Дамянова: Ленчетата, докато имаха 160 души мнозинство, защо не направиха конкурсите за регулаторите?

От профила във Фейсбук на Диана Дамянова, бивш ПР на „Продължаваме промяната“ и Кирил Петков

ДА БЪДЕШ ОПОЗИЦИЯ

Да бъдеш опозиция е сложно изкуство.

       Микрофонът не е непрекъснато насочен към теб и трябва да „създаваш” информационни поводи за да влезеш в телевизора.

       Думата ти не тежи толкова много и трябва да се научиш да преговаряш и да правиш отстъпки за да постигаш и ти резултати.

       Хората искат да чуят ти какво конкретно им предлагаш, как аджеба ще защитиш техните интереси и по-малко се интересуват от политическите ти прозрения, ако те не ги засягат пряко.

       Както още в нощта на изборите заявих, след победата на Тръмп и новите повеи , Борисов ще се осмели най-после да създаде „насипно правителство” и най-вече такова без ППДБ, въпрос по който той имаше нещо подобно на фиксация. Фиксация, че без участието на „градската интелигенция” /колко е градска и колко е интелигенция е друг въпрос/, неговото правителство ще бъде под постоянен жълтопаветен натиск. А, идеята да бъде свалено правителството на ГЕРБ от протести, висеше като дамоклев меч над главата на Борисов и го стряскаше, дори в съня му.

       Но, всичко се промени. Нови обстоятелства родиха нови смелости, намериха се и нови партньори.

       И изглежда, че това правителство ще си работи тихо и под някакъв фалшив натиск, но докато /и ако / няма социален взрив, то ще си цъка и ще управлява родината.

       Та, думата ми беше за опозицията, за това сложно изкуство да останеш в радара на обществото, въпреки че нищо не зависи от теб.

       В България в момента, както правителството е „насипно” , така е и опозицията. Тя няма и няма да има общо лице, защото идеологическите и морални различия в нея са дори по-големи от тези с управляващите.

       А тя, опозицията, в момента изглежда така.

       Хистероидно Възраждане, което във вече напълно хитлеро-фашистка изява заплашва да ни „подпали”, „изгори”, „нападне” и физически унищожи, ако…. Абе , ако скъсаме и последната връзка на руската надежда , че левът , тази  велика валута, не бъде запазен. Защото там, спонсорът, разбирай господарят, плаща щедро с рубли, конвертирани именно в евра, за да не дойде еврото, което и би било последната бариера. След него вече България ще е стабилно в Европа и руската надежда за руска зона на влияние в Европа ще бъде разбита

       Затова се плащат и много конвертирани рубли за да заплашват хистероидните въZрожднци, как щяли да ни подпалят.

       ППДБ си имат своя приказка. Лошият Пеевски, също така лошият Борисов са техните герои.

       Удивително е как е възможно, когато си в опозиция, да произвеждаш текстове, където споменатите лоши герои /особено единият/ са главни герои на всичко и  още по-удивително как един и същи главен герой може да съществува с по 20 споменавания в един и същи текст.

       Това е много убедително за публиката! Навярно така смята мозъчният тръст на това парче от опозицията, иначе едва ли би го превърнал в постоянен рефрен.

       С малки разлики и Борисов е главен герой в техния разказ. Там има известни противоречия. Докато /по Кирил Петков/ той ревнува Желязков и иска да не му позволи да управлява, то по титана на мисълта, този Бог на словото и справедливостта Венко Сабрутев, била било крайно време Борисов да започнел да управлява.

       Кое от двете желаят пп-тата не е ясно, ама то при тях и по принцип не е много ясно.

       Ясно е обаче, че ДБ-тата ще продължават да леят обилни антипеевски текстове, пп-тата доста противоречиво ще обвиняват ту Борисов, ту някой друг в нещо, а ленчетата ще продължават да охраняват и спасяват  съдебната система и регулаторите.

       Особено възмутително било, дето новата власт се заемала с регулаторите, а не както по време на старата сглобка да вземе първо да промени я конституцията, я закона за земното притегляне, я нещо още по-генерално.

        Защото, харесва ли ѝ на Ленчето или не, но новата власт се опира на важния принцип, че при едно управление, най-важните реформи и решения, трябва да се правят именно през първите месеци, докато има висока обществена търпимост. Или поне – по-висока.

       Дали Ленчетата могат да отговорят на въпроса, защо докато имаха 160 души мнозинство в парламента, не взеха да направят всички конкурси и условията за тях, а дялкаха безсмислено по конституцията. А, да, сетих се. Защото Пеевски се е противопоставял. Щото Диди е казал на Кики, че не ще. А защо като Диди не е щял, не сме излезли от това управление, ами сме седели в него. А, да, сигурно заради Лукоил. И т.н и т.н.

       Ето тези простички въпроси си задава драгия зрител, а това хич не го прави по-голям симпатизант на опозицията.

       Въпреки широко пропагандираната от близките до ппдб-тата анализатори за това, че щяла да дойде диктатура. От кого? Няма нужда да знаем Важното е да треперим. Както се казва и това е ПР-подход.

       И накрая идва пеевското ДПС. То води пр-политика на „защитник на народа”. Застава ежедневно зад каузи, които някакви групи хора, или всички хора, намират за справедливи. Стои на пулса на Европата и всеки ден произвежда по нещо, което звучи сякаш убедително.

       Няма как да не призная, че идеята за контрол на цените на стоките от голямата потребителска кошница ще изкефи голяма част от народа ни. И не само защото е популистка, а най-вече защото докато умело „алабалираме” финансовите данни и радостно потрепваме от „овладяната инфлация”, в магазинната мрежа положението е съвсем, ама съвсем друго.

      Цените на стоките от първа необходимост не пълзят, а направо си скачат.

       Дали Мая Манолова и Делян Пеевски /Диди/ са тези, които трябва да поведат бунта срещу ежедневно повишаващите се цени на битовите стоки?

       Едва ли, но докато хистероидните въZрожденци са заети с „подпалването” на държавата ни, а ппдб-тата си отмъщават /вербално/ на настоящия си враг, но доскорошен партньор Пеевски, то последният яхва вълната на тревогите на хората и ги превръща в свое знаме.

       Дали това е справедливо? Не знам.

       Но знам, че престоят в опозиция е сложно изкуство.

       Ако не вярвате, питайте МЕЧ, каквото и да е това.