„Без черни“: Расовият подбор при бягство от Украйна

От Фейсбук профила на журналиста Явор Дачков

По една голяма телевизия днес гледах репортаж за проблемите на домашните любимци при бежанската вълна от Украйна в Полша. Даже имаше една българска доброволка, която да помага на кученцата. Българският репортер в Медика, село на полско-украинската граница бе избрал да ни покаже казуса с домашните любимци, в който всъщност нямаше казус, но отне минута и трийсет в прайм тайма по централните новини. Неговите френски колеги от репортажа, който публикуваме тук видяха друго в същото село Медика: “Пускаха първо жените и децата, което е нормално”, разказва Стефан, който работел като пътен инженер в Украйна. Тръгнал от Киев в 6 часа сутринта миналата събота и се надявал да хване първия влак с приятелите си, преди се отърсил от очакванията си на перона на гарата. “Отстрани имаше много африкански жени с децата си, които никой не пускаше отпред, за разлика от украинките. Изведнъж полицаите ни избутаха назад. Един от тях ме удари с пушката си”, добавя камерунецът, показвайки кръста си. Той все още не знаел, че подобни сцени ще бъдат само малка част от отношението, което ще имат към тях някои украински войници до пристигането му в Полша.Даваха храна на украинците, но не и на нас”

Не е нужно да търсим много далеч, за да открием сходни свидетелства. На няколко метра от Стефан група от четирима непалци разказва за пътуването си в ада. “Просто е, от едната страна има опашка от украинци, а от другата опашка на чужденците. От едната страна ги оставят на спокойствие, а от другата ни третираха като животни”, възкликва Падма, млада непалка, която учела медицина в Украйна. Подобно на нея, десетки хиляди чуждестранни студенти, идващи главно от Мароко, Египет, Индия или някои страни от Субсахарска Африка, пребивават в източноевропейската държава. Много от тях вече са част от 280 хил. изгнаници, които вече стигнаха до Полша след началото на конфликта. Непалката не може да се успокои. Приятелите ѝ са изпуснали влака четири пъти, “защото са качвали само украинци в него”, казва тя. Чакали общо 24 часа, преди да успеят да се качат в един вагон. “Бяхме като маймуни”, добавя младата жена, обяснявайки, че се оказала блокирани на няколко километра от Полша след пътуването си с влак. “Даваха храна на украинците, но не и на нас”. Един от приятелите ѝ я прекъсва с викове: “Дори им предложихме пари! Но казаха, че нищо не е останало”. След 36 часа без храна, групата най-накрая била посрещната от полската полиция, с вода и храна. “Те се държаха добре с нас”, добавя Падма. “Начинът, по който ни говореха нямаше нищо общо”, казва Милан, друг непалец. Но дори от полска страна, приемът им бил доста по-студен, в сравнение с този на украинците. “Ако извадиш телефона за да снимаш, те (украинските войници - б.а.) полудяват, заплашват те да не показваш какво се случва. Искахме да снимаме, да покажем, когато ни казаха: “без черни”, обяснява Блез, студент от Кот д’Ивоар, който прекарал шест години в Украйна. Мъжът едва върви. “Вижте походката ни! Прекарахме дни наред прави, на опашката, без да можем да легнем. Докато с украинците се държаха по-добре”, подхвърля няколко метра по-нататък Рохит, индийски гражданин, който се топли близо до запален огън."