Дайнов и част от „демократичните“ ни политици са цензури по душа

От Фейсбук профила на Красимир Вълчев

„Плурализъм“, „критично мислене“, „демократичност“, „ненасилие“, „свобода на убежденията“- понятия, с които самопровъзгласилите се за „прогресивен“, „умнокрасив“ и „интелектуален“ елит обича да спекулира и да проповядва убежденията си.

Този пост на Флора Стратиева илюстрира безграничното лицемерие на този псевдоелит. За преподавателя Евгени Дайнов знанията и способноста за критично мислене нямат никакво значение. Важни за говорителя на „демократите“ и „промяната“ при оценяването на студентите са само политическите им убеждения и степента на доктринираност. Ако си по-фанатизиран  и агресивен, получаваш по-висока оценка. Колебаещият се е назавършен в идеологически отношение и бива оценяван като по-нисш. Нищо по-различно от тоталитарна критериална система.

Евгени Дайнов символизира арогантната безпринципност на тази част от обществото ни, която си мисли, че ни превъзхожда, знае по-добре всичко от всеки, единствено има право да съди, поучава и обижда. Видях го и го чух от народните представители на „Демократична“ България и на „промяната“. Наричаха ни „глупави“, „апостоли на сатаната“ и „бивши хора“. Словесни насилници, които внасяха законопроекти за борба с насилието.

Дайнов и голяма част от „демократичните“ ни политици са чиста проба автократи, насилници и цензури по душа. На които, обаче не им липса наглост и лицемерие да се представят за апологети на демокрацията, почтената промяната и свободата.

Тези хора постоянно изживяват драмата на лицемерието си. Защото рано или късно ги разбират колко са фалшиви. И те стават още по-агресивни. И така отново.