Даниела Машева: Концепцията на Гешев е ориентир за високите му професионални качества

Българската процедура за избор на главен прокурор е една от най-демократично регламентираните в ЕС, органичаваща в максимална степен възможността за политическа намеса, коментира кадровикът

Интервю на Цветелина Янкова, Правен свят, с Даниела Машева, говорител на Прокурорската колегия на ВСС 

Госпожо Машева, сякаш в Прокурорската колегия се надявахте, че с единодушната номинация на Иван Гешев ще демонстрирате независимост и желание професионалната гилдия да излъчи своя кандидатура, а не безалтернативност, както ви критикуват, че се е случило. Можеше ли да има и друга номинация, имаше ли други варианти?

С направеното предложение за кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор ние считаме, че успяхме да обединим както вижданията на професионалната общност, така и вижданията на голяма част от гражданското общество. Въпреки отправените критики и протестни действия на определени представители на политически партии и някои неправителствени организации, достатъчно показателно е, че към настоящия момент има изразена преобладаваща подкрепа и положителни становища за кандидатурата от страна на професионалните съсловни организации, на голяма част от прокурорите и следователите в страната , както и на представители на няколно висши учебни заведения. Ние не сме и очаквали, че тази кандидатура ще бъде одобрена от цялото общество.

Нереалистично би било с оглед длъжността, която към момента заема г-н Гешев като заместник на главния прокурор и длъжността на главен прокурор, за която се е кандидатирал, да се мисли, че той ще бъде една абсолютно консенсусна и харесвана от всички фигура. Напротив, винаги ще има част от обществото, която няма да го одобрява и това е съвсем нормално с оглед фунциите, които осъществява по закон главният прокурор.

Можеше да издигнете номинацията на Бойко Атанасов, той май само за главен прокурор не е бил кандидат.

Не сме обсъждали вариант за издигане на номинацията на Бойко Атанасов. Разбира се, че бяхме запознати с исканията на група граждани за издигане на кандидатурата му за главен прокурор. Г-н Атанасов е участвал в няколко конкурса за административен ръководител на различни прокуратури като например Софийска градска прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура. Тези процедури не са приключили успешно за него и не е бил избиран за административен ръководител на съответна прокуратура .

Излиза, че Иван Гешев е бил прав, като казваше, че процедурата ще е "кална". В случай, че не се стигне до избор, смятате ли, че изобщо някой ще иска да бъде номиниран след всичко това, на което станахме свидетели? А и това е само началото?

По-скоро сме свидетели на това, че по всякакъв начин се правят опити процедурата да бъде представена за "кална" и опорочена с цел дискредитирането на конкретния кандидат, както и на опити за недопустимо политическо вмешателство в процедурата за избор от страна на определени лица и партии.

В случай, че не се стигне до избор, процедурата ще бъде обявена отново. Смятам, че подобно обстоятелство не би повлияло негативно при мотивирането и даването на съгласие за номинация. Ако се абстрахираме от тези опити за политическо влияние и погледнем чисто професионално ще установим, че към настоящия момент процедурата протича съвсем законосъобразно. Това означава, че според приетия времеви график на 12 август г-н Гешев представи своята концепция, която е публикувана на сайта на ВСС. Също така регулярно се обявяват и всички постъпили становища и въпроси към кандидата, като крайният срок за подаването им е седем дни преди изслушването от Пленума на ВСС. До 17 септември предстои да бъдат изготвени и становищата на Комисията по атестиране и конкурсите и Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия относно притежаваните от Иван Гешев професионални и нравствени качества, които становища също ще са публикувани и ще бъдат обществено достъпни.

И какво излиза сега, че промените в Конституцията от 2015 година и последващите в ЗСВ, прокарани от днешния протестиращ Христо Иванов, са причина за "безалтернативността" на кандидатурата на Иван Гешев?

Посочените законодателни промени не са предпоставка за така определяната "безалтернативност" на кандидатурата на Иван Гешев, тъй като с тях не се въвеждат никакви изисквания относно броя на кандидатурите. Абсолютно законосъобразно е както да има номинация само за един кандидат, така и да се излъчат няколко на брой номинации. Единствено са предвидени ограничения за правно легитимираните субекти, които в процедурата за избор на главен прокурор могат да издигат номинации като с това правомощие поотделно са овластени мининум трима членове на Прокурорската колегия и министърът на правосъдието. С факта на издигане на една кандидатура от всички членове на Прокурорската колегия изобщо не се създадоха условия за безалтернативност и за препятстване на възможността за издигане и на други кандидатури.

Не е ли прекалено дълга тази процедура - три месеца, предизборните кампании на политиците са по един месец, тук имаме цели три месеца, защо законодателят е поставил подобни срокове?

Процедурата, както е разписана от законодателя, в най-оптималния си вариант може да приключи в рамките на 3-4 месеца. Това е така, защото в закона са предвидени различни срокове относно внасянето на кандидатури, представяне на необходимите документи от кандидатите, изготвяне на становища от съответните комисии, представяне на становища и въпроси от юридически лица с нестопанска цел, професионалните организации, висши учебни заведения и научни организации. Най-продължителен в процедурата е срокът, свързан с изискването за осигуряване на двумесечен период, в който всички представени от кандидата документи трябва да са обявени на сайта на ВСС. Законодателят е поставил подобни срокове предвид значимостта на ролята на главния прокурор и необходимостта от създаване на една абсолютно прозрачна и публична процедура, така че всички етапи и цялата информация да са ясни, явни и достъпни за обществото.

Какво е положението в страните от Европейския съюз, как там е разписана процедурата по избор на "главния обвинител"? В голяма част от страните от ЕС имаме модел на избор на главен прокурор от изпълнителната власт, в този смисъл България е по-скоро изключение - гарантира ли това, че намесата на политиците е по-малка?

В по-голяма част от държавите членки на ЕС толкова продължителна, сложна и публична процедура за избор на главен прокурор, каквато е предвидена според българското законодателство, не съществува. Трябва да се отбележи, че това не касае само процедурата за избор на главен прокурор, а в пълна степен се отнася и към процедурите за избор на административните ръководители на органите на съдебната власт. Такава констатация беше направена през м. април тази година при проведен дебат сред членовете на Европейската мрежа на съдебните съвети. Оказва се, че в повечето държави-членки не съществуват изисквания за осигуряване на публичност на цялата информация, свързана с притежаваните от кандидата качества и декларираните от него обстоятелства, касаещи притежаваното имущество и наличие на интереси. Разбира се това е така, защото в преобладаващия брой страни номинациите за главен прокурор и назначенията се извършват от органи на изпълнителната власт, което е пряко свързано със съответните национални специфики на устройство на прокуратурата.

В тази връзка ще цитирам данните от едно много актуално сравнително изследване на тема " Какво (не) знаем за главните прокурори на държавите – членки на ЕС ", според което в 19 от 28-те държави-членки предложението за назначаване идва от орган на изпълнителната власт, като в 11 държави се прави от министъра на правосъдието, в 6 държави - от правителството, а в 2 държави - лично от министър-председателя. В 2 държави-членки се прави от президента, а в 1 държава-членка - от висшия законодателен орган. Изводът е, че в 22 от 28-те държави членки предложението за номиниране на главен прокурор произлиза от политически орган и инициативата за развиване на процедурата е на орган на изпълнителната власт. Съгласно заключението на цитираното изследване държавите – членки ( Белгия, Словения и България), в които номинацията произтичаща от неполитически орган, е по-скоро изключение. Също така се посочва, че относно процедурата за избор на главен прокурор Венецианската комисия с оглед гарантиране на независимостта на прокуратурата, независимо от възприетия устройствен модел, поставя само две условия: да е ясно от кого произтича номинацията и да се отчете становището на професионалните среди относно качествата на кандидата.

На базата на това изследване нашата национална процедура може да се определи като една от най-демократично регламентираните, съответстваща в пълна степен на препоръките на Венецианската комисия, органичаваща в максимална степен възможността за политическа намеса и гарантираща независимост при формиране на решението за избор на главен прокурор.

Г-жо Машева, изкушавам се да Ви попитам - какво би станало, ако прокурор коментира процедура по избор на председател на ВКС, както това прави съдия Калин Калпакчиев по повод настоящата процедура? Били сте подменили фокуса, казва той, не сте говорили за мястото на прокуратурата. Простете, но това не е ли въпрос на политик към политици, а не на съдия към кадровици?

Няма пречка и прокурори и следователи като представители на магистратската общност да коментират дадена кандидатура за предеседател на ВКС или ВАС. В настоящата процедура въпросът за мястото на прокуратурата изобщо не може да бъде предмет на обсъждане, тъй като този въпрос е в компетентността на законодателната власт. В конкретния случай при избора на главен прокурор като колективен кадрови орган Пленумът на ВСС трябва да се съобрази с настоящата законодателна уредба и да проведе една законосъобразна процедура. Фокусът е насочен към спазване на правилата на процедурата и преценка на качествата на кандидата. Така, че изобщо не може да се говори за подмяна или изместване на фокуса.

Как смятате, трябваше ли Данаил Кирилов да бъде първият министър на правосъдието в историята, който предлага кандидат за "обвинител №1"? Тогава нямаше ли да говорим за паракселанс модела - "ти си го избра".

Според Закона за съдебната власт министърът на правосъдието има това право. В конкретния случай решението на г-н Кирилов да не предлага кандидат за главен прокурор не може да се обвързва с евентуално съществуваща опасност да започнем да говорим отново за модела "ти си го избра". Това би била доста несъстоятелна причина, поради която министърът на правосъдието не се възползва от предоставеното му от закондателя право да внася кадидатура. Това, което трябва да стане ясно за обществото е, че изборът на главен прокурор е в компетнтността на Висшия съдебен съвет, а не на представители на изпълнителната власт. Предвидената процедура е достатъчно продължителна, включваща предоставяне и обсъждане на всички данни за притежаваните от кандидата професионални и нравствени качества, и осигуряваща публичност, прозразност и информираност на обществото. Решението за избор се формира с подкрепата на минимум 17 гласа на членове на ВСС, като гласуването е явно и заседанията се излъчват в интернет пространството. Протичането на процедурата е ясно законодателно разписано и в максимална степен гарантиращо вземането на информирано решение от членовете на ВСС.

Дали пък Данаил Кирилов, ако е още министър в края на 2021-ва година, няма да номинира кандидат за председател на ВКС?

Може и да направи такава номинация, ако към 2021 г. законодателството му осигурява това право.

Смятате ли, че Иван Гешев наистина е противник на разделението на властите, както неговите критици тълкуват думите му от интервюто след издигането на кандидатурата му?

Не смятам, че Иван Гешев е противник на конституционно установения принцип за разделение на властите, тъй като той никога не е изразявал подобна позиция. Такъв извод не може да бъде направен само върху фрагмент от негово медийно изказаване като определени части се интерпретират некоректно като извадени от контекста на цялото му изявление. В това интервю той казва следното: "..Принципът на раздление на властите е една част от монетата, а другата част от монетата е взаимодействието в рамките на конституционните правомощия между отделните власти. И така функционира всяка нормална държава. Няма как съдебната власт и прокуратурата да постигне резултат в борбата с корупцията на първо място и с битовата престъпност и какво ли още не, ако няма взаимодействие в рамкиите на закона, с която и да е от другите власти." На база на това изказване аз не считам, че има основание за каквито и да било опасения, че Иван Гешев не е съгласен с принципа за разделение на властите. Още повече, че в представената от него Концепция за стратегическо управление на прокуратурата той категорично и многократно заявява, че ако бъде избран за главен прокурор, ще упражнява правомощията си при пълно спазване на принципите на независимост и разделение на властите и ще насърчава съвместните усилия на ръководството на прокуратурата и всички отговорни институции, за да се отговори на обществените очаквания за справедливост.

Как ще определите концепцията на Иван Гешев, отговори ли тя на вашите очаквания?

Концепцията показва едно много задълбочено познаване на актуалното състояние на прокуратурата и очертава визията за развитието на прокуратурата и следствието не само през следващите седем години, но и в по-дългосрочен период. Перспективата за това развитие е съобразена с постигнатите достижения в дейността на прокуратурата, с наказателната политика на държавата, с всички стратегически документи за противодействие на престъпността, както и с Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Всеобхватно са идентифицирани проблемите в работата на прокуратурата, като са посочени начините и средствата за преодоляването им. Дадени са конкретни предложния за промяна на наказателната политика на държавата чрез законодателни изменения с цел постигане на по-висока ефективност на наказателното производство и оптимизация на дейността на прокуратурата. Изразена е ясна позиция за позитивна оценка на постигнатите резултати и воля за надграждането им и продължаване на реформата в необратима посока. Засегнат е и въпросът за въвеждане на електронното правосъдие, което е съществен предстоящ момент в процеса на съдебната реформа. Съдържа идеи за подобряване на условията на работа, за въвеждане на модерни технологии, за осигуряване на адекватно заплащане на магистратите и служителите, съобразено с европейските стандарти. Концепцията предвижда и механизъм за развитие на една много добра социалната политика по отношение на прокурорите, следователите и служителите.

Определено мога да кажа, че концепцията отговори на моите очаквания, но по-важно е, че тя напълно кореспондира с очакванията на прокурорите и следователите, които ни бяха представени от Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите. Трябва да се отбележи, че едно от основните искания, което беше поставено от посочените професионални организации, е свързано с въпроса за мястото на прокуратурата. Те категорично изразиха позиция за запазване на настоящия модел на място на прокуратурата и следствието в съдебната власт. Видно от изложените в концепцията идеи за бъдещото развитие на прокуратурата може да се направи извод, че Иван Гешев подкрепя това виждане на голяма част от професионалната общност, въпреки че тези въпроси са изцяло в компетентността на законодателния орган.

Ако протестиращите срещу кандидатурата на зам.-главния прокурор не харесат и възгледите му за развитие на прокуратурата и есента всяко заседание на ВСС преминава при протести, ще издържите ли?

Концепцията никога няма да бъде одобрена от всички представители на гражданското общество и това е съвсем нормална ситуация, в която няма нищо обезпокоително. Целта на представяне на такава концепция е не да се хареса на протестиращите, а да дава ясна представа за степента на притежаваните от кандита професионализъм и компететностен подход за ръководене и управление на прокуратурата. В конкретния случай представената от Иван Гешев концепция представлява много добър ориентир за притежаваните от него високи професионални качества.

Четохте ли позициите и становищата, които идват във ВСС на прокурори, следователи, съдебни служители от цялата страна? Определени медии ги представят иронично или че са изготвени под диктовка, може пък и да е така. Друг път не е имало подобна вълна от подкрепа за когото и да е магистрат, нали?

Да. Запознах се с позициите и становищата, които постъпват по повод кандидатурата на г-н Гешев. Неприемливи са коментарите на определени медии, че подкрепящите становища са в резултат на давани указания и оказван натиск от страна ръководството на прокуратурата и са свързани с обещания за кариерно развитие. С подобно медийно отразяване очевидно се прави опит за омаловажаване на изразената подкрепа, за незачитане на индивидуалната независимост на прокурорите и следователтите и правото им свободно да изразяват професионалната си позиция.

Очаквате ли и Вие членовете на ВСС, които предстои да направите най-важния избор в мандата Ви, също да бъдете обект на компроматни атаки?

Винаги можем да бъдем обект на компроматни атаки, ако някой реши да ги инициира с цел да се оказва натиск и да се манипулира вземането на дадено решение. Очевидно е, че към настоящия момент използването на такива средства не може да бъде предотвратено. Ако за някой от нас има данни, най-общо казано, за неправомерно поведение, законоустановеният ред за реакция е съвсем различен от подобни нерагламентирани форми за обществено въздействие.

Ако стане така, че на 10-ти януари, когато приключва мандата на Сотир Цацаров, няма избран нов главен прокурор, тогава какво следва?

Ако до тази дата няма избор, следва определянето вероятно на някой от заместниците на г-н Цацаров за изпълняващ функциите на главен прокурор.

Eвропейската комисия със сигурност ще следи избора на главен прокурор. Да не би тези протести да са опит за разколебаване в доверието, което Брюксел отчетливо демонстрира в последните две години?

Вероятно с протестите се цели точно това, но не смятам, че те ще окажат влияние в посока на разколебаване на доверието и ще доведат до промяна заключенията на представителите на Европейската комисия относно обективно отчитаните резултати .

Смятате ли, че наистина до края на тази или най-късно пролетта на 2020-та година България ще се освободи от Мониторинга? Но пък той ще бъде последван от въвеждането на общия анализ за състоянието на върховенството на закона, който ще е валиден за целия ЕС.

Мониторингът по отношение на България трябва да отпадне като механизъм, който продължи достатъчно дълго време и по който в последните две години се отчита трайно и необратимо изпъление на препоръките в областта на съдебната реформа и противодействието на престъпността. Може би ще бъде създаден Европейски маханизъм за върховенство на закона и демокрация, който да бъде приложим на принципа на равнопоставенст по отношение всички държави-членки на ЕС.

Прокурорската колегия към момента оптимизира общо 39 прокуратури в страната. С това завърши ли реформата на съдебната карта? Не избързахте ли, защото колегите Ви от Съдийската колегия май са далеч назад в изпълнението на тези препоръки на Брюксел?

Реформата относно преструктурирането на съдебната карта на прокуратурите в страната не е завършила. Това представлява втория етап на окрупняване на районните прокуратури, който фактически е предвиден да се случи от 1 януари 2020 г. Процесът по оптимизация на прокуратурите с оглед постигане на по-равномерна натовареност, по-добро кадрово обезпечаване и по-висока ефективност на работата ще продължи и занапред до постигане на съответните резултати. Не става въпрос за прибързаност, а напротив за една много своевременна реакция от страна на Прокуроската колегия за преодоляване на констатирани все по- задълбочаващи се в годините проблеми в работата на прокуратурата, които не можеха да бъдат разрешени в досегашната структурна организация. Този модел за реформиране, съдържащ така наречения унифициран подход, беше приет преди повече от две години от предишния състав на Прокуроската колегия. Ние го възприехме и доразвихме така, че не става въпрос за някакво спонтанно решение, а за много внимателно обмислено решение, базирано на задълбочен анализ на всички данни и критерии. От страна на Съдийската колегия също ще бъдат предприети действия за реформиране на картата на съдилищата, като със сигурност това трябва да стане след изграждането на Единната информационна система на съдилищата. Безспорно е, че при решаването на тези въпроси трябва да има координация в действията на двете колегии, но не е необходимо да има пълно съответствие и едновременност на извършването им.

Може ли доказателствени средства да се представят от прокуратурата? Не е ли рисковано, най-малкото защото после уличените може да съдят държавното обвинение?

Във фазата на досъдебното производство преценката за публично оповестяване на доказателствени материали е изцяло в компетентността на наблюдаващия прокурор. Още повече, когато се касае за завишен обществен интерес към конкретно разследване предоставянето на такава информация е необходимо, независимо на какъв етап се намира досъдебното производство. В случая с разследването на кибератаката срещу НАП определяща е значимостта на обществения интерес. Всяко лице, което счита, че по такъв повод са нарушени правата му може да предяви претенциите си по съответния законоустановен ред.

Като говорител на Прокурорската колегия имате ли усещането, че и медии се включиха в кампанията срещу Иван Гешев? Как си обяснявате това?

Определени медии организират и провеждат съвсем тенденциозна негативна кампания срещу Иван Гешев чрез използване на недопустими за журналистическата гилдия способи и похвати, целящи накърняване на достойнството и компрометиране на професионалните му качества. В последните дни нападките се насочиха и към прокурорите, следователи и служителите, които са изразили подкрепата си за кандидатурата на Иван Гешев. Това показва, че иронизиращото отношение не е насочено само към личността на Гешев, а представлява опит за принизяване на магистратската професия и уронване на престижа на съдебната власт.

Защо е тази омраза, защо се нападат прокурори, следователи и служители за това, че са изразили подкрепа, защо е това противопоставяне?

Цели се създаване на предубеност на общественото мнение, за да се дискредитира прокурорската институция, както и насочване на дебата изцяло извън законоустановената процедура и органа по нейното провеждане. В този смисъл е и разпространената от наша страна Позиция от 07.08.2019 г., съгласно т. 2, пункт втори на "Механизма за публична реакция на ПК на ВСС в случаи на засягане на независимостта и доброто име на прокурори и следователи", одобрен с решение на ПК на ВСС по повод публикувания на 02.08.2019 г. в интернет сайта "capital.bg" коментар "Тоягата и морковът зад номинацията на Иван Гешев", както и във връзка с постъпилата във ВСС Позиция на Асоциацията на прокурорите в България в защита на доброто име на прокурор Силвия Соколова от Специализираната прокуратура.

Даниела Машева завършва право в СУ "Св.Климент Охридски". През 1992-1993 г. е младши прокурор в Софийската районна прокуратура. По-късно става и редови прокурор там. През 2001-2006 г. работи в Софийската градска прокуратура. От 2006 г. е прокурор във ВКП. През 2009-2011 г. е зам.-министър на правосъдието, след това отново се връща във ВКП. През 2017 г. е избрана за член на ВСС от квотата на прокурорите.