Да поискаш от КС ново пълно преброяване е като да поискаш отмяна на закона за земното притегляне

От Фейсбук профила на Диана Дамянова

ЕСКАЛАЦИЯТА НА КАСАЦИЯТА

След като в продължение на седмица мълчаха за очеизваждащата несправедливост, извършена по отношение на Величието, сега  всички се разкрещяха – искаме пълна преброяване наново или касация или и двете.

Да поискаш от Конституционния съд ново пълно преброяване на вота е същото като да поискаш от него да отмени закона за земното притегляне. Точно толкова власт и възможности има КС за да „удовлетвори” напредничавите искания на позакъснялото ППДБ и невероятно съвпадащите си от известно време насам искания на Възраждане.

Колкото и странно да звучи за тези две политически сили, Конституционният съд е СЪД.

Той разглежда пледоарии, основани на доказателства, а не на усещания и мнения и в този смисъл „ние знаем, че изборите не бяха честни” е твърдение с изключителна доказателствена стойност, което КС няма как да направи друго, освен да презре.

Но ПР-ът е свършен, поискали сме всичко. Е да, ще получим нищо, но ние така сме си свикнали. Еле пък в съдружие с Възраждане, с което, както ще видим по-надолу в този текст, може и да се каним да поуправляваме.

И така, има неопровержими доказателства за това, че Величието е било „окрадено” и всеки, който има поне малко съвест в себе си, трябва да се примири с факта, че то влиза в парламента и да му съдейства, чрез мотивирана жалба до Конституционния съд.

Останалото са клетви, заклинания и фалшиви заявления, като това – ние искаме пълно преброяване /от кого бе аджеба/, но и ще подкрепим всяко друго искане до Конституционния съд, дори и това за отменя не закона за земното притегляне/.

В заключение по този въпрос ще кажа, че поуката от сглобката е именно, че когато искаш всичко, получаваш нищо. Но ние поуките ги учим по емпиричен път. Ритаме една и съща мотика, докато ни увреди и без това размекнатия мозък и тогава….. о тогава признаваме пред цял свят, че то промените в конституцията са били грешка!!!

Именно това в името на което се съюзихме с Пеевски и Борисов, о боже, ами то било грешка.

Но, сега занапред.

Отпреди изборите е ясно, че ППДБ ще чакат да се случи чудо във втория мандат. Те така чакат, преди да се сглобят.

Борисов няма как да направи нова сглобка с тях, колкото и да му се иска.

Новата мантра е „след като изпрахме Борисов, сега искаме да го изправимЕ”. 

Как определихме Борисов за „добър“ а Пеевски за „лош“ за мен ще остане тайна, но „добрият“ и „лошият“ не могат да бъдат разделени с декларация.

Еволюция, а не революция е верният политически път в момента, но това е мнението на един „закостенял“ /по  ПП/ мозък, което моля да не вземате предвид.

Толкоз за шансовете на кабинет ГЕРБ-ППДБ.

Както предположих още в деня на изборите, единствен оставащ вариант е кабинет на малцинството, подкрепен насипно.

Дали това е възможно, аз не знам и времето ще покаже.

Дали това е най-добрия кабинет – не, не е! Но е много по-добър от нова поредица служебни кабинети.

После идва така лелеяният втори мандат.

Там ще трябва да се прави ала-бала с Възраждане.

Ще ми се да вярвам в здравия разум на ППДБ, но в мен вече тлее нездравото усещане, че в „името на националните интереси и т.н и т.н“, някаква сглобка с Възраждане е възможна.

Дано не съм права.

После третия, четвъртия и петият мандат са обречени, както обикновено.

После … избори.

И сега идва най-най-сладкото.

Последните избори показаха, че най-големите „злоупотреби”, волю или неволю, се извършват в секционните комисии.

Там където едни стотина хиляди души, посочени от партиите, но платени от държавата, поради обикновено нахалство, обикновена тъпота или обикновена корупция, на практика фалшифицират изборите. Друг е въпросът, дали това не е форма на „купен” вот, но това е морална преценка, на който има морал.

И за слепите е видно, че са необходими решителни промени в избирателния закон, но това няма как да стане от едно „скарано” Народно събрание.

И така, най – вероятно, ще имаме нови избори със  стария избирателен закон, старото /ново/ служебно правителство, старият /нов/ министър на вътрешните работи, старите /нови/ секционни комисии.

Какво кара народното представителство да мисли, че като прави същото по същия начин, ще получи различен резултат, е въпрос за трети клас.