Бивш реформатор: Триото стана политически фактор по допущение и поради груба политическа грешка на ДБ

От профила във Фейсбук на Борис Станимиров - автор в дясната платформа „Консерваторъ“

Възмущението от „Отровното трио“ е лицемерно. Няколко пъти подред това лято писах, че ДБ трябва да „яхне“ протеста и да го превърне в политически трамплин за изборно представяне. Това им се полагаше по време, по логика и по право, защото акцията на Христо Иванов в Росенец беше истинския повод за началото на протестите (първият протест беше насрочен на следващия ден). Второ, и по-важно, избирателите, привържениците и активистите на ДБ бяха основното ядро на присъствие на тези протести. Останалите групи бяха на моменти по-кресливи, медийно отразени, но безспорно по-малобройни.

Нищо от това не се случи. Още първия ден „Триото“ прежени Христо и направи събитие в часа, обявен от него, като измести фокуса от Росенец към Президентството. И вместо ДБ да отстои СВОЯТА политическа атака към управлението, тя смутено се логна в събитието на дошлите от нищото трима, започна да кокетничи с тях, да се сгъва пред призивите им да не се политизира и да припява на лозунгите за единодействие. Не получи дори микрофона, за да изговори примирението си, а го правеше пред Фейсбук. По този начин „Триото“ беше легитимирано, то се превърна в истинско лице на протеста и облъчва публиката всяка вечер сто дни подред - като Шоуто на Слави, само че по-кратко, но пък в централните новини.

Триото стана политически фактор по допущение и поради груба политическа грешка на ДБ - загуба  на инициатива, пропиляване на време, липса на лидерство. Членовете и активистите на ДБ станаха фон, миманс за изгрявянето на тези дошли от нищото „звезди“, вместо на своите собствени лидери. И след като зорлем направи от тези хора герои, защо им се сърдиш, като търсят свой политически път? И днес ще - не ще, ДБ ще се съобразява с последствията от тази своя грешка. Все още има всички шансове да се справи добре, стига да я преодолее.

Призивът „нека не се караме, а да събираме подкрепа всеки за себе си и после след изборите да си сътрудничим по отделни теми“ е абсурден! Той показва, че тежката грешка от първия ден не е разбрана. Поредната пропиляна енергия. Политиката е конкуренция. Когато кажеш на хората, че е приемливо да гласуват за твоите конкуренти, всъщност им казваш, че могат и без теб. Все едно шефът на Кока кола да каже, че не е важно дали ще избереш Кока кола или Пепси, важното е да се освежиш с нещо газирано и студено...

Всяко политическо решение може да е валидно и да бъде аргументирано - и като коалиция преди, и като съюз след изборите. И всеки един вариант ще  изгуби едни, но вероятно ще спечели други поддръжници. Отказът да се състезаваш, да поставиш граница между себе си и конкурентите, обаче, със сигурност само ще пилее подкрепа.