Дачков: Истинската реакция срещу високите цени е отказ да ги плащаш, а не да пишеш във ФБ

От Фейсбук профила на журналиста Явор Дачков

Снощи написах този пост и рано сутринта го изтрих. Пиша ги в момента, както ми дойдат, все едно разговарям с някого, а ги трия, защото като ги чета на другия ден ми се виждат недодялани. А и често съжалявам за обидите, които не са редни. Всъщност тези коментари са родени от страст, което не е добре, но от друга страна в тях се уцелва нещо, което разбирам по отзивите.

Ето защо пускам отново снощния. Скоро ме научиха, че мога да ги архивирам, вместо да ги трия завинаги:) А и най-големият бич за българите е развращаващия, примитивен дуализъм, паганизъм и богомилство - които аз наричам популизъм. Никога няма никой да ни оправи, ако продължаваме с това евтино мрънкане на жертви без да сме минали през истински изпитания и лишения като други народи. Сантиментализмът и социализмът разказаха играта на този народ, а мутрите и демокрацията го доразвратиха. Ето какво написах снощи:

Българският врясък срещу високите цени е лицемерие на консуматори, които са готови да продължават да купуват, но се пазарят за по-изгодна сделка. Неусетно България се превърна в малоумно западно общество, което живее добре, без да полага особени усилия, и се пазари за по-изгодни условия за качеството си на живот.

Истинската реакция срещу високите цени е отказ да ги плащаш, а не да пишеш във ФБ. В момента всички ресторанти, които предлагат треторазрядна кухня с цени като Париж, са пълни, всички малоумни спа хотели със стаи за по 300 евро на вечер също са пълни, курортите с лайната в Черно море и зимните дестинации с единствен пропаднал път също са пълни – защо някой да сваля цените?

Има достатъчно идиоти, които имат пари (очевидно откраднати, защото никой не живее по официалния стандарт) не само да дават луди пари за ниско качество, ами и да ги хвърлят на непознати през балкона, само защото измамник с агресивен глас им се е обадил по телефона.

България никога не е живяла по-добре и по-гламаво от днешния ден като стандарт и качество на живот. Това е самата истина. Това се дължи на интеграцията ни във външния мейнстрийм, а не на вътрешно усилие. В момента Европа ни издържа. Преди 40 години ни издържаше СССР. Тодор Живков целуваше Брежнев по устата, забождаше му орден и получаваше безплатна енергия.

Разочарованието на мнозина идва от усещането за фалш и цинизъм от официалната власт.

Имаше го и в края на социализма, който помня. Но тогава нямаше и стандарт. Соцът беше окаян, грозен и малоумен строй. Имаше държава, имахме армия и производство, но никой не искаше да живее в тази страна, управлявана от социалистически полуграмотни селяндури. Като се започне от Тодор Живков и се свърши с Милко Балев. Хора с квалификация на овчари.

Границите се пазеха с автомати и телени огради, а 18-годишни войничета стреляха в гърба на всеки, който искаше да избяга от тази простотия и битова бедност. България по соца беше отврат. Откъм човешки отношения и откъм стандарт на живот. Ако бяха отворили границите в края на 80-те никой нямаше да остане в тази страна. Впрочем милиони я напуснаха след 1990-а, а учениците на социализма изградиха прехода.

Най-честната и сериозна визитка на соца бяха хората, които положиха основите на българския преход и които бяха възпитани и изградени от социализма.

Сега има много носталгици по онова време, но съм сигурен, че ако с машина на времето върнем онези времена, хората ще пропищят масово и ще искат да се върнат обратно в сегашните времена.

Проблемът е, че днес не е по-различно в усещането да си българин, въпреки че живеем несравнимо по-добре не само от тогава, но и отпреди десет години.

България се превръща в чудно място за живеене заради глобалните процеси и цайтгайста, който духа където иска. Вместо да се оплакваме, е добре да го хванем, докато е кацнал на рамото ни. Нямаме кой знае какви заслуги, но трябва да се радваме, че живеем в най-благоприятния исторически момент за България. Всички оплаквачески и бездарни вайкания като на българско погребение с парастас и пластмасови подавки за покойника с доморасли политически речи колко сме зле, колко нищо не става, колко е отчаяна работата, са демагогия и глупост.

България е в най-големия си разцвет като стандарт на живот за своята 1300-годишна история, от които по-голямата част, да не кажа цялата, е преминала под чуждо управление, но която е запазила своята независимост в пълното бездарие и незначителност за световната история. Това не е непременно лошо, а е по собствената ни мяра.

Ние сме посредствени, но в никакъв случай не сме мъченици и герои. Живеем много добре и мрънкаме. Преди не живеехме добре и пак мрънкахме.

Това е опус за всички престорени професионални политически оплаквачи, които слушам от десетилетия и които никога не се оказват прави.

България е посредствена, а не бедна страна.

Хората в нея живеят добре, въпреки че са недоволни от живота си, но никога не са били изправени пред сериозни изпитания за екзистенциалното си оцеляване.

Българите сме аркашки, а не биткаджии, нито граждани, нито патриоти, нито сериозни хора в този свят, изправени пред дълг и чест.

Тези дни честваме 150 години от художествената си самодейност.

Не друг, а Захари Стоянов ни е описал.