ДБ-министри искат „сорс кода“ на системата за дистанционно гласуване на съдиите и прокурорите

Източник: Труд.бг

Невиждан опит за грубо вмешателство в независимостта на съдебната власт пробва да осъществи олигархичният кръг „Капитал“, на чийто връх е позициониран издателят на едноименния седмичник Иво Прокопиев. Целта е овладяване на състава на професионалната квота на магистратите за следващия Висш съдебен съвет и особено тази на съдиите.

Тази събота - 25 юни, 2198 съдии имат правото да гласуват за шестима свои представители, а кандидатите са 15. Над 1800 съдии вече са заявили желание да гласуват през интернет, като всеки от тях е получил специална карта с уникален номер. На 9 юли малко над 1500 прокурори от цялата страна също ще гласуват за 8 кандидата, четирима от които ще бъдат избрани за членове на прокурорската колегия на следващия съдебен съвет.

В навечерието на двата избора, изненадващо и без каквото и да е основание, двама министри - на правосъдието Надежда Йорданова, и на електронното управление Божидар Божанов, са поискали от ВСС да им бъде предоставен „сорс кодът“ (изходният код) на системата за дистанционно гласуване на магистратите. Искането предизвикало остро възмущение в магистратските среди, защото представлява груб опит на изпълнителната власт да осъществява контрол върху тайната на вота на съдии и прокурори.

Още повече, че двамата министри - Йорданова и Божанов, са представители на ръководството на политическа партия „Да, България“, чийто председател - Христо Иванов, многократно е декларирал намеренията си за чистка сред магистратите.

Самата „Да, България“ бе създадена след две сбирки на т. нар. кръг „Арго“, на който през политици, социолози, журналисти и протестъри, олигархът Иво Прокопиев развива своята теория за политически инженеринг на партийни проекти от типа на „Да, България“, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“.

Наред с това желанието на Йорданова и Божанов да получат достъп до онлайн-системата за гласуване на магистратите навява спомени за предишна груба намеса в независимостта на съдебната система, осъществена в края на 2014 г. и началото на 2015 г. и реализирана отново от близки до кръга „Капитал“ персони, сред които и самият Христо Иванов.

Като министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов, Иванов успя в края на 2014 г. да принуди тогавашния състав на съдебния съвет да смени системата за случайно разпределение на делата. По препоръка на тогавашен съветник на вицепремиера Румяна Бъчварова - Васил Величков, описван в статия на „Капитал“ като „бизнес ангел“, през 2015 г. ВСС въвежда нова система за разпределение на делата. Пет години по-късно - едва през 2020 г., е извършен одит на системата, който установява множество случаи на външна намеса в това кои съдии да гледат определени дела. След разкритията за възможните манипулации при разпределение на делата, Христо Иванов и Васил Величков дори бяха разпитвани и, разбира се, отрекоха умишлено да са подвели ВСС с цел поставянето под външен контрол на това кои дела от кого да се гледат. За последно името на Величков се появи преди 2 месеца, когато се разбра, че той отново е съветник, този път на вицепремиера Калина Константинова.

Величков се оказа в центъра на скандала с хакерската атака на „Български пощи“. По думите на съветника имало данни, че компютрите на пощите били атакувани от руски хакери. Доказателства не бяха представени, но се разбра, че кръгът „Капитал“ има апетити към над 100 млн. лв., заложени в Плана за възстановяване за подмяна на компютрите на пощите и за закупуване на нов софтуер.

Членове на съдебния съвет коментираха пред „Труд“, че очакват в четвъртък - 23 юни, когато има Пленум, правосъдният министър Надежда Йорданова да повдигне отново темата за поискания от нея и колегата u „сорс код“ на системата. Подкрепа обаче може да очаква да получи единствено от две от прокситата на кръга „Капитал“ във ВСС - Олга Керелска и Атанаска Дишева. Мнозинството в кадровия орган смята, че представители на изпълнителната власт не само че нямат право да искат достъп до системата за дистанционно гласуване, но и предоставянето на такъв достъп би могло да опорочи дистанционното гласуване и да внесе съмнение в честността на проведения избор.

Поне осем от 15-те кандидати за членове на съдийската колегия могат да се възприемат като свързани или близки до олигархичния кръг „Капитал“.

Трима от тях може да се приемат за явни кандидати на кръга около Прокопиев - това са действащият председател на политизирания Съюз на съдиите в България - административният съдия Татяна Жилова, Атанас Атанасов - бивш председател на съюза, който в магистратските среди наричат съдийското „Да, България“ и районният съдия Владимир Вълков, който в близкото минало зовеше за затвор за неудобни журналисти, разкриващи зависимостите в съдебната власт.

Макар тримата да са най-ярките представители на прокламираната от „Капитал“ съдийска организация, още поне петима кандидати могат да се разглеждат като близки до задкулисието. А членовете на ВСС, които съдиите ще избират пряко, са шест.

Опитът на двама представители на изпълнителната власт да получат достъп до системата на ВСС за пряк избор на членове на съвета е притеснителен и поради демонстрираната от партийния началник на Йорданова и Божанов Христо Иванов близост до друг бизнесмен със скандална репутация - обвиняемият за бизнес с опасни отпадъци Пламен Бобоков.

Само преди седмица Христо Иванов бе заснет да слиза от задната седалка на джипа на Бобоков, за когото преди две години стана известно от негова кореспонденция, че се е опитвал да влияе върху избора на окръжен прокурор на Русе. Бобоков и Христо Иванов отрекоха повод за срещата да са политическите процеси в страна или т. нар. „съдебна реформа“, макар да е ноторно известен факт, че и двамата активно лобираха за ликвидирането на спецправосъдието, пред което е обвиняем бизнесменът.

Политическата несигурност прави непредвидим на този етап отговора на въпроса - ще има ли нов състав на ВСС в началото на октомври.

Дори магистратите да излъчат своите представители, то парламентарната квота едва ли ще бъде попълнена, тъй като за избора u са необходими гласовете на поне 160 народни представители.