Държавна метла в администрацията?

Държавна метла в администрацията подготвя служебният кабинет. От Министерството на финансите са пуснали указания към всички ведомства при разработването на проектобюджетите си за 2022 г. да предложат мерки за свиване на разходите. За целта те трябва да установят неефективни, дублиращи се или с отпаднала необходимост структури, системи и процеси, съобщава „Труд“.

Указанието до бюджетните организации е на министъра на финансите Валери Белчев. От него става ясно, че министрите трябва да посочат не само дейности в администрацията, от които няма нужда, но дори и цели структури, от които можем да се лишим.

Характерно за работата на държавната администрация, е че един от използваните начини за съкращения на държавни служители е чрез реорганизация в администрацията. По принцип държавните служители са защитени от произволни съкращения. Като това е направено, за да не може всеки нов министър да уволнява наред служители и да слага свои хора на всички нива в администрацията. Законът за държавния служител обаче позволява уволнение с едномесечно предизвестие при закриване на администрацията, където съответният служител е назначен, или при съкращаване на длъжността.

Затова много удобен похват за уволнение е например един министър да прецени, че няма нужда от някоя дирекция в управляваното от него ведомство. Така с промяна на устройствения правилник на министерството тази дирекция може изцяло да бъде премахната, а съответно и работещите в нея държавни служители.

Същевременно министърът може да реши, че има нужда от нова дирекция със сходни, но малко променени функции, за която са необходими нови хора.

Така изисканата от Валери Белчев реорганизация на държавната администрация може да доведе до реално намаление на броя на чиновниците. Но същевременно може просто да бъде използвана на махане на неудобните хора в администрацията и заменянето им с нови.

Служебният кабинет засега не планира увеличение на минималната заплата от началото на 2022 г. въпреки високата инфлация в страната, става ясно още от указанията на Валери Белчев. В указанието на Министерството на финансите е посочено, че при подготовката на бюджетите си за следващата година министерствата трябва да се съобразят с основните допускания, таваните на разходите и други параметри, включени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г., която беше приета в края на 2020 г. Там е записано, че минималната заплата през 2022 г. ще остане на сегашното ниво от 650 лв. Тези разчети обаче за правени преди инфлацията да достигне рекордни нива. Решение за повишаване на минималната заплата може да бъде взето и по-късно, преди окончателното гласуване на бюджета за 2022 г. Но засега заявление от страна на служебния кабинет каква трябва да бъде минималната заплата през следващата година няма.

Има опасност от продължителна висока инфлация, затова дефицитът в бюджета за 2022 г. трябва да е до 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това посочват от Фискалния съвет на България в свое становище по подготовката на бюджета за следващата година.

Във Фискалния съвет влизат експерти, избрани с решение на Народното събрание. А ролята му е да дава независими експертни препоръки на изпълнителната власт по отношение на бюджета.

През март 2020 г. Европейската комисия реши временно да бъде премахнато ограничението, според което бюджетният дефицит на страните от ЕС трябва да е до 3% от БВП. От съобщение на Европейската комисия от март 2021 г. става ясно, че мерките за подкрепа на граждани и фирми заради COVID-19 трябва да продължат и през 2021 г. и 2022 г., а ограничението дефицитът да е до 3% от БВП отново ще влезе в сила от 2023 г.

Според Фискалния съвет преждевременната отмяна на мерките за подпомагане може да забави икономическото възстановяване в някои държави, но прекалено големите държавни разходи също са вредни. Ограничаването на нарастването на бюджетните разходи е наложително поради опасността от дългосрочна инфлация, посочва Фискалният съвет.

Прогнозите за инфлацията не са така оптимистични, както за ръста на икономиката в страните от ЕС. Поради прекъсването на веригите за доставки в резултат на пандемията, на пазара има търсене, на което предлагането не може да реагира, което пък води до покачване на цените.

Овладяването на инфлацията се очертава като следващото предизвикателство пред властите. Има вероятност в опит да овладее инфлацията ЕЦБ да пристъпи към повишение на лихвите, посочва Фискалният съвет. Твърде големите държавни разходи може да доведат до прегряване на икономиката и стагфлация, т. е. до период на нисък икономически ръст, съчетан с висока инфлация, допълват експертите.

Решават разходите за COVID-19 в движение

Любопитното е, че при подготовката на бюджетите си за 2022 г. различните министерства и агенции трябва да включат необходимите им разходи, без тези, които са свързани с COVID-19, пише в указанието на министъра на финансите Валери Белчев. Очевидно е, че пандемията от COVID-19 не е свършила и разходи, свързани с овладяването є ще бъдат необходими. Но начинът на подготовка на бюджета за 2022 г. показва, че служебният кабинет предпочита да има резерв с определена сума и какви средства да бъдат давани заради COVID-19 да се решава в движение, в хода на изпълнението на бюджета през 2022 г. Като това например може да става с решения на Министерски съвет. А не средствата предварително да са включени в бюджетите на всяко министерство и да е гарантирано, че ще бъдат получени.