай вече добива комични размери. След като направи „референдум“ за акциите на футболния „Левски“, гаврейки се с привържениците на 106-годишния клуб, сега Божков мина във фаза „народен трибун“, който получава с допитване името на партията си.

Като четеш словоизлиянията на беглеца от Дубай се натрапват аналогии с човекомразеца и масов убиец Владимир Улянов-Ленин. Дворянинът Ленин, който през живота си нищо не е работил, се бори с руската империя първо от Мюнхен, после от кафенетата и кръчмите в Женева. Пари за охолния живот в изгнание той получава от революционери като Джугашвили-Сталин, които обират банки, рекетират и убиват търговци.

Според собственото си признание Васил Божков е „дисидент“ и жертва на комунистическия режим от преди 10 ноември 1989 г. Или поне така обяснява криминалните си регистрации от това време. Според неговите противници Черепа е обикновен комарджия от „Магурата“ и единственото общо между него и истинските дисиденти от „Екогласност“ е, че е играл комар в градинката на „Кристал“.

Със заявката си за партия Божков се изявява като новия Ленин, който се бори срещу „хунтата“ в България от луксозния си оазис в Дубай. „Задграничният дисидент“, пак според собствените му признания, се издържа от „приятели“. Няма свидетели, които да са видели Божков да рови в кофите за боклук в емирствата.

Злите езици твърдят, че поддръжката и „гърба“ на Черепа е секретният сътрудник на 5-ти отдел на Управлението за научно-техническо разузнаване на Държавна сигурност Георги Попов, с агентурния псевдоним „Китин“. Попов е дясната ръка на Божков.

Близките връзки на „дисидента от Дубай“ с Държавна сигурност не се изчерпват само с Попов. Директор на фондацията му за антично изкуство „Тракия“ е Кирил Христосков.

Христосков е бивш оперативен работник в отдел „Контраразузнавателно обезпечаване на културно-историческото наследство“ в Шесто управление на Държавна сигурност. След 10 ноември 1989 г. е началник на отдел „Защита на културно-историческото наследство“ в НСБОП, пенсиониран като полковник. Зам.-председател на Съюза на колекционерите в България и шеф на Фондация „Тракия“ на Васил Божков. Как един оперативен работник срещу иманярите се превръща в такъв, не е трудно да се сетите.

Предполагам, че Попов, Христосков и други бивши ченгета на „хранилка“ ще са първите членове на партията на Черепа.

Радващото е, че Божков не е сам като задграничен дисидент. Приглася му друг беглец и „жертва на режима“ – Цветан Василев, който от шест години се бори срещу „хунтата“ от луксозен хотел в Белград. Нищо, че преди 2014 година Василев почти командваше държавата, а трезорът му бе натъпкан с пари от сметките на държавни предприятия.

Преди пет дни Василев обяви, че иска да бъде премиер. Шест години остава неясно как босът на фалиралата КТБ се издържа самотен в сръбската столица, след като твърди, че целият му бизнес е заграбен и унищожен от враговете му.

И той като Божков сигурно се издържа от приятели. Според различни публикации в медиите Цветан Василев е бил в близки отношения с различни ръководни фактори от ДС като Димитър Иванов-Митьо Гестапото, началник на Шести отдел на Шесто управление. Изгнаникът Цветан Василев напомня на редица национални предатели, предимно комунисти и земеделци, които забягват в тогавашна Югославия след преврата на 9 юни 1923 година. Те се вихрят по белградските кръчми на издръжка на Коминтерна и кроят как да свалят българското правителство на щиковете на сръбската армия. През Белград е внесен експлозивът за чудовищния атентат в църквата „Света Неделя“, оттам тръгват разбойническите чети, които сеят червен терор в България.

Общото между Черепа и Василев е, че обещават големи корупционни разкрития, но не искат да се върнат в България и да ги разкажат на съда. Задоволяват се само с приказки, бели книги, комикси и словоизлияния в социалните мрежи.

Василев се поизчерпа през последните години и беше замлъкнал от липса на медийно внимание. Изпълненията на Божков го вдъхновиха да поиска да управлява страната. Как ще се разберат с Черепа, не знам. Може би Божков ще се задоволи само с поста министър на културата и антиките.

Двамата „задгранични дисиденти“ могат да се сетят за друг един ветеран от дълго изгнание от родината, отломка нищожна от славен народ мъченик. Става дума за бившия банкер Иван Китов, син на Велин Китов дългогодишен работник в апарата на ЦК на БКП.

Китов, собственик на петричката „Бизнесбанка“ и „Кристалбанк“-Мадан, изчезна от България през лятото на 1997 година часове преди да бъде арестуван. Той бе разследван за източването на близо 9 милиона евро от двете банки. След 18-години съдебни перипетии той получи окончателно 6 години затвор за присвояване на 39 милиона лева от вложителите в двете банки. Това да ви е познато?

Вероятно с тези пари Иван Китов живее необезпокояван в Коста Рика от години, нищо, че продължава да фигурира в масивите на Интерпол като издирван с червена бюлетина. Китов, като и Божков, бе задържан в столицата на латиноамериканската република Сан Хосе през 2005 година.

Там се подвизавал под името Джак Хасел Босман Петрова. Но после бе освободен, а екстрадицията му в България се провали. Преди 6 години Китов даде пространно интервю по скайп за българска медия срещу Бойко Борисов, който като главен секретар на МВР го мразел. Китов даде и ценни съвети за правене на бизнес и развиване на българската икономика. И той се оказа „дисидент“.

В сравнение с ветерана Китов, Божков и Цветан Василев са направо аматьори.

Имаме вече „революционна обстановка“, имаме „задгранични дисиденти“, които искат да свалят „хунтата“ и да освободят българите от робството. И да станат премиери, минимум.

Какво да очакваме от обещаното ни „Българско лято“?

Може би създаване на „задгранично правителство“ със седалище в Дубай. Към клетите изгнаници могат да се прибавят и „вътрешни дисиденти“ като Иво Прокопиев, с баща и майка „дисиденти“ от УБО-ДС.

Прокопиев веднъж вече беше „задграничен дисидент“, като избяга със семейството си в Сингапур през 2009 година, защото „олигарси“ щели да го убиват. Нищо, че по това време Прокопиев имаше половината министри в кабинета на Борисов, а малко по-късно и президент.

По-късно стана ясно, че беглецът в Сингапур е посочил като поръчител на убийството си…Цветан Василев. Тежка е съдбата и неведоми са пътищата на новите ни дисиденти. Ако тези са революционерите, спокойно можем да кажем, че вместо „Българско лято“ ще има „Куково лято“. Или както казваше навремето един: Егати държавата, щом аз ѝ бях вицепремиер.