Член на „Да, България“: Учуден съм от съпартийците ми, които блокират метрото към Симеоновския лифт

Членът на „Да, България“ Михаил Панайотов изрази във Фейсбук своето несъгласие и учудване от това, че съпартийците му блокира решение в Столичния общински съвет. Става въпрос за разширението на първия лъч на метрото към “Ring Mall”.

Михаил Панайотов, Фейсбук

През последните месец и половина се подложих съвсем целенасочено на информационен детокс - без новини и сутрешни блокове, без Facebook, без политически дискусии и дребни дърляния, без Мутафчийски и Кантарджиев. Даже не съм си отварял и мейлите с партийния вестник. Което обяснява и тази позакъсняла моя реакция по явно назряващата напоследък дискусия около разширението на първия лъч на метрото към “Ring Mall” с междинна станция под “Декатлон”. Нещо, което аз лично следя от вече няколко години, защото е от огромно значение за целия район. Район, в който живеят и работят десетки хиляди хора без адекватен градски транспорт, без адекватна пътна и пешеходна инфраструктура. Район, в който жена ми работи, който сме избрали за бъдещото ни семейно гнездо, и на който му познаваме проблемите до болка.

За огромно мое учудване научавам позицията не на кого да е, а на моите съмишленици и съпартийци от Демократична България, които блокират решението в СОС и се обявяват категорично против разширението на метрото в тази посока. Прочетох и позициите, които преминават през незаконосъобразен ПУП (не съм юрист и не коментирам), до икономически необоснована инвестиция и различни по-евтини алтернативи чрез пускането на съчленени автобуси за достъп до IKEA, Ring Mall и Симеоновския лифт. Без да искам да влизам в конфронтация с хора, с които иначе споделям солидно сечение от идеи, в случая за мен подлежат на сериозна критика и не смятам да им я спестя.

Ще се обоснова в редовете по-долу.

Тук далеч не става дума просто за достъп до Витоша и лифта. Затова и всякакви сметки за човекопоток до лифта са неадекватни в този случай. Нито става дума за достъп до IKEA и Ring Mall и лоби на “лоши частници”. Става дума за достъп до един бързоразстващ се бизнес и резиденшъл хъб, без аналог в София и България. Карето над “Бизнес Парк София”, между Камбаните и вилната зона на Симеоново се промени драстично през последните 10 години. И то силно несъразмерно по отношение на частни срещу публични инвестиции. “Garitage Park” е инвестиция на стойност 360 млн. лева, “Residential Park” на “Линдер” от 2005-а досега е с инвестиции от над 160 млн. лева, “SiteGround” построиха офисна сграда на стойност 25 млн. лева, “Телелинк” - на стойност 20 млн. лева. Продължаваме със сградите на “Кока Кола” и “Декатлон”, затворените комплекси нагоре по Рачо Петков-Казанджията - “Sofia Park Villas” и “Gentle Park”, стигаме до “Ring Mall” и “IKEA”, минаваме зад тях и затаяваме дъх пред следващите грандиозни проекти - "Морени клуб резиденс" и вече строящия се “River Park”. Нека не забравяме и сградите на HP, Postbank и Modis под Камбаните. Всички тези частни проекти под една или друга форма бяха заставяни от СОС да даряват терени и изграждат публична инфраструктура за тяхна сметка. Кръговото пред “Garitage Park” на Рачо Петков-Казанджията е изградено не от общината, а е частна инвестиция и дарено от Garitage. Следва още едно кръгово от другата страна, както и директна рампа от Околовръстното - отново частни инвестиции и дарение към общината. В същото време община Витоша изгради точно… нищо! Нула квадратни метра нови улици, тротоари, улично осветление. Както и нула нови автобусни линии.

В това каре живеят и работят над 20 000 човека, а с мащабни проекти като "Морени клуб резиденс", “River Park” и завършването на “Garitage Park”, тази бройка лесно ще нарасне поне двойно до 2-3 години. Само в “Garitage Park” излизат 95 000m2 офиси и 60 000m2 жилища, училище за 500 деца и новата спортна зала на волейболния отбор “Левски”, в която Владо Николов ще пренесе и детската си школа.

Поради нулевата инвестиция на общината в района, тези десетки хиляди хора не разполагат с дори близки до някакъв адекватен публичен транспорт опции. Реално единствената опция за транспорт е собствения автомобил, за който обаче става все по-сложно и дори невъзможно паркирането в района. Големите компании като “Кока Кола”, “Siteground” и “Телелинк” пуснаха свои частни бусчета, които сутрин и вечер обикалят между офисните сгради и последната спирка на метрото до “Бизнес Парк София”. “Garitage Park” пусна цяла частна автобусна линия още много преди да е завършен, а “Ring Mall” направи същото още с отварянето си преди години. Ако след всичко това не светва една ярко червена лампа, осветявайки проблемите и нуждите на този средноголям, новоизникнал софийски квартал и тоталната невъзможност на общината да ги задоволи адекватно, не знам какво би. Сериозно!

Този нов, средноголям софийски квартал има и още един сериозен проблем - пешеходното пресичане на Околовръстното. В момента това се случва през две точки - един двестаметров тунел с тротоар с широчина максимум метър, и една кална, козя пътечка, стигаща в нищото малко преди “Бизнес Парк София”. В последния проект на метростанцията под “Декатлон” (който прилагам) бяха заложени изходи и от двете страни на Околовръстното - общинския терен пред Декатлон от една страна, и изход откъм новостроящия се “нов Младост” в карето между МВР Академията и Околовръстното. Тоест, с изграждането на метростанцията на това място се предвижда пешеходно пресичане под Околовръстното. Тази пешеходна връзка е животоспасяваща. И за съжаление, говоря буквално.

И да премина към последния ми довод. Ако направим една безпардонна социална дисекция, ще видим, че това каре трайно се заформя като район на новоизникващата средна класа в София. Не, това не са мутрите от 90-те или някакви конюнктурни юпита, те правиха каквито палати и хотели правиха по Бояна и Драгалевци. В тези нови квартали живеят и работят кадрите на успешните нови индустрии. Работниците в HP, VMware, Siteground, Телелинк, Modis и десетките по-малки ИКТ компании в офисните сгради клас А там не затварят буркани, за да се препитават. Това е онзи сегмент от нашето общество, който във всеки макроикономически план за следващите 10 години се сочи за гръбнак. Това са онези хора, изискващи и постигащи една малко по-различна среда около себе си. И онези, за които не е проблем да я получат (средата) лесно и наготово навън, откъдето и биват ежедневно ухажвани. Това са същите онези, които биват наричани “офисен планктон” от неадекватни антики като Петър Волгин, “родоотстъпници” от поредния полиран Динко, защото англицизмите в средностатистическо изречение са 60/40, или “жълтопаветни тротинеткаджии”, нищо че повечето са амбициозни момчета и момичета от провинцията, дошли и постигащи далеч повече от “растите” и “смъкнатите гащи” израснали на Витошка. И когато твърдите, че е по-окей да пуснем съчленени автобуси вместо метро, просто визуализирайте как на един такъв човек Moovit app-a му дава 70 минути път от Siteground до Орлов мост. А това, мили мои съпартийци, ако не знаете, ни е естествения електорат. Онази константа, на която разчитаме за база, от която да разширяваме периферия настрани. Just sayin’...