Блъскане върху циментови плочки може да завърши и със смърт. Може просто да застанеш пред вратата...

От Фейсбук профила на Любо Данков

Има нещо милиони пъти по-страшно и от бабаитлъка на служителя на НСО, който блъсна Колтуклиева, както и от травмите ѝ. Това е робската психика в мнозина наши сънародници, които се впуснаха да пишат коментари под публикациите, колко нормално било поведението му и как така правели в САЩ.

Ако ви възбужда да ви блъскат и бият – чемодан – вокзал – США. Тук не е Вашингтон! Нали няма да внесем всички порядки оттам? Че гледам, някакви хора там си слагат палатки на булевардите и лежат напикани и дрогирани до смърт по тротоарите.

Шефката на парламента – Михаела, е едно изрусено момиче от село. Тя не ви е господар, точно обратното – тя и всички останали, дето щъкат в парламента и по министерствата, са ваши служители. Вие не сте роби от тръстикова плантация, та да ви блъска така някой, ако дръзнете да се доближите до „богоизбраните“.

В конкретния случай такова блъскане върху циментови плочки може да завърши и със смърт. Ама откъде толкова акъл да се сетиш, че вместо да блъскаш, може просто да застанеш пред вратата...

И като четете правилата за действие на служителите, не спирайте до първите изречения. Прочетете докрай. Ще стигнете и до задължението за опазване на живота и здравето на гражданите и неизползване на непропорционална сила.

Бабаитът е арестуван и отведен с белезници. Не забелязах някоя от политическите сили да не заклейми действията му, ама нашите привърженици на култа към политиците продължават да се тръшкат за правото на побой върху граждани. Сега чакам да видя, кой ще организира протест в защита на побойника.

Та изводът е, че ако живеем в някаква кочина, основната вина си е у нас.