„Бунтарката” от протестите Мая Манолова била противник на 23 август да се почитат жертвите на фашизма и комунизма

Текст на Фактор.бг

Вчера демократичната общност в България за 11 поредна година отдаде почит към жертвите на тоталитарните режими. През вече далечната 2009 година Народното събрание на 19 ноември със 100 гласа „за”, 14 „против” и 2 „въздържали се” приема 23 август – да бъде официално обявен като Ден за памет за престъпленията и почит към жертвите на тоталитарните режими. Предложението е на синия депутат Лъчезар Тошев. На 27 ноември същата година решението е обнародвано в „Държавен вестник”.

Изключително любопитно е как са се водили дебатите в НС по приемането на това решение и кои са били основните противници. Стенограмите от парламентарните заседания са изключително полезни в такива случаи. Оказва се, че един от водачите на днешните протести Мая Манолова е

явен противник да има ден за памет към жертвите на фашизма и комунизма

Освен това Манолова, която тогава е депутат от Коалиция за България(БСП) демнострира явно непознаване на Конституцията и законите, но и прави опити за манипулиране на парламента с неверни твърдения.

Част от дебатите:

МАЯ МАНОЛОВА: Предложението за обявяване на 23 август за Ден на памет против тоталитарните режими, беше обсъждано в предишния парламент през м. май тази година. И тогава подробно в тази зала на колегите от Синята коалиция обясних, че редът за обявяване на официални празници не е този. (Реплика от народния представител Иван Н. Иванов.) Редът за официални празници е чрез промени в Кодекса на труда. Такива предложения бяха направени и българският парламент ги отхвърли. Ние се произнесохме в този състав на парламента преди месец. Процедурата за обявяване на международни празници е съвършено различна и тя става не с акт на Народното събрание, а с постановление на Министерския съвет. Така че, ако желаете, обявете всички 364 дни за празници по един или друг повод, но го направете по нормалния ред, който е предвиден в българското законодателство – чрез акт на Министерския съвет. Нещо друго, международните дни, с които изобилства календара – на здравните работници, на стоматолозите, на миньорите или прочие, се обявяват с актове на съответната международна организация. Няма процедура, според която българският парламент да провъзгласява такива дни. Вярно е че неспазването на правилника стана практика в българския парламент, но нека да спазваме поне закона за нормативните актове и да не се излагаме пред гражданите на България. А що се касае до обявяването на 9 октомври за Ден на отбелязване на 20-годишнината от падане на Берлинската стена, искам само да подчертая, че няма европейска държава, която да е обявила този ден за ден на отбелязване. Просто всички европейски държави отбелязаха по начин, който счетоха за съответен на техните национални традиции тази дата, без да го формализират в някакъв проект за решение. И, приключвайки, искам отново да кажа, че не е беда това, че десницата продължава да навива и да повтаря една и съща тема периодично пред българския парламент. Беда е, че в желанието на мнозинството в момента да й угоди пристъпва към поредното нарушение не само на парламентарния правилник, не само на нормалните парламентарни процедури, но и на действащото законодателство в България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Манолова. Има думата за реплика господин Лъчезар Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо Манолова, Вие твърдите, че 23 август не може да бъде обявен с решение на Народното събрание. Вие сте юрист, вижте какво пише в Конституцията – чл. 84, т. 15. Това е правомощие на парламента: „Народното събрание определя официалните празници”. Не на правителството, а на парламента. Така че това, което казахте, не е вярно. Друго, което казахте и е невярно, е, че в миналия мандат са били отхвърлени предложения. Не е вярно и това нещо. В миналия мандат на парламента имаше предложения за подкрепа на Резолюция 1481. Едно от тях дори беше от депутат от вашата парламентарна група - Трифон Митев. Не го виждам между вас в този мандат. Не знам защо сте го сложили толкова назад в листите, но вече не е в парламента. Може би защото е направил това предложение за подкрепа на Резолюция 1481. Предложенията бяха приети в комисията, но не влязоха в пленарната зала. Това е истината. А другите две предложения са от тази година, така че не е имало как да бъдат отхвърлени в миналия мандат. Така че тези неща, които казахте, просто не са верни.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма. Имате право на дуплика, госпожо Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Надявам се, че все пак мнозинството ще направи разлика между ден на отбелязване и официален празник. Защото официално да се празнува паметта на загиналите в условия на тези режими, мисля, че не е нормално за нито една нормална европейска държава. Не мисля, че това е, което искахте да предложите – денят за памет да го обявим за официален празник на Република България, защото ще сътворим поредния прецедент, в който вместо в този ден да отбелязваме паметта на жертвите, ние официално ще празнуваме това. Не мога да допусна, че в тази зала има човек, който да свързва този ден с някакво радостно събитие. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.