ДБ имат шанс да отключат зазиданите врати или да останат в плен на политическите лумпени

От фейсбук профила на Евгени Петров

От месеци се каня да го напиша, но след коментара на Иван Стамболов - Сула за негативизма и интелектуалното превъзходство у симпатизантите на ДБ съм длъжен да го допълня.

Във време, когато антагонистични партии изгориха всички мостове помежду си и отчаяно търсят изход от политическия тупик субективизмът, озлоблението, агресията и дори вулгарните обиди, които се сипят върху политическия опонент и най-вече ГЕРБ от най-твърдите привърженици на ДБ в социалните мрежи вземат невиждани размери. Критика, необективност и груби нападки има и сред електората на други партии, чета всякакви форуми, но такова чудо няма.

Този електорат си изпроси иронични определения като умно-красиви, жълтопаветници, единствено правите и непогрешими, мажоритарни собственици на демокрацията.

Ако е вярно, а то е вярно, че една партия това е нейния електорат, то с прискърбие ви съобщавам, че в голямата си част този на ДБ не е нито умен, нито интелигентен, а твърдото му ядро са агресивни, озлобени некомпетентни и облъчени до равнището на най-закоравелите и идеологически подковани комунисти. Преди време ги нарекох „син болшевизъм“ и сега разбирам колко опасно е това за партийните им лидери. Същите, които са станали заложници в политическите си решения на партийните „ултраси“. И затова пеят в един хор, самосугестират се, представяйки желаното за действително - едно от най-вредните внушения в реалната политика.

Иначе казано от години ни се пропагандира една /псевдо/елитарност и превъзходство над плебса, който непрекъснато трябва да бъде назидаван и поучаван. И когато в ненавистта си са готови да жертват бъдещето на страната си, която буквално е изправена на ръба на пропастта в името на посмачканото си его и собственото си оцеляване, си заслужават мястото в долната част на парламентарното класиране.

Въпреки това ДБ имат избор -  могат да изиграят ролята на ключа, който да отвори почти зазидани врати. И да останат с истински исторически компромис. Или пък да останат в плен на политическите лумпени, които все ще им осигуряват по 150-200 000 гласа. Между другото манталитетът на политическите ултраси е като на футболните - ако отборът им загуби ще пият по 2 бири, ще попържат треньора и съдиите и на следващия мач пак ще бъдат на стадиона и ще подкрепят отбора.

Както казва проф. Дъмбълдор нашата същност са нашите избори.