Дачков сравни Борисов с Тръмп: Не е приключен, както смятах преди месец

От Фейсбук профила на журналиста Явор Дачков
Единственият резултат от резолюцията на Европейския парламент е автогол за вносителите.

Политиката е не по-малко сложна работа от медицината, правото и музиката. Халтураджиите и самодейците се разпознават веднага и отпадат от голямата игра преди да са влезли в чакалнята. Моралните им патоси трябва да компенсират липсата на компетентност, но винаги е безуспешно.

Моралът се яха успешно само от популисти като Борисов. Радан Кънев, Христо Иванов и мнозинството от подписалите писмото срещу него могат да му гледат само номера на фланелката. Впрочем те правят същото като него в своите си области, но с по-малък размах. Популисти и ментарджии с по-малки претенции.

Борисов и последното му клипче е по-добър от доста театрални постановки и бг филми, но това е друга тема. Мисля, че е голяма щета да натресеш истанбулска конвенция и македонско малцинство като противовес на корупцията - няма избор тук и е добре българските евродепутати от опозицията да забравят за тази резолюция колкото се може по-скоро, за да намалят щетите за себе си в политически план.

Европа не само, че подкрепя Борисов, но вече го тласка и в по-правилната за нея посока (по израза на посланик Байърли). Ще ни докарат дотам, че следващото управление ще е дъно в сравнение с днешното дъно, защото освен корумпирано ще е и политкоректно. Можем да кажем всичко за Бойчето, но поне не е такъв докрай. Държи някакъв минимален фронт. От простотия, от инстинкт за оцеляване, от алчност и властолюбие - все едно, но го държи.

Не мисля, че адептите на тази бездарна резолюция, която нищо конкретно не казва за корупцията в България, но за сметка на това говори конкретно за Истанбулската конвенция и ОМО Илинден, ще се държат по-мъжки от него по тези въпроси, ако вземат властта. Даже съм убеден, че няма. Това моментално разколебава и мнозина от българите, които предпочитат корупцията пред идеята, че ги управляват педа...., с извинение.

В това има здрав инстинкт и въобще не е за подценяване. Следващият път опозиционерите на Борисов ще трябва да се постараят повече и да не излизат с тези маоулни европейски дилеми (в които няма избор) с яката заблуда, че са разгромили мафията, защото по-голямата мафия е написала документ с неясно съдържание и обтекаеми послания.

Гледах Борисов вчера на пънчето да чете доклада на Мудис (световни мошеници, между другото) и си мисля че въобще не е приключен, както смятах преди месец. Той е като Тръмп - отвратителен, но представителен за огромна група от хора, която не иска либералните извращения, пробутвани за връх на цивилизацията. Въпросната резолюция на ЕП е малък пример за неадекватността на този либерален ред и не е никаква победа, а тежка загуба за демокрацията.

Както и за хората, които пламенно я изкарват като успех. Докъде стигнахме - някакъв бездарен и малоумен бюрократичен текст да се размахва като знаме на дисиденството в България. През 1988-89 г. слушах на касета във Враца 100 кръпки - поемата на Петър Манолов от Пловдив (четена от него в двора на СУ през 1987 г. и записана апокрифно) и имах много по-ясно чувство за дисиденство и единомислие с хиляди, обединени от този самотен, тогава глас. Старомодно е, но е по-вярно като усещане.