Дачков: Разбирам комплексите на хората, които се смятат за по-умни от Борисов, а той вече 20 години ги управлява, но не мога да им помогна

От Фейсбук профила на журналиста Явор Дачков

Няколко думи за интервюто ми с Бойко Борисов, защото чета коментари на хора, които очевидно са очаквали публичен линч, а не разговор. Журналистът не е прокурор, нито съдия, нито политически опонент. Интервюто не е дебат между противници, а жанр, в който интервюираният трябва да има възможност да разгърне идеите си и да отговори на конкретни въпроси.

Зададох по-голямата част от тях на Борисов.

Започвайки още с първия: не си ли купуваме фабрика на 9 септември, влизайки в еврозоната, и преминавайки през цялата серия от въпроси за Пеевски: зависимостите от него, защо му предаде цялото управление, как тяхната арогантност предизвика протестите, как двамата управляват България от 2013 г. насам и подредиха цялата съдебна власт.

Защо Борисов следва безкритично Брюксел и държи украинското знаме в кабинета си. Защо непрекъснато се стреми да управлява с умните и красивите, които го плюят, но само когато не са във властта с него. Не допуска ли България грешка, като радикално скъсва с Русия. Защо не построихме АЕЦ „Белене“ с вече купените руски реактори, а вместо това даваме милиарди на американците за изцяло нов проект, който ще е десетократно по-скъп. И още редица въпроси от този порядък.

В този разговор самият аз си позволих реплики като: „Селските пътища в Гърция са по-добри от твоите магистрали“, „Предпочитам руския свят пред Европа на джендърите, която защитаваш“ и т.н.

В интервюто си с Борисов не съм се държал по-различно, отколкото в разговорите си с други събеседници в моя подкаст, и по-конкретно с лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов — един от лидерите на опозицията в парламента.

Между другото, Борисов се появява всеки ден пред медиите в парламента, но не съм чул някой да му зададе въпросите, които изредих по-горе.

Той редовно участва и в ежегодните срещи на „Капитал“, но не си спомням някой умнокрасив журналист да го е притиснал по време на тях.

Политиците от ПП–ДБ, които само преди година висяха по цял ден в кабинета му и му се подмазваха, няма защо да коментирам.

Моето разбиране за провеждане на едно интервю е, че водещият трябва максимално да се обере, за да остави място на този, когото интервюира, и да позволи на събеседника да разгърне идеите си.

Водещият трябва да се опита да акушира максимално раждането на смисъл от всеки разговор.

Аз не правя интервюта, за да показвам колко съм умен и да се правя на демиург на четвъртата власт — нарцис, който се интересува единствено от собствената си персона и от нищо друго.

Всичко това не означава, че разговорите трябва да бъдат безкритични и формални, а просто че трябва да се пази някаква мяра между настойчивостта на питащия и цивилизоваността на диалога.

И накрая — нещо за жанра подкаст. Неговата тежест се измерва както с броя на зрителите, така и с нивото на хората, които гостуват в него. Аз не работя в голяма телевизия, зад мен не стои мощна корпорация и не получавам пари нито от „Америка за България“, нито от „Русия за България“.

Това ми дава лукса да бъда свободен и да се държа така, както намеря за добре.

Най-неприятната зависимост винаги е била неистовото желание да се харесваш на всички.

Намирам за истинско дъно маниера да си отглеждаш собствена секта и да задоволяваш прищевките ѝ, като ѝ говориш само това, което иска да чуе.

Зависимостта от общественото мнение понякога прави журналиста по-несвободен дори от политическите или финансовите му зависимости. А журналистите на ПП-ДБ, които получават пари от чужда държава и се финансират от нейното разузнаване, в никакъв случай не могат да бъдат мерило за журналистика. Това по-скоро е нейното дъно.

Разбирам комплексите на хората, които се смятат за по-умни от Бойко Борисов, а той вече 20 години ги управлява, но не мога да им помогна.

В това интервю той е такъв, какъвто го познаваме от 25 години. За мен беше интересно да отбележа, че Борисов е в политическа форма и е в час с всичко, което се случва. Сигурно това е подразнило неговите опоненти, но моята работа не е да им избивам комплексите. А и Борисов е лидер на най-голямата партия в България, за която гласуват около 700 000 души. Техният глас също е добре да се чуе.

През последните четири години в България се проведоха седем парламентарни избори. След три месеца ще има осми. Умните и красивите нека бъдат така добри и да победят Бойко Борисов на избори, вместо да скачат по площадите и да крещят до изнемога дебилното „Кой не скача е дебел“.

А също така да потърсят сметка и от собствените си политически лидери от ПП-ДБ, които след всеки протест сядат в скута ту на Борисов, ту на Пеевски.

От журналистическа гледна точка фактите са следните: интервюто влезе във водещите новини на всички медии и беше цитирано от всички. Коментарите за него продължават вече трети ден, а гледанията в канала до този момент са 133 000. Не е зле за един скромен подкаст.

Благодаря на колегите и на неприятелите за рекламата. Както обичаше да казва Франк Синатра: не е важно какво пишат за теб във вестника, важното е да ти изпишат правилно името.

Преди 25 години кръстих моето журналистическо присъствие "Гласове", а не "Гласът на Дачков" и винаги ще остана верен на този принцип.