Биволъ през 2016 г.: РБ помага на Доган да заграби и пристанище до сарая

Пристанището край сарая на Доган в Росенец не е негово. То е държавно пристанище – изключителна държавна собственост. Доган не е доволен. Той иска пристанището изключително за него си. Държавата решава, че това не е пристанище, а “съоръжение” – кейова стена, мостик, циментова ограда. Държавата дава на Доган имота и съоръженията без пари. Безвъзмездно, пише Биволъ през 2016 година.

Това става ясно от последното развитие на сагата около “Догансарай”, след като Биволъ изиска по ЗДОИ документи за имотите, достъпът до които е възпрепятстван и се охранява от “службите”.

На 23.08.2016 областният управител на Бургас Вълчо Чолаков, който е от СДС и квотата на Реформаторския блок е одобрил с писмо 60-00-119 искане за …. заличаване на имота с пристанището, който в момента е изключителна държавна собственост.

Искането е във връзка с проект за изменение на кадастралната карта подаден от собствениците на съседни имоти, за да се присъедини част от пристанището към имота на Сарая, а останалата част да се отпише от кадастралната карта като съоръжение.

В края на писмото, с което одобрява промените, Вълчо Чолаков е посъветвал ищците да подадат искане за отписване на имота от актовите книги като изключителна държавна собственост. Те са спазили указанията на Чолаков и искането е внесено в областната администрация на 31.08.2016.

Биволъ се свързва с Чолаков, който обещава, че ще провери внимателно цялата документация преди да се произнесе за отписването на държавното пристанище и прехвърлянето му във владение на “Хермес солар” – фирмата от обръчите на Доган, която построи Сарая с невърнат фалшив кредит от КТБ за 20 милиона лева, рефинансиран от ПИБ.

Открит е въпросът защо след като е актувал имота като изключителна държавна собственост на 12.07.2016 г. областният е решил, че той не е нужен на държавата и може да се хариже на Доган месец по-късно. Защо държавният служител Вълчо Чолаков не работи и не защитава публичния обществен и на държавата интерес, а олигархичната полза, пише още Биволъ.

Няма пристанище, няма проблем

В доводите за отписване на имота като държавна собственост се навежда аргументът, че той фактически не бил пристанище. Това е абсолютна лъжа, защото кейовата стена беше построена преди повече от 40 г. от държавата, за да служи за яхтено пристанище на яхтения клуб на НХК. Искането за отписване на пристанището е постъпило от фирмата “Стрейтлайн” (свързана с Валентин Златев), която е приватизирала на безценица имотите на Лукойл Нефтохим в парк Росенец, преди да продаде една част от тях на фирмата на Доган “Хермес солар”. Според “Стрейтлайн” тя придобила имот, който от три страни граничи с море и там е нямало никакъв държавен имот. Напълно се пренебрегва и фактът, че бреговата линия е изцяло изключителна държавна собственост. Според логиката и метода за подаряването на бившето яхтено пристанище на НХК на Доган, се проправя пътечка за бъдещо подобно подаряване на цялото нефтопристанище на ЛукОЙЛ. Казусите са напълно аналогични и нищо няма да попречи в бъдеще да се подходи по същия начин и за кейовата стена на нефтопристанището!

“Наистина, предназначението на имота е за пристанище, но обектът не попада в категорията на пристанищата и не се стопанисва като такова.” – обяснява за Биволъ ИА Морска Администрация.

“Действително, в кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас е записано, че поземлен имот с идентификатор 07079.831.93 е с начин на трайно ползване “за пристанище”. Но в Регистъра на пристанищата на Република България няма вписано пристанище, чиято територия да включва този имот. Това означава, че на това място няма създадени организационни условия за обслужване на кораби. Не се предоставят никакви пристанищни услуги, в т.ч. снабдяването им с вода, електрическа енергия или гориво, приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност.”

Проблем е обаче, че поради свободния статут на кея там могат да дойдат и навлеци, които да претендират, че имотът е държавен.

С благословията на Областния реформатор този пропуск ще бъде своевременно и дисциплинирано отстранен и имотът ще стане напълно недостъпен за външни лица. За това особено се грижи и кметът на Бургас Димитър Николов, който освен, че разреши незаконния строеж, вече година след построяването на Сарая държи затворен общинския път с бариера, под претекст, че имало строителни работи и достъпът на публиката трябва да е ограничен, за да не се случат производствени инциденти. Това положение може да продължава безкрайно във времето, докато обектът не получи акт 16.